Решение № 3813 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 142/2022 г.

Решение № 3813 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 142/2022 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, от М. С. с адрес и съдебен адрес в гр. Сливен, чрез адвокат Е. Попова АК Сливен и от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Сливен, двете против решение № 220 от 10.11.2021 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 63/2021 г. С него се отменя решение № 1029-19-66#1 в частта, с която се отхвърля жалбата на "Е. Миролио" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител адвокат, изпраща делото като преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/ за ново произнасяне по същество, относно декларираната злополука при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението. В жабата на М. С. се поддържа неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съществените доводи се изразяват във възражение против изводите на съда, че получената травма на 23.02.2018 г. би могла да се свърже със здравословното състояние на С. в момента на инцидента са необосновани. Показателите на хемоглобина вследствие на [заличен текст], диагноза на личния лекар през 2016 г. не е установено в каква връзка са със злополуката, при наличие на безспорни доказателства и влезли в сила актове на съда и НЕЛК относно причинната връзка. В жалбата на ТП на НОИ Сливен се поддържа неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Е. Миролио" ЕАД чрез процесуален представител адвокат Колева взема становище в писмен вид за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за основателни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Е. Миролио" ЕАД Сливен против Решение 0 1029-19-66#1 от 12.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Сливен, с което е възобновено производството по жалба срещу разпореждане № 5104-19-69/1.11.2018 г. и е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна. Предмет на административното производство пред ТП на НОИ Сливен е злополука, установена по реда на чл. 55 и сл. от КСО. От доказателствата в това производство се установява, че М. С. работи по трудов договор от 28.06.2016 г. в дружество "Е. Миролио" ЕАД Сливен и по силата на допълнително споразумение от 8.12.2017 г. е назначена на длъжността "Предпредач". На 23.02.2018 г. около 21. 30 часа в края на работната смяна в цех "Камгартен", където е работното й място същата докато почиствала изключената машина, загубила съзнание, залитнала и паднала. Усетила силни болки в гърба, изпотила се, но отказала да извикат линейка. Колегите й се притекли на помощ, вдигнали я на крака, трудно се придвижвала до съблекалнята, след което си тръгнала за вкъщи, напускайки територията на предприятието като на паркинга извън портала на предприятието била посрещната от съпруга си. На 24.02.2018 г. С. посетила медицински център, където била прегледана от лекар, издаден е амбулаторен лист и болничен лист за домашно лечение за срок от два дни с диагноза [заличен текст]. В епикризата са отразени изследвания, като след 23.02.2018 г. С. многократно посещавала личния си лекар, за което са издавани амбулаторни листи с диагноза [заличен текст] с лечение и препоръка за оперативно лечение – [заличен текст]. На 17.07.2018 г. С. е подала молба в ТП на НОИ с искане за извършване на проверка в дружеството работодател относно настъпилата с нея злополука на 23.02.2018 г. В ТП на НОИ от "Е. Миролио" ЕАД е представен протокол на комисия, като дружеството изразява становище, че злополуката не е трудова, а се дължи на патологично състояние. На 6.08.2018 г. С. подава в ТП на НОИ Сливен декларация за трудова злополука. Със заповед на директора на ТП на НОИ Сливен от 7.08.2018 г. е открито производство по разследване на злополуката, назначена е комисия, която с протокол от 31.08.2018 г. констатира, че С. пада от последното стъпало на машината на която работи като последиците се изразяват в следното: [заличен текст] В т. VIII Анализ на причините за възникване на злополуката е отразено, че на 2.02.2015 г. лицето е диагностицирано с [заличен текст], на 15.06.2015 г. на 13.08.2015 г. на 10.06.2016 г. и на 7.06.2017 г. са извършени прегледи при личния лекар с диагноза [заличен текст] с показател на [заличен текст] на 10.06.2016 г., няма консултация от специалист и приложена терапия, не са