Решение № 5568 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 979/2009 г.

Решение № 5568 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 979/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 698 от 14.11.2008 г., постановено по адм. дело № 373 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която отменен ДРА № 633 от 9.09.2004 г. на ТДД-Варнса, потвърден с решение № 1123 от 17.11.2004 г. на РДД - гр. Варна за данъчен кредит в размер на 6492, 80 лв. по 4 данъчни фактури, издадени от "ТЕС" ДЗЗД - гр. Варна за данъчен период на м. 1.2003 г., лихви за м. 12.2002 г. в размер на 603, 60 лв. и преобразуване на финансовия резултат за същата година със сумата 129808, 61 лв. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Комфорт" ООД, гр. Варна не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение на ВАС от 6.03.2007 г. решение на ВОС за отхвърляне на жалбата на дружеството, е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане с указания. При новото разглеждане на делото съда е приел, по отношение на непризнатия данъчен кредит, че неправилно същия не е бил признат, тъй като при проверка на счетоводството на доставчика - "ТЕС" ДЗЗД от вещото лице са установи както всички данни относно начисляването на данъка и отразяването по съответния начин, така и и за реалност на доставката, осъществена по четири спорни фактури от м. 1.2003 г. Решението е неправилно в тази му част по следните съображения: За да не се признае правото на данъчен кредит в размер на 6492, 80 лв. по доставки на "ТЕС" ДЗЗД, ведно с лихви за данъчен период на м. 1.2003 г. с процесния ДРА, данъчните органи са посочили като фактически констатации - ненамиране на доставчика на адрес и с правно основание - чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) Следователно спорните въпроси, определени допълнително и конкретизирани от ВАС в отменителното решение касаят както намиране на доставчика, така и счетоводното отразяване на фактурите и реалност на доставките по тях. Със заключението на вещото лице са събрани данни за първите два факта, но не може да се приеме, че то е със съдържание на достатъчно данни за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) По делото няма никакви други доказателства, които да формират извод за действително извършени реални доставки на стоки - пр. бетон, бетон-помпа, класификатор и т. н. Липсата на други доказателства - пр. транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, друг вид доказателства, които съдебната практика наложи като изискване за реалност на доставките на стоки и/или услуги, не дават възможност да се приеме, че са налице действително предаване. При наличие на част от изброените документи би могло тогава да се приеме и като косвено доказателство счетоводното отразяване на всички платени суми, включително и ДДС. Тъй като съда е формирал своя извод само въз основа на заключението на вещото лице, следва да се приеме, че решението в тази част е неправилно и да бъде отменено. Следва да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената жалба срещу ДРА в тази му част. По отношение на останалите възражение - за увеличаване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, 14 и 15 от ЗКПО (отм. за 2003 г. изводите на съда са правилни. Касационните доводи в тази насока не са по отношение на решението на съда, а повтарят изложените в актовете на данъчната администрация и при неколкократното разглеждане на делото. Спазени са счетоводните принципи на отчитане на приходи и разходи, като основния е за съпоставимост на приходи и разходи. Данъчната основа при определяне на преките данъци е една и съща величина като следва да се има предвид, че счетоводното отчитане на продажбите на жилища е специфично поради с оглед задължението продажната цена да е по-висока от данъчната оценка, а ако е по-ниска, то ДДС се начислява върху по-високата. Финансовият резултат на дружеството реално не се променя, а начисленият към бюджета ДДС е съобразен с действащия ЗДДС (отм.) Спорната сума не представлява приход за дейността и не следва да участва във формирането на финансовия резултат на дружеството. Касационната жалба в тази част се явява неоснователна. Неоснователна е и по отношение на частично отменения размер 603, 60 лв. от определените с акта лихви. Съдът е позовава правилно в тази част на посоченото от вещото лице в заключението си, което и заключение не е оспорено, а е прието без възражения. В тези части решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на делото и предвид разпоредбата на ДОПК чл. 161 ал. 1 пр. 3 - до минималното възнаграждение на един адвокат и поради това, че пред първата инстанция е имало явяване на процесуален представител на касатора, следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение