Решение № 8129 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2019 г.

Решение № 8129 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б., чрез процесуалния му представител - адв. Узунова, против решение № 1057 от 22.05.2019 г. постановено по адм. дело № 62/2019 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №РД-15-462/19.11.2018 г. на кмета на община Б.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Падарева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. В същият се прави искане за разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Б. Н. Б. е оспорил Заповед №РД-15-462/19.11.2018 г. на кмета на община Б., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, спрямо същия е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървена постройка върху бетонна плоча", с площ от 40,90 кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 03504.405.37 в м. "Семково", община Б., Благоевградска област, като извършен без строителни книжа. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и заключение на СТЕ, е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Установил е, че процесната дървена постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е извършен без строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От това е извел извод, че строежът е незаконен и с оглед категорията му - пета, кмета на община Б. е имал правото да издаде заповед за премахването му. Съобразил е, с оглед времето на извършване на строежа - след месец март 2018 г., че условията за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ спрямо него са неприложими. С тези мотиви жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че касаторът е придобил собствеността върху сграда с идентификатор 03504.405.37. 20, представляваща дървено бунгало в м. "Семково", землището на гр. Б., на 07.03.2018 г., видно от нот. акт № 67, д. № 305/2018 г. на СВ-Р.. Към този момент сградата е имала площ от 11 кв. м. Въз основа на КА № 17 и № 18, от 17.07.2018 г. на община Б. е установено, че на мястото на закупеното дървено бунгало, което е съборено, е изграден процесния нов строеж, представляващ дървена постройка върху бетонна плоча, с площ от 40.90 кв.м. В тези КА-ве като възложител и извършител на строежа е посочен касатора Банков. Пред административния орган и решаващия съд, последният не е представил строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват за всеки строеж. Такива не са представени и пред касационната инстанция. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че процесната сграда представлява строеж, който е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и за който, с оглед категорията му - пета, кмета на община Б. е разполагал с компетентност да издаде заповед за премахването му. Законосъобразни са и другите му изводи, че строежът не е търпим, при условията на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е извършен след закупуването на дървеното бунгало от 11 кв. м. през м. март 2018 г., т. е извън времевия период в обхвата на тези разпоредби, най-късния от които изисква строежа да е извършен до 31.03.2001 г. В тази връзка неоснователно се поддържа, че решението е неправилно, поради неустановеност местоположението на строежа. От съставените КА-ве, Скица на ПИ 03504.405.37. 20 от КККР на гр. Б., неоспорено заключение на СТЕ, е установено, че новият строеж в имот с идентификатор 37 накрая, е разположен на мястото на старото дървено бунгало с № 20, но с по-голяма площ. Срещу тези доказателства, касаторът не е ангажирал други, които да разколебават изводите, че строежът - предмет на оспорената заповед, не е на описаното в заповедта местоположение. Оспорва се и извода на съда, че касаторът е извършител на строежа. Оспорването е неоснователно. Органът, а не съдът, е приел, че Н. Б. е възложител и извършител, докато съдът е приел, че той е собственик на строежа и в това му качество правилно е посочен като адресат на заповедта, по аргумент от § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи. Изводът е законосъобразен. Адресати на заповедта могат да бъдат както извършителите на строежа, така и собствениците им. Преценката е на органа. Съставените КА-ве на община Б., с които е започнало административното производство, имат доказателствена сила като официални писмени документи до оборването им. В случая такова оборване не е направено, поради което констатациите, че касаторът се явява възложител и извършител на строежа, са правилни. Освен това дали жалбоподателят е извършител или собственик на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта, във фазата по изпълнението. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 700 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 19. Разноските за първата инстанция не се дължат, поради отсъствие на искане за това до приключване на устните състезания в тази инстанция. Направеното за първи път искане за разноски в писмената защита на адв. Падарева от 03.05.2019 г., след устните състезания е процесуално недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение