Решение № 5099 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 814/2016 г.

ВАСVI отделение24.04.2017 г.докладчик т Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6384/23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4848/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5099 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 814/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез пълномощника юрисконсулт Т. К., против решение № 6384/23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4848/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена писмена покана с изх. № 29-07-46/19.07.2013 г., издадена от директора на СЗОК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Диагностично консултативен център ХХIV - С." /"ДКЦ ХХIV - С."/ ЕООД, представляван от управителя д-р С. Л. Я., чрез пълномощника адв. Д. Д., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменена писмена покана изх. № 29-07-46/19.07.2013 г., издадена от директора на СЗОК, с която "ДКЦ ХХIV - С." ЕООД е поканено доброволно да внесе по сметка на НЗОК сумата 1670,56 лв., представляваща превишение на определените му брой на специализираните медицински дейности и стойност на медико-диагностичните дейности /регулативни стандарти/ за четвъртото тримесечие на 2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда обаче констатацията за превишаване на регулативните стандарти извън разрешените надвишения за четвъртото тримесечие на 2012 г. не съответства на събраните по делото доказателства и на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза. В този смисъл е приел, че предвид неоспореното заключение на експертизата, не е допуснато превишение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. от лечебното заведение. Посочил е, че в случая е разрешено броят на издаваните бл. МЗ-НЗОК № 3А да е общо 263 броя, като заедно с допустимото надвишение от 10% възлизат на 289 броя, а изпълнените и отчетени са 266 броя и остават неусвоени 23 броя. Стойността по бл. МЗ-НЗОК № 4 е разрешено да е 15 168,00 лв., заедно с допустимото надвишение от 10 % възлиза на стойност от 16 684,80 лв., като изпълнените и отчетени дейности са на стойност 16 573,37 лв. и отново е налице неусвоен регулативен стандарт в размер на 111,43 лв., поради което не може да се ангажира отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 5596/18.05.2015 г. по адм. дело № 15628/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменено решение № 6222/21.10.2014 г. по адм. дело № 8826/2013 г. на Административен съд С. - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-18-579/30.05.2013 г., издадена от директора на СЗОК на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО, е наредено да бъде извършена финансова проверка на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ "ДКЦ ХХIV - С." ЕООД, със задача - контрол по изпълнението на броя на определените специализирани медицински дейности /СМД/ и стойностите на медико-диагностичните дейности /МДД/ за четвъртото тримесечие на 2012 г. Въз основа на тази заповед е извършена проверка, по която е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-127/04.06.2013 г., който от своя страна е послужил като основание за издаване на писмена покана с изх. № 29-07-46/19.07.2013 г. на директора на СЗОК, която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Констатациите в протокола са, че превишението на броя СМД /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ е на стойност 520,20 лв., а за стойност на МДД - в размер на 1150,36 лв. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови на СЗОК заплатените средства за МДД /бланка МЗ-НЗОК № 4/ и СМД /бланка МЗ-НЗОК № 3А/ за четвъртото тримесечие на 2012 г., назначени извън разрешените надвишения, в размер общо на 1670,56 лв. Първоинстанционният съд е изложил правилни съображения относно същността на така наречените регулативни стандарти /брой на СМД и стойност на МДД/ за назначаване от лечебното заведение за първична медицинска помощ, реда и правилата за определянето им, относно техния обвързващ характер, възможностите за допустими превишения и задължението за компенсирането им, относно задължението на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на НЗОК сумите, които са изплатени в надвишение на определените регулативни стандарти, както и относно механизма за изчисляване на превишенията, като правилно е посочил приложимите текстове от нормативни актове и клаузи от индивидуалния договор. Проверяваният изпълнител на медицинска помощ - "ДКЦ ХХIV - С." ЕООД е сключил индивидуален договор с НЗОК № 222248/11.02.2012 г. С допълнителни протоколи към този договор са определени броят на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД за четвъртото тримесечие на 2012 г. Съгласно чл. 43, ал. 1 от договора, броят на определените СМД и стойността на назначените МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г., съгласно ал. 3, могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите; а съгласно ал. 4, през първото, второто и третото тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му брой на назначаваните СМД и стойност на МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В чл. 45, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В ал. 2 и 3 на чл. 76а ЗЗО се регламентира, че в случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми, на лицето - обект на проверката се дава възможност да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола; последният е овластен да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. От съставения при проверката протокол за неоснователно получени суми, чието съдържание по същество е възпроизведено в оспорената писмена покана се установява, че за проверявания период броят на възложените на изпълнителя на медицинска помощ брой СМД за бл. МЗ-НЗОК № 3А /възложен и издаден брой СМД/ - тип 1, 2, 4, 6 и 7 е 263 бр., от които издадени, изпълнени и заплатени направления бл. МЗ-НЗОК № 3А - тип 1, 2, 4, 6 и 7 - в същото РЗОК - 312 броя и 2 броя - изпълнени и заплатени в други РЗОК. Превишеният брой СМД бланка МЗ-НЗОК № 3А за четвъртото тримесечие на 2012 г. над позволените за възстановяване е 25 броя и стойността на сумата за възстановяване е 520, 20 лв. Определената стойност на медико-диагностични дейности за бл. МЗ-НЗОК № 4 /стойност назначени направления/ - тип 1, 2, 4, 6, 7, 9 и 10 е 15168 лв.; стойността на назначените от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени от НЗОК МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 е общо 17469,89 лв., от които 365,27 лв. - издадени, изпълнени и заплатени направления в други РЗОК; сумата за възстановяване е 1150,36 лв. В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение № 5596/18.05.2015 г. по адм. дело № 15628/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза, чиято задача е формулирал в съответствие с дадените указания и предвид подлежащите на изясняване релевантни въпроси, за които са необходими специални познания. Заключението на вещото лице е изготвено по поставените въпроси, дадените отговори са последователни, обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства, които са описани в констативно-съобразителната част на заключението. Освен това, страните не са оспорили заключените на вещото лице, а съдът го е оценил в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице като компетентни и обосновани и е изградил въз основа на тях своите фактически изводи по правния спор. Според заключението на вещото лице, в случая определеният брой на издаваните направления за СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3А, е общо 263 броя, като заедно с допустимото надвишение от 10% - 26 броя, възлиза на 289 броя, а изпълнените и отчетени са 266 броя и е налице неусвоен РС в размер на 23 броя направления бл. МЗ-НЗОК № 3А. Установено е, че 5 броя направления са издадени в друго тримесечие, различно от процесното, 3 броя направления са издадени от друго лечебно заведение и 2 броя направления са дублирани. Определената стойност за направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4, е 15168,00 лв., заедно с допустимото надвишение от 10% - 1516,80 лв., възлиза на обща стойност от 16684,80 лв., а в действителност са изпълнени и отчетени направления бл. МЗ-НЗОК № 4 на стойност от 16 573,37 лв., или налице е неусвоена стойност в размер на 111,43 лв. Също така е установено, че 23 броя направления са издадени в друго тримесечие, различно от процесното, 16 броя направления са издадени от друго лечебно заведение и 4 броя направления са дублирани; 37 броя са с неизпълнени назначени кодове. Заключението на вещото лице е категорично, че лечебното заведение не е надвишило допустимата стойност на МДД, нито е надвишило допустимия брой СМД. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че единствено меродавни за преценката дали е налице превишение на броя на СМД и стойността на МДД за съответното тримесечие, са електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ. В случая въз основа на заключението на вещото лице, което от своя страна е изградило изводите си при съпоставка на данните, които се съдържат в електронните отчети и на самите направления с посочени амбулаторни листи, които са представени по делото, е установено несъответствие на данните в отчетите с действително издадените, изпълнени и отчетени направления за СМД и МДД за проверяваното тримесечие. Предвид тези констатации и направените от вещото лице изчисления се обосновават фактическите изводи относно броя на СМД и стойността на МДД за тримесечието, които са разрешени на проверявания изпълнител на медицинска помощ, допустимите надвишения и безспорната липса на надвишения за компенсиране от предходното тримесечие, броят на СМД и стойността на МДД, които са изпълнени и отчетени, както и извода за липса на надвишения за тримесечието. В заключението подробно и последователно са описани направленията, които касаят други периоди, извън четвъртото тримесечие на 2012 г., които са дублирани, които са издадени от други ДКЦ, както и други неправилно номерирани, с пропусната номерация, неотносими към делото, представени и допълнително номерирани от СЗОК. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. не е налице превишение на определената стойност на МДД - бланка МЗ-НЗОК № 4, и броя на СМД - бланка МЗ-НЗОК № 3А, преценена с оглед допустимото надвишение и задължението за компенсиране. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената писмена покана е правилен. Не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1