Решение № 5813 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2016 г.

Решение № 5813 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на " АЛЕКС ИЛ 99" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Д. Л. Ф. САК, срещу Решение № 749 от 10.09.2016 г. на Министерския съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала "С. " Лот 3, Лот 3.1 от км 359+ 068=км 359+483.53 от Лот 2 до км. 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път I-1, намиращи се в землищата на с. З. дол, с. П., с. М. и с. Ц., О. Б., с. Г. и гр. С. (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), О. С., област Б., В ЧАСТТА МУ относно размера на обезщетението за недвижим имот № 290.1, находящ се в м. "О. М.", в землището на гр. С., О. С., О. Б., целият с площ от 1,063 дка, от който се отчуждават 1,022 дка, за които е определено обезщетение в размер на 337 лв. Жалбоподателят не е доволен от размера на определеното обезщетение и счита същия за занижен и несъответен на действителните пазарни цени. Жалбоподателят, "А. И. 99" ЕООД - гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, Министерският съвет на Р. Б., чрез юриск. Георгиева оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Николова, юрк. Григоров и юрк. Божилова, оспорват жалбата като неоснователна. ВАС, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчуждаваният имот с площ на отчуждаваната част от 1.022 дка представлява поземлен имот, с трайно предназначение на територията - нива, категория на земята при неполивни условия: пета. Същият недвижим имот е собственост на жалбоподателя съгласно нот. акт № 26, т. I, рег. № 554, дело № 25/2016 г. на нотариус М. К., нотариус с район на действие - РС-Б., № 493 в регистъра на Нотариалната камара- надлежно вписан в СВ. Административният орган е изготвил независима оценка на имота съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗДС, при което е определил осреднена стойност на обезщетението от 337 лв. за цялата, подлежаща на отчуждаване площ от процесния имот. По делото е допусната, изслушана и приета и съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е обсъдило същите пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - 03.09.2014 г. - 03.09.2015 г., ползвани и при изготвяне на оценката от административния орган . Вещото лице е стигнало до заключението, че размерът на дължимото обезщетение за процесния имот е 430 лв., като отново определя предназначението на имота - земеделска територия и начин на трайно ползване - нива, V категория, находящ се в местността "Сухо поле" в землището на гр. С.. Устно в съдебно заседание на 27.02.2017 г. вещото лице обяснява причините, поради които при ползване на пазарните аналози, ползвани и в оценителския доклад, същото е стигнало до размер на обезщетението, различен от размера, приет от административния орган - разликата се дължи на неправилния подход на оценителя, който е получил средната пазарна цена чрез деленето на сумарната продажна цена на сумарната площ на имотите, вместо правилния подход - средно аритметично между продажните цени по двете сделки, ползвани като пазарни аналози. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на вещото лице относно пазарната цена за квадратен метър земеделска земя като относимо към представените по делото доказателства за характера на отчуждената територия и компетентно изготвено. С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Решението на МС в обжалваната му част следва да бъде изменено, като обезщетението за отчуждения недвижим имот следва да бъде увеличено от 337 лв. на 430 лв. Предвид изхода от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и реално направени съдебни разноски в размер на 200 лв платено възнаграждение за експертиза. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение