Решение № 357 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1688/2011 г.

Решение № 357 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1688/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Б. К., изготвена от двама защитника, срещу решение № 100 от 7.IV.2011 г. по внохд № 174/2011 г. на Софийския апелативен съд. С оплаквания по всички касационни основания, изброени в чл. 348, ал. 1 НПК, алтернативно се иска: отмяна на въззивното решене с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане; изменяване на решението с преквалифициране извършеното от подсъдимия деяние по чл. 124 НК; изменяване на решението с намаляване "значително" срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и с намаляване, също така "значително", "размера на гражданския иск". В съдебно заседание подсъдимият и защитниците му поддържат изготвената от последните жалба. Частните обвинители и граждански ищци Н. Г. М. и Н. Н. М. искат оставяне на въззивното решение в сила. Представителят на ВКПр не намира за основателни оплакванията в жалбата и заключението му също е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 19.ХI.2010 г. по нохд № 3484/2010 г. на Софийския градски съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 374, ал. 4 НПК, К. Б. К. е признат за виновен в това, че на 25.ХI.2009 г. в София умишлено е умъртвил 35-годишната Г. Н. М., за което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 58а НК е наказан с 8 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на Н. Г. М. и Н. Н. М. -баща и дъщеря на убитата-са присъдени съответно 40 000 и 90 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на предявените искове до размерите съответно на 50 000 и 100 000 лева. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2, предл. второ НПК. По повод на същото оплакване, копирано от въззивната жалба с допуснатите граматически, стилови и технически грешки, въззивният съд е отговорил и отхвърлил основателността му по съображения, изложени на л. 6 от въззивното решение, които съображения изцяло се споделят. Не е допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК с отражение върху процесуалното право на подсъдимия на жалба и като такова нарушение-относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Твърдението за "бегло и схематично" анализиране "доводите на защитата" е невярно. Цитираните от касационната жалба прилагателни могат да се отнесат по-скоро към въпросните "доводи"-срещу неприлагането на чл. 124 НК, срещу справедливостта на наложеното на К. наказание лишаване от свобода и срещу размера на уважените граждански претенции-за подробния анализ на които въззивният съд е посветил л. 6, 7 и 8 от решението си. Не е основателно твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, каквото нарушение този съд би могъл да допусне или в хипотезата на чл. 339, ал. 3 НПК, или в тази на ал. 2, но след проведено от него съдебно следствие, при което са установени противоречащи си факти. Неподкрепени с доводи, за да получат на тях отговор, са твърденията за нарушаване от въззивния съд на чл. 13, 14 и на чл. 107, ал. 5 НПК. Не са основателни възраженията срещу справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и срещу справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отново копирани от въззивната жалба, тези оплаквания са обсъдени от апелативния съд на посоченото по-горе място, на л. 7 и 8 от съдебния му акт и тъй като съжденията на съда отново се споделят, а в касационната жалба отново няма позоваване на нови или необсъдени доводи, няма и какво да се добави към вече казаното в проверяваното решение. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение