Решение № 3134 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2020 г.

Решение № 3134 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юриск. Стойков като процесуален представител, против решение № 4109 от 23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4269/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно - за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилването или отмяната му и отхвърляне на оспорването, както и присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - [фирма], чрез пълномощника си адв. Петров, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Столична община, район "Триадица" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по оспорване на настоящия ответник, е отменена заповед № РА-30-255/10.07.2018 г., издадена от касационния жалбаподател, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: "Бариера", находящ се в имот с идентификатор № 68134.1003.303 по КККР на [населено място], изпълнен без разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорването срещу административния акт е допустимо, а по същество - основателно. Обосновава извод за издаване на заповедта от компетентен орган, в предвидената форма, но при неспазване на основни принципи в административния процес по чл. 7, чл. 9 и чл. 12 АПК, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че установеното като извършител дружество в две предходни съдебни производства с предмет заповеди за премахване на процесната бариера като преместваем обект и като незаконен строеж е известно на административния орган и е следвало да бъде определено като адресат на заповедта, което не е направено. Сочи, че с неправилното посочване в акта за извършване на строежа от неизвестно лице административният орган нарушава правото на страната да участва в производството, да се защитава и да представя доказателства, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът се произнася по недопустимо оспорване, подадено от субект без правен интерес и извън предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ срок. С оспорената в първоинстанционното производство заповед е наредено премахване на незаконен строеж: "Бариера", разположен в имот - публична общинска собственост (второстепенна улица). Като адресат на заповедта е посочена Столична община, район "Триадица", тъй като извършителят (собственикът) на строежа е неизвестен. Правилно е заключението на съда, че жалбата срещу заповедта е подадена от активно легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, въпреки че не е посочено като неин адресат. С правото на съдебно оспорване на акт, разпореждащ премахване на незаконен строеж разполагат две категории лица, а именно: неговият извършител и/или носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден, възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Понятието "адресат" на заповеди с предмет премахване на незаконно строителство е дефинирано в § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. По принцип задължението за премахване на незаконния строеж е за сметка на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, изброени в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. В случая данните по делото сочат, че оспорващото дружество е извършител на строежа, поради което в неговата правна сфера биха настъпили негативните последици от изпълнението й. В тази насока са приетите доказателства - решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 5163/2006 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 3796 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 13755/2009 г. на Върховния административен съд и решение № 3888 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 12017/2017 г. на Административен съд София-град, постановени по оспорвания на същото дружество срещу предходни заповеди от 2006 г. и 2017 г. за премахване на процесната бариера, в които производства [фирма] е установено като извършител на строежа. Правилно съдът приема, че премахването му не преклудира правния интерес на дружеството да претендира отмяна на административния акт. Въпросът за издаване на заповедта спрямо надлежния адресат на задължението за премахване е относим към нейната законосъобразност, а не влияе на допустимостта на оспорването. При липса на данни за връчване на акта съгласно чл. 61, ал. 1 АПК и неправилно процедиране относно съобщаването му по реда на чл. 61, ал. 3 (отм.); АПК, то законосъобразно е заключението на съда за подаване на оспорването в срок. Последната норма визира единствено лица, чиито адрес не е известен или те не са намерени на посочения от тях адрес, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно от това следва да се има предвид, че приложимата при неизвестен извършител на незаконно строителство разпоредба на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ изисква копия от констативния акт и от заповедта да се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В случая от представеното от административния орган съобщение № 4/23.07.2018 г. е видно, че това не е сторено. С него собственикът на строежа е уведомен за издадената заповед, с чието съдържание може да се запознае в общината. Следователно, поставянето на съобщението на 23.07.2018 г. на обекта и в сградата на общината не представлява надлежно връчване на заповедта по смисъла на цитираната разпоредба, поради което и срокът за оспорване не започва да тече от този момент. Предвид изложеното, за дружеството е налице правен интерес да оспори заповедта за премахване и жалбата му не е просрочена, както правилно е прието от съда. Настоящият състав споделя направения в обжалваното решение извод за наличие на основание за отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган не посочва действителния собственик и извършител на процесната бариера, който му е известен към момента на образуване на административното производство. В резултат на това незаконосъобразно процедурата по чл. 225а ЗУТ е проведена срещу неизвестен извършител, поради което нито констативния акт, нито издадената въз основа на него заповед са съобщени на оспорващия в качеството му на изпълнител на незаконния строеж. В тази връзка е правилно заключението на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не събира служебно всички необходими доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 2 АПК, както и не изяснява всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК. Касационният жалбоподател не полага необходимите усилия да открие и уведоми известния за него извършител на незаконния строеж, с което го лишава от възможноста да участва в административното производство и да защити правата си. При наличие на данни, че именно оспорващото дружество е изградило бариерата, то задължението за премахването й следва да се възложи в негова тежест, а не да се насочи срещу лице, което не е заинтересовано по смисъла на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г., доколкото оперативната самостоятелност на административния орган да определи адресата на заповедта е само в посочения в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ кръг субекти. В този смисъл са и мотивите на решението по адм. дело № 12017/2017 г., с което е отменена предходна заповед на органа със същия предмет. Като приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и го отменя, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение