Решение № 3485 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2008 г.

Решение № 3485 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Кюстендил, срещу решение № 219/11.09.2008 г., по адм. д. № 86/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на РПК "Наркооп" гр. Кюстендил срещу Заповед № 139/7.02.2008 г. на кмета на община гр. Кюстендил. РПК "Наркооп" гр. Кюстендил, като ответник по касационната жалба, не е изразила становище по нея. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II -ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на РПК "Наркооп" гр. Кюстендил Заповед № 139/7.02.2008 г. на кмета на община гр. Кюстендил, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2, ал. 3, 6, 7 и 8 ЗУТ е наредено в 30-дневен срок от влизането на заповедта в сила, да премахне поставен метален павилион върху терен, общинска собственост - УПИ ХIV-235, кв. 26 по плана на с. Пиперков чифлик, община гр. Кюстендил, тъй като срокът по договора е изтекъл. За да постанови решението съдът приел, че е налице порок на формата на акта, а именно липсата на фактически основания, което води до незаконосъобразността й. Решението е неправилно. Необосновани са изводите на съда, че процесната заповед е немотивирана, тъй като липсват фактически основания. В заповедта точно и категорично е посочено, че е наредено премахването на обекта поради изтичане срокът на договора, което е достатъчно за мотивирането й с оглед приложения към административната преписка договор за наем, чийто срок е изтекъл в края на 2002 г. Освен това в посочените правни основания е и чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ, а именно, че обектът може да се премахне ако е поставен в чужд имот без правно основание. В случая след изтичането на договорът за наем за общински терен за поставяне на временен търговски обект, последният е поставен без правно основание, а освен това за същия не е издавано и разрешение за поставяне. С оглед изложеното решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като кметът на общината е издал законосъобразен административен акт, в който са изложени правните и фактически основания, издаден е след съставяне на констативен акт № 10 от 25.01.2008 г., който съдържа подробно описание на обекта и като част от административната преписка съдържа и фактически основания за издаването му. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, касае се именно за обект по чл. 56 ЗУТ. Обстоятелството, че павилионът е монтиран преди приемането на наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и приемане на чл. 57а ЗУТ, е правно ирелевантно за случая, тъй като разпоредбите по наредбата и чл. 57а ЗУТ са приложими и за заварени случаи, а собственикът на обекта е имал задължение да го приведе в съответствие с наредбата и новите законови изисквания. Неточното цитиране на текстове от наредбата, както и други основания по чл. 57а ЗУТ, освен този по ал. 1, т. 2, не води до незаконосъобразността й, тъй като е достатъчно, че едно от тези основания е доказано по несъмнен начин. По делото няма спор, че обектът е преместваем и че за същия след приемане на наредбата не е издавано разрешение за поставяне и че е поставен в чужд (общински) терен, като срокът по договора за наем за терена е изтекъл и не е подновяван. С оглед на това същият подлежи на премахване. Като се има предвид изложеното налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и жалбата срещу процесната заповед се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК