Решение № 13211 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2009 г.

Решение № 13211 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "МАРТИНЕЛО" ЕООД - гр. Добрич и МИРОСЛАВ ПЕТРОВ МАРКОВ от гр. Добрич против решение № 194/17.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 954/2005 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 2/18.01.2005 г. на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д-4406-0015 от 13.05.2005 г. на Директора на Регионална митническа дирекция (РМД)-Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизодствените правила, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно е преценен отговорът на германските митнически власти, получен в резултат на извършената проверка по реда на чл. 32 от Протокол № 4. Този отговор не опровергава твърденията, че автомобилът е с произход от ЕС. Допълнително по делото са представени писмени доказателства, които установяват произхода на автомобила, но същите не са обсъдени от съда. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да е отмени обжалваното постановление. Ответниците по касационната жалба - Директор на РМД - Варна и Началник на Митница Добрич - не изразява становище по същата. Заинт. страна - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред ВОС е било ППСПДВ № 2/18.01.2005 г. на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д-4406-0015 от 13.05.2005 г. на Директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - Варна, с което са определени публични задължения - мито в размер на 574, 00 лв. и ДДС в размер на 114, 00 лв. ведно със законната лихва за просрочие, считано от 15.08.2000 г., до окончателното заплащане на сумите. За да постанови обжалваното решение, съдът подробно е обсъдил фактическата обстановка, така както тя се установява от събраните по делото доказателства. Установено е, че на 14.08.2000 г. е бил оформен режим внос за един брой лек автомобил "Сеат Ибиза", внос от Германия. Подаден е в Митница Добрич ММ № 1058/2000 г. и ЕАД № 4-2001/2000 г. ведно с придружителни документи, между които и договор за покупко-продажба от 7.08.2000 г. с декларация за преференциален произход. На осн. чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България (ЕСА) Агенция Митници е извършила последваща проверка по линия на международното сътрудничество на представеното доказателство за произход. От получения отговор се установява, че договорът от 7.08.2000 г. е подправен. Посоченият като продавач Торстен Венцел нито е изготвял, нито е подписвал декларацията за произход, поради което не може да се потвърди, че въпросният автомобил е стока с произход по смисъла на Споразумението между България и Европейския съюз. На 20.08.2001 г. е представено ново доказателство за произход на същия автомобил - сертификат за движение EUR 1 № А 196737, издаден впоследствие на 13.08.2001 г. Това доказателство е изпратено за последваща проверка и от отговора на германските митници относно редовността на сертификата за движение EUR 1 № А 196737 се установява, че цитираният износител не е упълномощил фирмата, посочена в клетка 12 за издаването на сертификата. Поради това не може да се потвърди, че автомобилът е стока с произход по смисъла на Споразумението. С молба - вх. № 11413/19.12.02 г. Мирослав Петров Марков е поискал да бъде извършена повторна проверка на сертификата за движение EUR 1 № А 196737, като към молбата е приложил молба за издаването на сертификата и пълномощно от износителя Торстен Венцел за потвърждаване действията на спедиторската фирма, подготвила сертификата, както и пояснение от СЕАТ-Германия по отношение на процесния автомобил. Полученият от германските митнически власти отговор във връзка с извършената повторна проверка на сертификата е отново отрицателен. В него се посочва, че не са спазени изискванията на чл. 18 от Протокол 4 за издаването на сертификата. Посоченият в клетка 1 износител не е подавал молба за издаването му. Същият не е издал, нито е подписал пълномощното. Поради това сертификатът не може да бъде използван в преференциалната търговия между ЕС и България. С оглед получените отговори от германските митници след извършени три проверки на доказателствата за произход, съдът е достигнал до извода, че във връзка с внесения лек автомобил не следва да се ползват преференции и законосъобразно митническите органи са определили задълженията за мито и ДДС, дължими на осн. чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМ. Приел е, че по делото от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват констатациите в официалните документи, издадени от германските митнически органи. Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните по делото доказателства. Не са нарушени и материалноправните законови разпоредби. С т. 1 на чл. 11 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-то Народно събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник" бр. 33 от 20.04.1993 г. в сила от 1.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. Легална законова дефиниция на понятието "стоки с произход" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, глава втора от Протокол № 4. Цитираният протокол е приет с Решение № 1 от 1997 г. на Съвета за асоцииране между европейските страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, за изменение на Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране. Международният нормативен акт е приет с Решение № 440 на МС на Р. България от 24.04.1997 г. и Решение № 884 на МС от 24.04.1997 г. Следователно, същият е станал част от законодателството на Република България и спазването му е задължително по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се ползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Съгласно чл. 21, т. 3 от Протокол 4, износителят, изготвящ декларацията, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната на износа, всички необходими документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на Протокол 4. В чл. 18 от Протокол № 4 е уредена процедурата по издаването на Сертификат за движение EUR 1 впоследствие. В същия е предвидено следното: 1. Независимо от чл. 17 (7), сертификатът за движение EUR 1 може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако: (а) той не е бил издаден по време на износа поради грешка или неволен пропуск или специални обстоятелства; или (б) е доказано пред митническите власти, че сертификат EUR 1 е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини. 2. За прилагането на параграф 1, износителят трябва да посочи в своята молба мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася сертификатът за движение EUR 1 и да изложи причините за своята молба. 3. Митническите власти могат да издадат сертификат за движение EUR 1 впоследствие само след като проверят, че информацията, представена в молбата на износителя е в съответствие с тази в кореспондиращите документи. Според чл. 32, т. 3. от Протокол № 4, проверката се извършва от митническите власти на страната на износа. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви проверки, които счетат за необходимо. В т. 5 на чл. 32 се посочва, че резултатите от последващата проверка се съобщават във възможно най-кратки срокове на митническите власти, поискали нейното извършване. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността и дали те изпълняват другите изисквания на настоящия Протокол. Според т. 6, ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за последваща проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите власти, отправили молбата отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции. Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4, българските митническите органи са поискали извършването на проверка на достоверността и автентичността на така представените документи за произход. Германските митнически власти отговорили, че договорът от 7.08.2000 г. е подправен, а посоченият в него като продавач Торстен Венцел нито е изготвял, нито е подписвал декларацията за произход, поради което не може да се потвърди, че въпросният автомобил е стока с произход по смисъла на Споразумението между България и Европейския съюз. По отношение на издадения впоследствие сертификат за движение EUR 1 № А 196737 от 13.08.2001 г. германските митнически власти са посочили, че не е спазена процедурата по издаването му, тъй като искането не е подадено от износителя, а последният не е подписал пълномощното на спедиторската фирма, която е поискала издаването му. Тук следва да се посочи, че пълномощното е било представено от вносителя с неговата молба - вх. № 11413/19.12.02 г. Към същата е било приложено и писмото, издадено от СЕАТ-Германия-ООД и същите би следвало да са взети предвид при извършената повторна проверка от германските власти на сертификата за движение EUR 1. Независимо от това, отговорът на германските митнически власти е категоричен, че сертификатът не може да бъде използван в преференциалната търговия между ЕС и България. Съгласно ал. 6 на чл. 32, ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите власти, отправили молбата, отказват предоставянето на преференции, освен при изключителни обстоятелства. В конкретния случай не се сочат изключителни обстоятелства и отговорът на германските митнически власти е категоричен по отношение на това, че сертификатът не може да бъде използван в преференциалната търговия между ЕС и България. Поради това, правилно българските митници са отказали предоставянето на преференции. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, опровергаващи констатациите в писмата на германските митнически власти. Тези писма представляват официални документи, изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им по установения ред и в предвидената форма и се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и обстоятелства. Писмото, издадено от СЕАТ - Германия - ООД, представлява частен документ и съставлява доказателство само за това, че изявленията в него са направени от лицето, посочено като негов издател. Не може да се приеме, че същото опровергава констатациите в писмата, издадени от германските митници. Още повече, че то им е било изпратено във връзка с извършената повторна проверка на сертификата за движение EUR 1. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение