Решение № 5746 от 13.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Златковска, против решение 5041/02 август 2021 г., постановено по адм. д. 7347/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени отговор и възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Миланов против заповед РА 50-297 от15 април 2020 г. на Главния архитект на Столична община, с която и на осн. чл. 135, ал. 3, § 8, ал. 2, т. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 32, чл. 113, ал. 2, чл. 114, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ вр. т. 12 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО се разрешава изработването на проект за 1) ПУП-ИПРЗ в обхвата на съществуващ УПИ Х-14,15,16,17, кв.124а, м. Градска част-Зона Б-18 - гр. София (ПИ 68134.303.38, ПИ 68134.303.39, ПИ 68134.303.40 и ПИ 68134.303.31 по КККР); 2) ПУП- ИПЗ за УПИ VІ-24,25,26, кв. 124а; 3) РУП в обхвата на нов УПИ Х-38,39,40 и нов УПИ ХІІ-31, кв. 124а, м. Градската част-зона Б-18. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено е от съда, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е нарушено правото на участие в административното производство на всички заинтересовани по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ собственици на непосредствено засегнати от предвижданията имоти, какъвто се явява и жалбоподателя Б. Миланов. За началото на производството не са уведомени всички засегнати лица съобразно изискванията на чл. 26 АПК. Нарушена е и разпоредбата на чл.35 АПК (не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, включително относно променените идентификатори по КККР 2016 г., промяната в собствеността и изясняване статута на наличното към момента в засегнатите имоти строителство). Налице превратно упражняване на власт от страна на административния орган, както вярно е отбелязал решаващият съд и това се подкрепя от доказателствата. Установено е, че с изключение на заявителите, за изменението на плана по започналото административно производство не са уведомени всички засегнати, в т.ч. и жалбоподателят. В случая действащият ПУП 2008 г. е одобрен преди ОУП 2009 г., който предвижда по-големи възможности за застрояване 60 % вместо 40 % максимална плътност на застрояване и кинт 3,5 вместо кинт 3, което е по-благоприятно за жалбоподателя, за разлика от изработения проект за изменение на плана. Поради неучастието му в административното производство не са обсъдени възраженията му за оставане на поземления имот в общия УПИ, вместо обособяването му в самостоятелен УПИ. Обжалваната заповед е постановена в противоречие с целта на закона и с основните принципи по АПК. Правилно е прието от съда, че не е налице хипотезата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ за изменение на плана, защото действащия ПУП 2008 г. е последван от КККР 2016 г., но по ПУП 2008 г. - 4 ПИ са били в общо УПИ X, като регулационните граници на същия УПИ съвпадат с външните имотни граници на тези 4 ПИ, като няма данни границите на самите ПИ да са променяни. Според заключението на вещото лице ПИ запазват границите и площите си по КККР. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че не е налице и хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като жалбоподателят е собственик на имот, съобразно с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и не е давал съгласие. В случая незаконосъобразно е било прието от административния орган, че само собствениците на предвидения нов УПИ Х се явяват лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ се преценява по отношение имотите предмет на обжалваната заповед т.е. съществуващите по действащ ПУП, а не спрямо тези, които тепърва се предвиждат с обжалваната заповед. В процесния казус предмет на плана са и съседните УПИ VI и XI, като от административния орган не са установени собствениците им, поради което дадените от съда указания, досежно тези УПИ, са правилни и обосновани. При така допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила и материално-правни разпоредби, процесната заповед на Главния архитект на Столична община, е правилно отменена. Събраните по делото доказателства и установените с тях факти не налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Касаторът не сочи правни и фактически доводи, които да обосноват отмяна на обжалваното съдебно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Б. Миланов следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски, доказателства за каквито, обаче, не са представени по делото. Предвид това този съд не присъжда разноски в полза на ответника Б. Миланов. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав