Решение № 3214 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2008 г.

Решение № 3214 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Евтим Борисов Гандев от град София против решение от 4.07.2008 година, постановено по адм. д. № 3290/2008 г. по описа на Административен съд (АС) - София - град. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Ответникът - директорът на Столична дирекция "Полиция" (СДП) - град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. АС - София град е установил, че със заповед № з-677/15.01.2008 г. на директора на СДП - МВР на Евтим Борисов Гандев е била наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката от 5.11.2007 година на Агенцията за държавни вземания - Регионална дирекция София за наличие на публични задължения над 5000 лева на "Коде-В" ООД, на което Гандев е управител. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателят е бил управител на "Коде - В" ООД със седалище град София, което дружество има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение. Видно от удостоверение на СГС по ф. д. № 34611/1992 г., с решение от 20.07.2007 година са вписани промени в дружеството, като Евтим Борисов Ганев е съдружник и управител на дружеството. По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Евтим Борисов Гандев в качеството му на управител на "Коде - В" ООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на търговското дружество към лицата, които го управляват, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Според административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. парично задължение към държавата; 2. установено с влязъл в сила акт на компетентен орган или по съдебен ред; 3. размерът на което е над 5000 лева и 4. качеството на длъжник или на член на контролен или управителен орган на длъжника юридическо лице. Съдът е приел, че не е представено обезпечаване вземането, и по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и е необосновано, поради правилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29 от 31.03.2003 г. изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. В случаите, когато данъчното задължение е на юридическо лице, мярката може да се приложи по отношение на лицата, членове на контролните или управителните му органи. При наличието на искане от данъчните власти за налагане на ограничение за напускане на страната на лице с публично задължение над 5000 лева или в големи размери, административният орган е длъжен да се произнесе, като подведе установените по преписката фактически обстоятелства под нормативния състав на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Ако законовите изисквания не са изпълнени, органът следва да откаже налагането на принудителната мярка. В случая е налице основание за ограничаването на Евтим Борисов Гандев поради наличието на публични задължения в големи размери на управляваното от него търговско дружество, тъй като той е управител и съдружник на дружеството още преди започването на административното производство. Задълженията на длъжника "Коде - В" ООД обуславя отговорността на съдружниците и управителя на дружеството, като те могат да бъдат ограничени с прилагането на принудителна административна мярка по искане на данъчните органи, ако не е погасено задължението на длъжника или не е представено обезпечение. Доводите, които се правят от касатора, че той носи отговорност само до размера на дяловото му участие са неоснователни, и не кореспондират на нормативната уредба, дадена в ТЗ, в ЗБДС и в ДОПК. Всеки от съдружниците и управителите носи солидарна отговорност, като задължението е неделимо и не се ограничава до размера на дяловото участие на съдружниците. Към тази отговорност са неотносими и доводите за ограничаване на отговорността до максимален размер до три работни заплати, получавани от жалбоподателя като съдружник. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение