Решение № 182 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2492/2008 г.

Решение № 182 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2492/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. Д. и Е. Н. Д., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат А, за отмяна на влязло в сила решение № 1035/2007 от 8.01.2008 год. по гр. д. № 730/2006 год. на Върховния касационен съд в частта, с която е обезсилено решение от 3.04.2006 год. по гр. д. № 1961/2004 год. на Софийския градски съд и решение от 07.08.2003 год. по гр. д. № 1295/1993 год. на Софийския районен съд по отношение на Л. С. С. и Л. С. П. /Стойкова/ и производството е прекратено в тази част. Ответниците К. Р. С., Л. С. С. и Л. С. П. /Стойкова/, всички от град С., оспорват молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителите твърдят, че ВКС неправилно е обезсилил въззивното и първоинстанционното решение по отношение на Л. С. С. и Л. С. П. /Стойкова/ и е прекратил производството в тази част, тъй като не е съобразил, че с приемането на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗОСОИ преклузивният срок по чл. 7 ЗВСОНИ се възстановява. Наследниците на С. С. са получили преписи от исковата молба във възстановения от законодателя срок и се явяват надлежно конституирана страна в процеса. Ответниците са се съгласили с конституирането на наследниците на починалия С. С. и не са правили възражения за преклудиране правото на иск. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска само на изчерпателно изброените основания. Изложените в молбата доводи се отнасят до правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Те не могат да бъдат основания за отмяна. Сочените пороци на касационното решение са свързани единствено с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 301, ал. 1 ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответниците по молбата не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.