Решение № 7628 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2020 г.

Решение № 7628 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 2539/06.12.2019 година, постановено по административно дело № 2602/2019 година по описа Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. С., от [населено място], обл. Пловдив, чрез адвокат Д. Моллов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е направил необосновани изводи и е приложил неточно материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 2539/06.12.2019 година, постановено по административно дело № 2602/2019 година Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на С. С., от [населено място], обл. Пловдив решение № 2153-15-214/01.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / Протокол № 2140-15-434/29.05.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2112 – 15 – 145/31.01.2019 г. С. С. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Представил е ЕР на ТЕЛК № 4733/22.10.2018 г., с което при условията на преосвидетелстване са му били определени 63 % ТНР, при дата на инвалидизиране 10.10.2006 г. и срок на инвалидността – 01.10.2019 г. Към датата на инвалидизирането - 10.10.2006 г. С. е имал навършени [възраст]. Съгласно приложените УП обр. до датата на инвалидизирането му е бил зачетен осигурителен стаж от 01 г., 03 м. и 29 дни, а след нея 07 г., 02 м. и 06 дни. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 и чл. 74, ал. 2 КСО осигурените придобиват право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лицата до 30-годишна възраст – 3 години, от които 1/3 действителен осигурителен стаж. Към датата на инвалидизирането 10.10.2006 г. С. е имал навършени [възраст], т. е имал е необходимата възраст от поне 25 навършени години (до 30-годишна възраст), но осигурителният му стаж е бил 1 г. 3 м. и 29 дни - т. е. по-малък от предвидения минимум от 3 години, от които 1/3 да е действителен. Законосъобразно пенсионните органи са приели, че фактическият състав от хипотезата на визираната правна норма е неналична и са отказали признаване правото на ЛПИОЗ. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че С. С. отговаря на изискването за осигурителен стаж, предвидено в чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО и същият има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която следва да бъде отпусната от датата на заявлението с вх. № 2112-15-145/31.01.2019 г., по арг. от чл. 94, ал. 1, изр. 2-ро КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 години, придобиват право на лична пенсия за инвалидност при 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Началният момент на инвалидизирането на С. е 10.10.2006 г., определен с ЕР № 3183/196/08.11.2006 г. на специализиран ТЕЛК и той няма изискуемия стаж от 5 години до този момент. Първоинстанционният съд незаконосъобразно и необосновано е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, без да отчете, че към датата на инвалидизиране 10.10.2006 г. С. е имал навършени [възраст] и е попадал в обхвата на фактическия състав от хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 3 КСО. Погрешно е разбирането, че възрастта и осигурителния стаж на лицето следва да бъдат съобразени към датата на подаване на заявлението по чл. 94 КСО, което от своя страна да промени основанието за придобиване на ЛПИОЗ. Тази правна възможност касае слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа. Съгласно чл. 56, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.); и чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност. Тази дата не се променя при последващите освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) не бъде определена нова дата на инвалидизиране по съответния ред и след осъществяване на необходимите условия (чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.); , чл. 71 от Наредба за медицинската експертиза. При С. С. такъв нов момент на инвалидизирането не е определян от органите по медицинската експертиза. Обосновано пенсионните органи са приели, че при тези факти не е наличен и фактическия състав от хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Достигайки до различни от направените правни изводи, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на С. С. следва да бъдат поставени заявените от директора на ТП на НОИ – Пловдив разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които за двете инстанции Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК определя в размер на общо 200, 00 лева и заплатената за касационната инстанция държавна такса от 200, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение