Решение № 53 от 30.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2261/2013 г.

Решение № 53 от 30.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2261/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Осъденият Р. П. К. е направил искане за възобновяване на вчнд № 181/13 г. на Окръжния съд-гр. Видин като претендира наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение по чнд № 703/13 г. Районният съд-гр. Видин, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, във връзка с чл. 23 НК, определил на осъдения К. едно общо наказание измежду наложените му с влезли в сила присъди по нохд № № 2064/10 г.; 758/10 г. и 722/11 г., всички по описа на ВРС, като му наложил най-тежкото от тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с 1 г. и 9 месеца, като постановил наказанието лишаване от свобода в размер на 5 години и 3 месеца да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК ВРС приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по която и да било от посочените три присъди, а по реда на чл. 59, ал. 1 НК - и времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и "Домашен арест". С решение № 88 от 25.07.2013 г. по вчнд № 181/13 г., образувано по жалба на осъдения, ВОС потвърдил посоченото определение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Молителят възразява, че не е извършено цялостно групиране на наложените му наказания, не е осъждан осем пъти и незаконосъобразно общото наказание е увеличено по реда на чл. 24 НК. Не се установява наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК, поради което липсват причини за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Данните за предходните осъждания на молителя сочат, че същият е бил осъждан с влезли в сила присъди осем пъти, а именно - по нохд № № 445/99 г. на ВРС, 478/00 на ВРС, 903/04 г. на ВОС, 1479/06 г. на ВРС, 252/06 г. на ЛРС, 2064/10 г. на ВРС, 758/10 г. на ВРС и 722/11 г. на ВРС. Престъпленията, предмет на последно посочените три наказателни дела - по нохд № № 2064/10 г, 758/10 г. и 722/11 г., всичките по описа на ВРС, са в съотношение на рецидив с престъпленията, предмет на останалите наказателни дела, тъй като са извършени след влизане в сила на присъдите по тях. Това препятства възможността за определяне на общо наказание по всички посочени по-горе влезли в сила присъди. От друга страна обаче, престъпленията, предмет на нохд № № 2064/10 г., 758/10 г. и 722/11 г. са в съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това правилно решаващият съд на основание чл. 25, във връзка с чл. 23 НК е определил едно общо наказание измежду наложените му с присъдите по тези дела. Законосъобразно на осъдения е наложено едно общо, най-тежкото от отделните наказания, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Възражението срещу приложението на чл. 24 НК е било поставено на вниманието на въззивната инстанция, която е изпълнила задължението по чл. 339, ал. 2 НПК да го обсъди и даде отговор, като посочи основанията, предопределили отхвърлянето му като неоснователно (л. 3 от мотивите). Изложените от ВОС съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съдът по същество е направил преценка за цялостната престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на извършените престъпления, подбудите и мотивите за извършване на престъпленията и като е достигнал до извод, че и с най-тежкото наложено наказание не може да се постигне справедливост и да се осъществят целите на наказанието, е имал основание да увеличи общо определеното от него наказание. Този извод на ВОС не е произволен, а следва от доказателствата по делото. В допълнение трябва да се посочи, че на 30.05.2009 г. молителят е освободен от затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода и независимо от това на 27.09.2009 г. е извършил престъплението, предмет на нохд № 758/10 г. На следващо място няма как да се пренебрегне предметът на престъпленията по нохд № № 2064/10 г. и 758/10 г. - съответно: за първото - проводник собственост на Е. -София към БДЖ, а второто - кабели, предназначени за високоволтова инсталация и силни токове, собственост на Вагонно ревизорски участък към Регионален център пътнически превози-Видин към поделение пътнически превози - София към Български държавни железници и пътнически превози Е. -София. Водим от горното на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение