Решение № 11025 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2011 г.

Решение № 11025 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Валя Крумова, в качеството й на процесуален представител на Валентина Димитрова Иванова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Валентина Димитрова - Веда" срещу решение от 28.04.2011 г. по адм. дело № 734 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 1400498 от 20.07.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Перник, в частта, потвърдена с решение № 2458 от 22.12.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Софийският градски съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1400498 от 20.07.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Перник, в частта, потвърдена с решение № 2458 от 22.12.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец, като с него на същия е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 04, м. 05 и м. 07.2003 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 65, ал. 4, т. и т. 4 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от ЕТ "Милка Узунова - Мила" в размер на 5 807.70 лв. Освен това с ревизионния акт е начислен и ДДС в размер на 1 216.00 лв. по три броя фактури № 478/25.10.2004 г., № 480/26.10.2004 г. и № 482/30.10.2004 г., издадени на ЕТ "Д. Здравкова-Херос". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните доказателства, изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза и приложените правни разпоредби. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. По повод първата част от спора по повод отказаното право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди, по фактури, издадени от ЕТ "Милка Узунова - Мила", по делото е изслушана съдебно-сечотодна експертиза. Експертът е установил, че данъкът по доставките е начислен от прекия доставчик, като фактурите са включени в справката-декларация за съответния данъчен период и в дневника за продажби за съответните данъчни периоди. Процесните фактури са правилно осчетоводени при ревизирания търговец, като експертът не е осъществявал проверка в счетоводството на прекия доставчик. Други доказателства в тази част на спора не са представени. Изводът на съда е за правилно приложение на чл. 64, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 65, ал. 4, т. и т. 4 от ЗДДС (отм.), на което основание е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. При така изложената фактическа обстановка в тази част на спора следва да се приеме, че решението е правилно. Съдът подробно е обсъдил фактите, като правилно е установил, че не се явява доказано начисляването на данъка и това е така, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на прекия доставчик. По повод прилагането на втората разпоредба съдът също е направил правилна преценка. В случая правото на данъчен кредит е отказано, понеже не са ангажирани доказателства относно реалността на доставките и относно предходни доставчици, респ. начисляването на данъка при тях. В съдебното производство не са ангажирани доказателства за установяване на правнорелавантите фактите, съответно не се установява доказано и твърдението за унищожаване на писмени доказателства, свързани с доставките поради пожар в офиса на прекия доставчик. По повод втората част от спора, относно определеното задължение за данък за данъчен период м. 10.2004 г. е установено, че жалбоподателят е включил в дневника си за продажби посочените по-горе фактури, придружени с фискални бонове от ЕКАФП, като същите са налични при него. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза установява също тези обстоятелства. Правилно след като по тези доставки не е издадено ДКИ, и не се доказва анулирането на фактурите, на което последно обстоятелство се позовава жалбоподателят, е начислен ДДС в посочения размер. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила и в тази част на спора. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение