Решение № 60177 от 4.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2492/2019 г.

Решение № 60177 от 4.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2492/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 145/18.04.2019 г., постановено по в. гр. д. № 618/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ състав. С него, след частична отмяна на решение № 89/06.07.2018 г. по гр. д. № 797/2017 г. на РС – Пирдоп, с което искът по чл. 422 ГПК на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР /за установяване, че касаторът дължи сумата 24 326. 75 лв., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 765 от 29.08.2017 г. по ч. гр. д. № 616/2017 г. на РС – Пирдоп/ е бил отхвърлен като погасен чрез прихващане за сумата над 4 054. 46 лв., е постановено решение по същество, с което е признато за установено, че ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД дължи на Дирекцията сумата от 20 272. 29 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.08.2017 г., а предявеното възражение за прихващане с посочената по-горе сума /представляваща усвоена банкова гаранция за добро изпълнение, задържана без основание/ е отхвърлено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително превишаване правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ответникът по касация никога не е оспорвал факта, че е усвоил гаранцията за добро изпълнение, като в процеса активно е защитавал правото си да я задържи. В нарушение на диспозитивното начало и без да са налице оплаквания в жалбата досежно този факт, приет за осъществен от първата инстанция, въззивният съд е намерил, че гаранцията не е била усвоена. По подробно развити съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови резултат, идентичен с този в отмененото първоинстанционно решение, с присъждане на сторените разноски. Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на същата. Претендират се разноски. За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 пр. 2 ГПК. При преценката относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт съставът на въззивния съд е обсъдил наличието на друго висящо дело между същите страни /т. д. № 2159/2017 г. на СГС/, по което ответникът ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е ищец, а ищецът ДУССД–МВР е ответник, относно спор, произтичащ от неизпълнение на същия договор. В това производство ДУССД–МВР е предявила възражение за прихващане със сумата, предмет на настоящия иск – 24 326. 75 лв., претендирана като подлежащ на връщане аванс по договора. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 вр. чл. 298, ал. 4 ГПК. Счел е, че няма данни, дали образуването на горното дело предхожда датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /25.08.2017 г. /, която се счита за дата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Освен това е посочил, че тъй като решението по това дело не е влязло в законна сила, а искът на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е бил отхвърлен, то не се е стигнало до разглеждане на възражението за прихващане, идентично по размер и основание с исковата претенция по настоящото дело. Въз основа на горното е заключил, че предявеният спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо. От данните по делото е видно, че както пред първата, така и пред въззивната инстанция /вж. молба с вх. № 628/29.01.2019 г. / ответникът – настоящ касатор е искал производството да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването на т. д. № 2159/2017 г. по описа на СГС. Това искане е оставено без уважение, т. к. съдът е приел, че крайният съдебен акт по посоченото дело /с предмет - претенция с правно основание чл. 88, ал. 1 изр. 2 ЗЗД на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнението и последвалото разваляне на договора между страните/ няма да формира сила на пресъдено нещо относно действителността на договора, неговото изпълнение и предпоставките за развалянето му. По съществото на спора е прието, че за връщането на дадения аванс е без значение по чия вина е бил развален договорът за СМР, сключен между страните по реда на ЗОП. Всички спорни въпроси, включително коя страна надлежно /първа/ е развалила договора поради неизправността на другата, имат значение единствено за възражението за прихващане със сумата на банковата гаранция за добро изпълнение в размер на 20 272. 29 лв., която ответникът, като изпълнител по договора, е учредил в полза на ищеца. По това възражение съдът е намерил, че по делото липсват данни сумата по банковата гаранция да е била усвоена, респ. да се задържа понастоящем от насрещната страна /вещото лице не е дало отговор на въпроса, дали възложителят е задържал, усвоил или осчетоводил същата/, поради което възражението за прихващане е счетено за неоснователно. Във въззивната жалба на ищеца обаче липсва оплакване относно приетия за установен от районния съд факт, че гаранцията е била усвоена от него. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, по следните съображения: Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът не приложи императивното правило на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове, съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост на въззивния акт, както бе посочено по-горе, а при установяване наличието на посочената процесуална пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на който се намира обуславящото дело. В настоящия случай решението по т. д. № 2159/2017 г. по описа на СГС между същите страни има преюдициално значение за изхода на спора по настоящото дело, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Произнасянето по този иск ще формира сила на пресъдено нещо относно това, дали касаторът – ответник по иска, е бил изправна страна по договора, което от своя страна е свързано с въпроса, предмет на възражението за прихващане, по който страните спорят, а именно дали има право да получи обратно банковата гаранция, с оглед нейните условия. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд, който следва да спре производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако няма данни за влизане в сила на решението по преюдициалния спор, а ако решението е влязло в сила – да го съобрази при разглеждане на възражението за прихващане, като се произнесе по него в предметните рамки на въззивното производство, съгласно изискването на чл. 269, изр. 2 ГПК. Разноските за касационната инстанция следва да се присъдят от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода по съществото на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение