Решение № 8371 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2012 г.
ВАСI отделение12.06.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/01.02.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1558/2011 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8371 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Бул Хъни" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. "Родопи" № 19, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стойчев, срещу решение № 217/01.02.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1558/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261003425/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 411/19.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на ревизията при извършената насрещна проверка на доставчика са представени достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставките по процесните 7 бр. фактури - договор, складови разписки, списък на изкупени количества мед от български пчелари, собствена складова база, доказателства за материална и кадрова обезпеченост. Изводът за реалност на доставките се подкрепя и от заключението на вещото лице по ССЕ, прието в съдебното производство. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Стоянов в писмена защита и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261003425/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 411/19.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Бул Хъни" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в общ размер 264 620 лв. по седем фактури, издадени от "Апимел" ЕООД - гр. Раковски през м. юни и м. юли 2010 г. с предмет "непреработен пчелен мед в кутии". Органът по приходите е приел, че не са осъществени реални доставки на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а фиктивно префактуриране между свързани лица, при което краен получател на същата стока в същия вид е отново "Апимел" ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. Подробно е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства, събрани при извършените насрещни проверки на "Апимел" ЕООД и "Сизиф Хъни" ЕООД, както и доказателствата, представени от ревизираното дружество, представените писмени обяснения, констатациите на органа по приходите и доводите на жалбоподателя, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Приел е, че се установява фиктивно префактуриране на стоката по веригата "Апимел" ЕООД - "Бул Хъни" ЕООД - "Сизиф Хъни" ЕООД - "Апимел" ЕООД, като трите дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. От тези три дружества единствено "Апимел" ЕООД разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за осъществяване на доставки на непреработен пчелен мед от производители, за последващата му обработка и неговата реализация. Стоката е съхранявана в складовата база на "Апимел" ЕООД и не я е напускала. Изводите на съда правилни и законосъобразни. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, а и касаторът не сочи такива конкретно в касационната си жалба. Както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, установено е, че само "Апимел" ЕООД от трите дружества, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, реално осъществява дейност по изкупуване на пчелен мед от български производители, неговата преработка /температурна обработка за хомогенизиране, обработка по видове - липа, акация, букет; лабораторен анализ, разсипване и херметизиране във варели/. Така преработената стока се реализира именно от това дружество на контрагенти /френски, немски и кипърски търговци/. Само "Апимел" ЕООД разполага с персонал, техника и склад, където се съхранява стоката. Установено е, че "Апимел" ЕООД издава на "Бул Хъни" ЕООД фактури за доставка на непреработен пчелен мед, "Бул Хъни" ЕООД в същия или на следващия ден издава фактури на "Сезиф Хъни" ЕООД за доставка на същото количество мед и отново в непреработен вид и в същата опаковка, а "Сезиф Хъни" ЕООД от своя страна на същия или на следващия ден издава фактури отново на "Апимел" ЕООД за доставка на същото количество стока и в същия вид. Безспорно е установено, че стоката не е напускала склада на "Апимел" ЕООД. С оглед на изложеното, неоснователни са доводите на касатора, че доказаната техническа и кадрова обезпеченост на доставчика "Апимел" ЕООД, както и установеното от вещото лице, че същият е разполагал с количествата от стоката по счетоводни данни и е можел да я предаде на получателя, обосновава извод за реалност на доставките. Извършеното плащане на цената по банков път също не може да бъде преценено като доказателство, установяващо реалност на доставките оглед свързаността на лицата. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение