Решение № 14263 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2012 г.

Решение № 14263 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Иво Лазаров Кунчев от гр. София, БЗНС"Врабча", гр. София, Център за градска мобилност ЕАД гр. София и Столичен общински съвет срещу решение № 2782 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 2579/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Сторлична община, приета с Решение № 458 от 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет по Протокол № 17 от 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет, изм. и доп. с Решение № 675 по Протокол № 24 от 13.11.2008 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 433 по Протокол № 43 от 25.06.2009 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 767 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г. Поддържа се направилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на подадените жалби против подзаконовия нормативен акт. Ответниците Иван Митов Петров, Чавдар Георгиев Тончев, Юлиян Тодоров Цанков, Камен Маринов Каменов и Цветанка Георгиева Гочева оспорват касационните жалби. Съображения за неоснователността им са изложени в писмен отговор и устно в о. з. по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите на Център за градска мобилност ЕАД гр. София и Столичен общински съвет и за недопустимост на касационните жалби на Иво Лазаров Кунчев и БЗНС"Врабча", гр. София поради липса на правен интерес от обжалване на позитивното за тези касационни жалбоподатели съдебно решение. Настоящата инстанция намира касационните жалби на Иво Лазаров Кунчев и БЗНС"Врабча", гр. София за порцесуално недопустими защото са подадени от страни, за които решението не е неблагоприятно. С обжалваното решение оспорената Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Сторлична община, приета с Решение № 458 по Протокол № 17 от 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет е отменена изцяло, включително и приетите с Решение № 675 по Протокол № 24 от 13.11.2008 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 433 по Протокол № 43 от 25.06.2009 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 767 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г. изменения и допълнение на Наредбата. Решението се явява благоприятно и те нямат право да го обжалват, поради което и на основание чл. 215, т. 4 вр. с чл. 210, ал. 1 АПК касационните жалби ще следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основана тях производство се прекрати. Касационните жалби на Център за градска мобилност ЕАД гр. София и Столичен общински съвет са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена от първоинстанционния съд. Оплакванията са относно изведените въз основа на нея правни изводи. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд - София-град е Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с Решение № 458 от 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет по Протокол № 17 от 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет, изм. и доп. с Решение № 675 по Протокол № 24 от 13.11.2008 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 433 по Протокол № 43 от 25.06.2009 г., Решение № 176 по Протокол № 36 от 26.03.2009 г., Решение № 767 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният нормативен административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената от закона форма но при съществено нарушение на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и отменил Наредбата изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи за незаконосъобразност на Наредбата се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че с доклад, вх. № 9300-3148 от 27.06.2008 г. на зам. кмет на община София е внесъл за обсъждане в Столичен общински съвет проект на Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Съображенията за приемане на нова Наредба вносителят е мотивирал с намерението на общината да въведе нова автоматизирана система за таксуване на пътниците. След обсъждането му в две от комисиите проектът е внесен за гласуване в съвета. Докладът на вносителя и проект за решение на Столичен общински съвет са публикувани на сайта на Столичен общински съвет, без текста - проекта на самата Наредба. Правилно в съдебното решение е прието, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Разпоредбата предвижда преди внасянето на проекта на нормативния акт за разглеждане същият да се публикува на интернет - страницата на съответната институция с оглед осигуряването на 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица. Данните по делото сочат, че проекта на нормативният акт не е публикуван. Нормата е императивна и с публикуването на доклада на вносителя и проекта за решение не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Изискването на ЗНА е проекта на акта да се публикува, с цел общественото му обсъждане, на сайта на съответната институция, която може да бъде и Столичен общински съвет, като компетентен орган да приеме нормативният акт, а не само сайта на Столична община, на сайта на която следва да бъде оповестен вече приетия проект, като нормативен акт на Столична община. Не е спазена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, съгласно която към проекта на новия нормативен акт следва да се приложат мотиви. Мотивите, които са посочени в чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА, следва да бъдат налице при обсъждането им. Те трябва да съдържат причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изчерпателно изброените в закона изисквания, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган. Противно на доводите на касаторите, докладът на вносителя, не може да бъде възприет като мотиви към изготвения проект. В доклада се сочи само причината, която налага приемането на акта, но не и същински мотиви, цели и финансова обосновка за приемане на нормативния акт. ЗНА придава съществено значение на излагането на мотиви към проекта на нормативния акт и неизлагането на такива представлява съществено нарушение на процесуални правила. Неспазването на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА, като нарушението е съществено, т. к. публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. При данните по делото първоинстанционният съд е формирал правилен правен извод, приемайки, че описаните по-горе нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на Наредбата са съществени и представляват основание за отмяна. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Обжалваното съдебно решение не е постановено в противоречие с чл. 9, ал. 3 и чл. 7 от АПК. Принципът на служебното начало повелява служебно изследване на законосъобразността на оспорения административен акт като съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съобразно разпоредената в чл. 170 АПК доказателствена тежест за страните административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Указания в този смисъл съдът е дал с определението си от 07.06.2011 г., а касационните жалбоподатели не са установили изпълнението на законовите изисквания при приемането на оспорената Наредба. Не установяват изпълнение на нормите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и пред касационната инстанция. С оглед на изложените съображения не са налице сочените касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение