Решение № 6802 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2013 г.

Решение № 6802 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1591 от 11.07.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1335 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Астрой - финес" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Асеновград, представлявано от Саввас Ставро Халлумис, е отменен ревизионен акт № 161205389/29.01.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 376/11.04.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчен период м. 07.2012 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 14 956,56 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно липсата на безвъзмездна доставка на услуга от страна на ревизираното лице в полза на физическо лице, собственик на недвижим имот, в който РЛ е извършило подобрения. Налице при такава безвъзмездна доставка била хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС и има основание за начисляване на процесния ДДС. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Астрой - финес" ЕООД, чрез адв. П. Недкова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението със законните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първата инстанция не е имало спор по фактите: С два нотариални акта физическо лице, собственик на недвижим имот, прехвърля на РЛ последователно идеални части от имота, с втория нотариален акт страните си учредяват взаимно право на строеж, а дружеството поема задължение за построяване на конкретни обекти в жилищна сграда срещу прехвърления недвижим имот. С Решение № 433/19.03.2012 г. на Пловдивски окръжен съд договорът за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу построяване на жилищна сграда, сключен с нотариален акт № 15/18.07.2008 г. между ФЛ и РЛ, е развален изцяло, поради неизпълнение. Ревизираното лице е издало през м. 07.2012 г. две кредитни известия, при спазване на изискванията на чл. 115 ЗДДС, към всяка от фактурите, издадени през м. 07.2008 г. на основание на нотариалния акт. Дружеството е включило издадените кредитни известия в дневника за продажбите и справката-декларация за данъчен период 1.07. - 31.07.2012 г. С Решение № 341/15.12.2012 г. на РС - Асеновград, физическото лице е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 11 273 лева, представляващи остатък от дадено на отпаднало основание - в изпълнение на поетите задължения по развален договор за покупко-продажба на поземлен имот и право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Органите по приходите са констатирали, че към 24.01.2012 г. сградата е била построена на кота 00 и на груб строеж, извършените разходи за обекта са на стойност общо 138 813,21 лв., като РЛ е ползвало данъчен кредит в размер на 14 956,56 лв. Те са приели, че поради развалянето на договора с цитираното съдебно решение, РЛ е извършило безвъзмездна доставка на услуги в полза на физическото лице, собственик на недвижимия имот, изразяващи се в СМР по изгражданите на обекта, проектантски услуги, строителен надзор и др. Решението на РС Асеновград, с което собственицата на имота е осъдена да заплати 11 273 лв. не променя, според тях, този извод, защото даденото в изпълнение на разваления договор многократно надвишава посочената сума. В тази връзка е съобразено определението по § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. Налице, според тях са основания по чл. 78, ал. 1 за корекция на ползвания данъчен кредит и по чл. 79, ал. 1 ЗДДС за начисляване на ДДС. Спорно пред първоинстанционния съд е било: законосъобразно ли е начислен допълнително ДДС в размер на 14 956,55 лв. на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 07.2012 г., когато е констатирано, че посочената сума, изчислена върху 138 813,21 лв. /стойността на извършените разходи от ревизираното лице за строеж в чужд имот, собственост на физическо лице/ е приспадната като данъчен кредит от ревизираното лице, а строежът, на практика, представлява безвъзмездна доставка в полза на собственика на имота, след развалянето по съдебен ред на договора за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу построяване на жилищна сграда, сключен с нотариален акт № 15/18.07.2008 г. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че е опровергана тезата на приходната администрация за извършена от ревизираното лице безвъзмездна доставка на услугата по построяването на грубия строеж, поради което няма основание за извършената корекция на ползвания данъчен кредит. Решението е правилно, макар да се нуждае от допълнение на мотивите. Съгласно чл. 78 ЗДДС, ползваният данъчен кредит подлежи на корекция при разваляне на доставката. Текстът гласи: "Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. " Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба е неприложима за случая. Това е така, защото текстът предвижда задължение за корекция на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, за която той е ползван. В случая, доставките, по които ревизираното лице е получател, на обща стойност 138 813,21 лв. не са развалени. По съдебен ред е развалена последващата доставка на извършване от него на строителни услуги срещу учредено право на строеж по описания по-горе договор. Поради това разваляне, ревизираното лице е издало данъчни кредитни известния, при спазване на разпоредбите на чл. 115 ЗДДС, които са били признати от органите по приходите. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, "Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит." Съдебната практика на ВАС е непротиворечива, че тежест на органите по приходите е доказването на фактическия състав на нормата като правно основание за начисляване на ДДС. Първата хипотеза на нормата е неприложима, защото съгласно чл. 38, ал. 1 освободени доставки са само изчерпателно изброените в глава четвърта на закона, между които процесните доставки не попадат. Втората хипотеза на разпоредбата също е неприложима, защото предназначението на предмета на доставките, по които е ползван данъчен кредит от ревизираното лице не е променено впоследствие, както изисква законовата норма. Едва на последно място, съдът правилно е приел, че липсва безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на недвижимия имот, където е изграден грубият строеж, защото с влязло в сила съдебно решение собственикът на имота е осъден да заплати на РЛ 11 273 лева, представляващи остатък от дадено на отпаднало основание - в изпълнение на поетите задължения по развален договор за покупко-продажба на поземлен имот и право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,