Решение № 4883 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 175/2009 г.
ВАСVI отделение13.04.2009 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 13.11.2008 г., постановено по адм. д. № 213/2008 г. Шуменския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4883 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 175/2009 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 100 от 13.11.2008 г., постановено по адм. д. № 213/2008 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на Радослав Златев Боев от гр. Шумен срещу решение № 36 от 18.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр.-. Шумен. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Радослав Златев Боев с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че неоснователно съдът не е кредитирал свидетелските показания по делото, доказващи твърдяните факти. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, неоснователно съдът е приел, че не са внесени дължимите осигурителни вноски върху изплатените суми за ДМС. Ответникът по делото - директорът на РУСО гр. Шумен, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, посочените доводи на касатора като отменителни основания са несъстоятелни. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Административният съд е изложил обосновани мотиви, защо приема за неоснователно искането на жалбоподателя да бъдат признати допълнително като доход за периода 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. суми, отразени като допълнително материално стимулиране за работата му като директор на СП "Всестранни услуги" гр. Шумен и като генерален директор на правоприемника ОФ "Фисека" гр. Шумен. В заключението на назначеното по делото вещо лице е отразено по безспорен начин, че от архива на община гр. Шумен са му представени разплащателни ведомости за заплати, но други отделни ведомости, в които да са отразени премиални възнаграждения и възнаграждения под формата на допълнително материално стимулиране. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а в ал. 2 се уточнява, че документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Когато липсват документите, изброени в цитираната ал. 2 от нормата, се прилага хипотезата на ал. 5 - осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Представените от жалбоподателя протоколи, в които е взето принципно решение за разпределяне на ДМС, не съдържа достатъчно убедителни данни, че реално са получени от служителите точно отразените по протокола суми. От друга страна, дори действително премиалните възнаграждения да са получени съобразно отразените размери, липсват данни, че върху тях са внасяни суми за осигуровки. Фактът, че в архива на община гр. Шумен не се съхраняват ведомости за изплатени ДМС не може да бъде тълкуван, че са били съставени, но в последствие са изгубени, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС и да се даде вяра на свидетелските показания. Те могат да се кредитират само по отношение на обстоятелството, че са разпределяни премиални възнаграждения за всяка от посочените години, но не и относно релевантния за спора факт - внасяни ли са суми за обществено осигуряване. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. Водим от горното, върховният административен съд, шесто отделение,