Решение № 11242 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), чрез юрисконсулт М. Кацарова, срещу Решение 2241 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. 1941 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2023 г. С него, по жалбата на Лидикар ООД, с ЕИК 147015017, е отменено Решение с рег. 32-594460 от 17.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 900,00 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че при прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност мотивите на административния орган били общи и не съдържали конкретика. Твърди се, че митническият орган направил необходимата обосновка в тази връзка, но поради строго индивидуалните характеристики на автомобила, който е употребяван и катастрофирал, била изключена възможността да бъде установена идентичност с друг такъв по реда на чл. 74, пар. 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 г., МКС). Във връзка с метода по чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се излага довод, че при справка не били установени декларирани и приети стойности на автомобили с идентични характеристики с произход от Канада, внасяни през приблизително същия период от друг износител и други дружества - вносители. Същевременно, предвид липсата на данни за техническото състояние на автомобила и вида на повредите му, било практически невъзможно да се установи сходство с установени други катастрофирали автомобили, което изключвало практическото приложение на втория по ред вторичен метод в б. б на чл.74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Касационният жалбоподател оспорва и съображенията на съда относно приложението на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС, като излага аргумент, че понятието налични данни на митническата територия на Съюза не било легално определено в митническото законодателство, а от граматическото му тълкуване можело да се заключи, че освен съдържащите се в националната база данни, то касае и данните, получени по линия на международно сътрудничество. Отправя критики към приложението от страна на първоинстанционния съд на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-599/20 г., Baltic Master, което смята за неотносимо към казуса. Излага доводи и за неправилно тълкуване от съда по същество на разпоредбата на чл. 144, пар. 2, б. б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), както и принципни разсъждения за приложението на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Критикува извода на първоинстанционния съд, че администрацията следвало да оспори автентичността на представената към МД фактура, за да бъде отхвърлена декларираната договорна стойност. Изразява становище, че подобно изискване не съществува в митническото законодателство, както и че верността на съдържанието на фактурата не се влияе от нейната автентичност. Отбелязва, че съдът влязъл в противоречие със собствения си предходен извод, като от една страна споделил основателните съмнения на администрацията за верността на декларираната договорната стойност, но от друга приел, че приложената фактура установява категорично условията на сделката. На последно място, касационният жалбоподател релевира довод, че декларираната при износ стойност отразява икономическата стойност на стоката, тъй като било лишено от всякаква икономическа логика износителят да декларира стойност, която да е завишена спрямо реалната цена на сделката. По така изложените съображения моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което жалбата на Лидикар ООД срещу процесния митнически акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмена молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Лидикар ООД, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Излага подробни аргументи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки по съществото на спора, в които прави искане присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., като в тази връзка представя доказателствa и списък на разноските. Ответникът Г. Т. К. не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответниците по касационната жалба не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната прокуратура дава устно становище за основателност на касационната жалба в съдебното заседание по делото и представя писмено заключение в този смисъл. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Бургас е било Решение 32-594460 от 17.10.2023 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което е определена нова митническа стойност на стока катастрофирал пътнически автомобил, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001007024450R3 от 17.10.2020 г., в размер на 7619,39 лв.; определено е ново вносно митническо задължение в размер на 761,94 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 1707,47 лв., като разликата между платените (мито 303,27 лв. и ДДС 698,39 лв.) и определените с решението публични държавни вземания (мито 761,94 лв. и ДДС 1707,47 лв.), съответно 458,67 лв. мито и 1009,08 лв. ДДС, е взета под отчет и определена за досъбиране. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил правен извод за основателност на предявеното от Лидикар ООД оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в това число на предвиденото в разпоредбата на чл. 22, пар. 6, ал. 1 МКС. Съдът обаче направил извод, че решението е материално незаконосъобразно и като такова го отменил. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и установения там общ принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Анализирал разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, относно възможността на митническата администрация да се отклони от декларираната в МД договорна стойност, както и субсидиарно приложимите вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС и техния ред за определяне на нова митническа стойност, както и приложимостта на последно предвидения в чл. 74, пар. 3 МКС резервен метод за определяне на такава стойност. В решаващите си мотиви съдът приел, че в случая митническият орган е обосновал основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД на база отговор, получен от канадската митническа администрация Canada Border Service Agency, към която в електронна форма били приложени данни за деклариран износ в канадската система за деклариране на износ CERS, в това число и за стоката по процесната МД. От предоставената информация се установявало, че единствената разлика в декларираните данни при износ и внос била стойността на стоката, като при износ тази стойност била 6075,00 канадски долара (CAD), а при внос 2418,00 CAD. Съдът счел, че така предоставената информация от канадската митническа администрация има официален характер, като предоставена по надлежен ред във връзка със Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническото сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, и не били опровергана в хода на административния и съдебния процес. Поради това приел, че съмненията на митническия орган относно декларираната стойност в процесната МД са обосновани и той законосъобразно е преминал към приложение на останалите методи за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74 МКС. Като допълнителен аргумент в тази посока съдът изложил наличието единствено на приложена фактура към МД, без да са представени други доказателства за установяване на декларираната при вноса стойност. При изследване приложението от страна на митническата администрация на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС, първоинстанционният съд стигнал до извод, че не били достатъчни изложените мотиви за липса на необходима информация за прилагане на методите, без да е приложена самата справка от системата МИС3А. Отрекъл доводите на администрацията за липса на необходима информация относно техническото състояние на автомобила и вида на повредите, тъй като приел, че в процесната МД се съдържали относимите данни към дефинициите за идентичност и сходство по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Първоинстанционният съд формирал критични мотиви и по отношение приложението на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС от страна на митническата администрация. Изложил съждение, че получените данни от канадската митническа администрация не представлявали налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на посочената разпоредба във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в тази връзка се позовал на мотиви от Решение на СЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB. В допълнение стъпил на заложените в последно посочената разпоредба забрани при определяне на митническа стойност, а именно да не се използва по-високата от две възможни стойности, нито произволни или фиктивни стойности. Съобразил също така че не била оспорена автентичността на приложената към МД фактура. Въз основа на тези мотиви уважил оспорването и отменил спорното митническо решение. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените задължения за мито и ДДС. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да са налице условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 МКС. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. В казуса не са осъществени предпоставките по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото не се налични доказателства, от които да се установява действително платена или подлежаща на плащане цена на стоката, различна от декларираната в МД договорна стойност, което обстоятелство съответно да създаде основателно съмнение относно размера на декларираната в МД стойност. Погрешно е схващането на съда по същество, че отсъствието на други съпътстващи МД документи за установяване стойността на стоката, освен приложената фактура, представлява аргумент за отричане на декларираната договорна стойност. Разпоредбата на чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвижда фактурата като единствен необходим придружаващ документ във връзка с деклариране на тази стойност. Същевременно, получената по линия на международното сътрудничество информация относно декларирана износна стойност на стоката представлява производно доказателствено средство, което не следва бъде кредитирано с по-голяма стойност от наличния по преписката първичен документ. В този смисъл принципът на непосредственост в доказването препятства подмяната на първични доказателства с производни такива. Споделими са изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на отказа на администрацията да приложи методите по чл. 74, пар. 2 МКС, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към тях в тази им част. При положение, че митническата администрация не е обосновала надлежно изключването на всеки един от четирите метода по чл. 74, пар. 2 МКС, не е възникнало необходимото условие за прилагане на метода по чл. 74, пар. 3 МКС. Отделно от горното, дори да бяха налице предпоставките за приложение на резервния метод за определяне на митническа стойност, митническият орган в случая го е приложил незаконосъобразно, какъвто верен извод е направил и първоинстанционният съд. В допълнение на изложените от състава на АС - Бургас аргументи следва да се посочи, че приемането на нова митническа стойност, равна на декларираната при износ към канадската митническа администрация противоречи и на заложената в чл. 144, пар. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 забрана, която изключва митническата стойността да се базира на цените за износ в трета държава. Правилен е изводът на състава на АС Бургас, че получената по линия на международно сътрудничество информация не може да се третира като данни, които са налични на територията на Съюза по смисъла на чл. 74, пар. 3 МКС. Митническият орган е излязъл извън рамките на разумната гъвкавост, приемайки митническата стойност равна на установената в страната на износа. В допълнение, при извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК в частта относно съответствието му с материалния закон, настоящият съдебен състав намира допълнително основание за частична незаконосъобразност на спорното митническо решение, останало несъобразено от съда. В свое Решение от 12 май 2022 г. по дело С-714/2020 г. СЕС достига до извод, че извършилият декларирането косвен представител носи отговорност по реда на чл. 77, пар. 3 МКС само за възникналите задължения за мито за декларираните от него стоки, поради което административният акт се явява незаконосъобразен и на това основание в частта, с която в тежест на косвения представител е начислено задължение за ДДС. Следователно, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация Лидикар ООД разноски за касационното производство в претендирания и доказан размер от 600,00 лв., който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение