Решение № 10328 от 15.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв. Б. Бойчев, в качеството му на процесуален представител на П. Запрянов, срещу решение 590 от 29.11.2021 г. по адм. дело 565 по описа за 2021 г. на Административен съд - Хасково (АС - Хасково). С него е отхвърлен предявения от П. Запрянов от гр. Димитровград иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника Община Варна, да му заплати сума в размер на 0,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменени като незаконосъобразни с Решение 522 от 15.03.2019 г. по адм. дело 2911/2018 г. на Административен съд - Варна, разпоредби на т. 11.6.1. и т. 11.6.2. от Приложение 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Община Варна, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е било образувано по искова молба от П. Запрянов против Община Варна с правно основание чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 0,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт.

В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка, като са направени и съответните правни изводи по повод исковата молба. Съдът правилно е приел, че по делото не е доказано по надлежния ред наличието на двете предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. При безспорно установената отмяна като незаконосъобразни на разпоредбите на т. 11.6.1. Копиране и на т. 11.6.2. Разпечатка на принтер А4 от Приложение 2 - Цени на услуги, предоставяни от Община Варна на физически и юридически лица по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, че е претърпял имуществена вреда, и че тази имуществена вреда се явява пряка и непосредствена последица от отменения подзаконов нормативен акт.

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви с оглед факта, че ангажираният по делото фискален бон от дата 14.09.2018 г., на който се позовава ищецът, не представлява годно доказателство, достатъчно да установи по несъмнен начин изброените обстоятелства, тъй като фискалният документ представлява разпечатка от фискално касово устройство, която се издава на заплащащия парична сума в брой и от съдържанието му би могло да се приеме за доказано, че на посочените в него дата и час е заплатена сума в размер на 0,80 лв. на издателя му Регионална библиотека Пенчо Славейков, гр. Варна. От съдържанието на фискалния бон не става ясно кой е заплатил тази сума, а самото представяне на документа по делото не доказва по несъмнен начин, че лично на Запрянов е причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на 0,80 лева.

В допълнение следва да се отбележи, че от съдържанието на фискалния касов бон не може да се установи и обстоятелство, че посочената в него сума е изплатена на конкретно правно основание - някоя от отменените норми на Приложение 2 - Цени на услуги от Наредбата на Общински съвет - Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. З, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за обществените библиотеки, специализираните библиотечни услуги, към които се включва и копирането на библиотечни документи, се предоставят възмездно, като размерът на таксите за предоставянето им се определя с тарифа на Министерския съвет, съответно с акт на общинския съвет. В процесния случай съдържащите се в касовата бележка данни за това, че сумата е заплатена за услугата Отпечатване на принтер, не са достатъчни за доказване на обстоятелство, че нормативно същите произтичат от отменените разпоредби на общинската Наредба, тъй като в т. 11.6.2. Разпечатка на принтер А4 са предвидени следните позиции: черно-бяло - 0,20 лв./стр. и цветно -1.20 лв./стр., а сумата, заплатена в брой по фискалния бон е 0,80 лв./стр.1. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, а наличните не са достатъчни да установят и пряката причинно-следствена връзка между заплащането на сумата и отменената като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт.

Настоящата инстанция счита, че с оглед посочените доводи, решението на административния съд е правилно като краен резултат и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,