Решение № 6370 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2009 г.
ВАСIV отделение15.05.2009 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 735 от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 682 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен, III състав. ОСЪЖДА "Рекламна мрежа 5" ООД, със седалище в гр. София и адрес на управление - ж. к. "Дружба" 2, бл. 516, вх. Б да заплати на община Плевен направените по делото разноски от 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6370 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от "Рекламна мрежа 5" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Дружба" - 2, бл. 516, вх. Б, чрез пълномощника адвокат Димитър Терзиев, надлежно упълномощен от представляващия дружеството управител Ангел Токмакчиев против решение № 735 от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 682 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен, III състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-10-658 от 03.06.2008 г. на кмета на община Плевен, както и присъдени разноски в полза на община Плевен в размер на 80 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението - за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, които се извличат от изложеното в обстоятелствената част на жалбата. Същите съставляват основание по чл. 209, т. 3 от АПК . По-голямата част от доводите са по съществото на спора и законосъобразността на проведената процедура. Иска се решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба. Ответникът - кмета на община Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Начовски изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са развити в представената писмена защита. Претендират се разноски за касационната инстанция в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна -"Сън Аут Ъф Хоум Медия" ООД, гр. София не взема становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че отстраняването на касатора от участие в конкурса е извършено, поради неизпълнение на предварителните изисквания за допуск. Изискванията са били известни на всички участници. Заповедта на кмета на община Плевен е мотивирана, тъй като се позовава на решението на конкурсната комисия. Няма незаконосъобразни изисквания в условията на конкурса, а такива само по целесъобразност. Наредбата за конкурсите на община Плевен допуска участие и само на един кандидат, ако е дал цена, по-висока от минималната. Решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Плевен е бил сезиран с жалба от "Рекламна мрежа 5" ООД срещу заповед № РД-10-658 от 03.06.2008 г. на кмета на община Плевен. С обжалваната заповед кметът на общината, при описаните фактически и правни основания, е отстранил дружеството-жалбоподател от участие в конкурс за отдаване под наем за срок от пет години на част от имот - публична общинска собственост за поставяне на рекламно-информационен носител (билборд) - тип "Ракета", с размери 1.20/1.80 м, представляващ част от тротоар с площ 2 кв. м на ул. "Данаил Попов", съгласно скица № 502 от 19.02.2008 г., обозначен като № 7 в заповедта за откриване на конкурса, класирал е на първо място "Сън Аут-Ъф-Хоум Медия" ООД, гр. София и го е определил за спечелил участник. От приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил фактите по спора. Конкурсът е проведен на основание решение № 139 от 24.04.2008 г. на общинския съвет за отдаване под наем на части от имоти-публична общинска собственост и заповед на кмета на общината за обявяването на конкурса, утвърждаване на конкурсни правила, назначаване на конкурсна комисия. В доклада на последната са отразени всички извършени от нея действия относно приетите предложения за участие, преценката й за съответствието им с предварително поставените в конкурсните правила и изисквания за участие. Предложено е отстраняването на дружеството - жалбоподател, оценяване предложението на заинтересованата страна, която е обявена за участник, спечелил конкурса. Процедурата е завършена със заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата. Така установените факти съдът е съпоставил с нормите на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, чл. 76, чл. 79, чл. 98 и 101 - 104 от Наредба № 7 от 2005 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), като е приел, че при провеждането на конкурса не са допуснати нарушения на правилата на Наредба № 7 от 2005 г. и изискванията, въведени в конкурсните условия, утвърдени от кмета. В изпълнение на изискването на чл. 168 от АПК съдът е извършил и служебно контрол върху проведената процедура и завършващата я заповед, въз основа на критериите за законосъобразност в чл. 146 от АПК, като е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Съдът е изложил мотиви по всеки един наведен довод в първоначалната жалба относно твърденията за липсата на мотиви в обжалваната заповед, опорочаване на процедурата при участието само на едно дружество, поставеният финансов праг за участие. Всички инвокирани доводи на жалбоподателя са приети за неоснователни, поради което и жалбата му е била отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Първият довод, релевиран в жалбата е за неправилност на решението, поради възприетото от съда за законосъобразно провеждане на конкурсната процедура, при липсата на конкурс, поради останалият само един участник, след отстраняването на дружеството жалбоподател. Доводът е неоснователен, защото чл. 105 от Наредба № 7 от 2005 г. препраща към условията и реда за провеждане на търгове, в които е уредено провеждането на търг и само при явяването на един участник или оставянето само на един, при отстраняване на останалите. В чл. 102 от наредбата също е предвидена възможност за провеждането на конкурс само при участието на един кандидат. Направената аналогия с норми от ЗОП не може да обоснове тезата на касатора за незаконосъобразно проведен конкурс. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателят не отговаря на критерия в конкурсните условия - т. 6.2 - да има среден годишен оборот от предходните три години не по-нисък от 5 000 000 лв., факт, който не се оспорва и в касационната жалба. След като жалбоподателят не отговаря на изискването на кмета, заложено в конкурсните условия, той правилно е бил отстранен от по-нататъшно участие. Следващият довод в касационната жалба е за липсата на мотиви в обжалваната заповед. Доводът също е неоснователен. Той е бил релевиран и при първоинстанционното разглеждане на жалбата и съдът му е дал изчерпателен отговор. В мотивите на издадената заповед кметът на общината се е позовал на протокола на назначената от него комисия, като е възприел решението й за отстраняване от участие на жалбоподателя, по изложените вече съображения. Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд, който правилно е възприел, че мотивите на заповедта може да са дадени отделно от самата заповед, да се съдържат в протокола на комисията, провела конкурса, като не е необходимо тяхното повтаряне, след като се възприемат изцяло от административния орган. Позоваването на Тълкувателно решение № 4 от 2002 г. на ВАС е некоректно, защото в частта му на т. 2, относно мотивите на издадения административен акт е прието, че когато действа в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да изложи мотиви. Конкретният случай не е такъв, защото фактическите обстоятелства, от които кметът на общината черпи правото си да упражни правомощието си по издаването на заповедта са тези, посочени в протокола на комисията, на които има изрично позоваване в заповедта. Несъстоятелно е позоваването и на решението по адм. дело № 929/2008 г. на Върховния административен съд. По това дело в хипотезата, предмет на проверка от касационната инстанция е установено, че по единия от показателите за оценка на предложенията не е имало математически израз, за обективното му оценяване. Никой от членовете на комисията, в това число и административният орган не е изложил мотиви, които да обосноват по какъвто и да е начин дадената оценка по този показател. Конкретният казус няма нищо общо с цитираното решение в касационната жалба. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК . На основание чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Плевен разноски от 150 лв. Направеното искане за заплащане на разноски, в размер на 240 лв. не е обосновано с доказателства за разноски в посочения размер и не съответства на нормите на чл. 8 и чл. 7 от цитираната Наредба № 1. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 11