вписани данни за изследвания, уточняващи вида на [заличен текст], за [заличен текст] лицето не е ползвало временна неработоспособност и стационарно лечение. След травмата, на 26.02.2018 г. стойността на [заличен текст] като не е уточнено и изяснено естеството на [заличен текст]. Изводът на комисията е, че получената травма на 23.02.2018 г. би могла да се свърже със здравословното състояние на лицето в момента на инцидента. Мнението на комисията е, че протоколът следва да се изпрати на ТЕЛК за произнасяне по компетентност за наличие на причинно следствена връзка между здравословното състояние, условията на труд при които е станала злополуката и полученото увреждане. Със заповед от 17.09.2018 г. на длъжностното лице в ТП на НОИ Сливен е спряно производството по квалифициране на злополуката във връзка с образуваното производство пред ТЕЛК за определяне на причинна връзка по повод [заличен текст]. Издадено е решение на ТЕЛК от 3945 от 10.09.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, с което е определена ТНР 30 % от общо заболяване с дата 23.08.2018 г., изменено с решение на НЕЛК от 17.05.2019 г. с ТНР 50 % с причина за инвалидност трудова злополука. В мотивите е посочено, че на 23.02.2018 г. лицето след травма на работното място е получило [заличен текст], посочено е, че е издадено е влязло в сила разпореждане, с което е приета злополуката за трудова. Разпореждане от 1.11.2018 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ Сливен е изпратено на ТЕЛК за произнасяне има ли в конкретния случай [заличен текст], което да предхожда травматичното увреждане на 23.02.2018 г. и има ли връзка между двете увреждания. ТЕЛК Общи заболявания се произнася с решение № 5316, с което приема, че няма [заличен текст] което да предхожда травматичното на 23.02.2018 г. Това решение е обжалвано пред НЕЛК който с решение № 1014 от 17.05.2019 г., с което е прието, че се касае за трудова злополука, квалифицирана с разпореждане, което е влязло в сила и е стабилен административен акт. Експертно решение № 1014 от 17.05.2019 г. е обжалвано от "Е. Миролио" ЕАД пред административен съд Сливен, който с решение по адм. дело № 248/2019 г. отхвърля жалбата на дружеството, оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № 6766/2020 г. Разпореждане № 5104-19-69/1.11.2018 г. е връчено на "Е. Миролио" ЕАД Сливен и с него се обявява злополуката за трудова като дружеството го обжалва пред директора на ТП на НОИ Сливен, който с решение № 1029-19-66#1/12.01.2021 г. с което е възобновено спряното административно производство по квалифициране на злополуката и отхвърлена жалбата на дружеството. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу това решение и от доказателствата по делото е възприел фактическа обстановка, съвпадаща частично от установената от административния орган, като от доказателствата по делото е установил възможност за наличие на [заличен текст], което предхожда травматичното станало на 23.02.2018 г. което следва да се вземе предвид от длъжностното лице на ТП на НОИ, и наред със всички събрани по делото доказателства да се извърши нова преценка относно характера на трудовата злополука. Така постановеното решение е необосновано и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Трудовата злополука е осигурителен социален риск съгласно чл. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване/КС0/. Легална дефиниция се съдържа в чл. 55 КСО. Редът за установяване и последиците от настъпването на трудовата злополука са уредени в КСО, Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Кръга на осигурените лица включва като основна група работниците и служителите /чл. 4, ал. 1 КСО/, които са осигурени за всички осигурителни социални рискове. Дефиницията в чл. 55 КСО та трудовата злополука гласи, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка и по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Юридическите белези на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка. Елемент на обективното състояние е внезапното увреждане, което е нарушаване целостта на човешкия организъм или на нормалното му функциониране. Въздействието може да бъде сблъсък с външни фактори на работната среда или остро физическо напрежение през време на производствения процес или засягане на целостта на човешкия организъм и/или на неговите функции. Увреждането следва да е настъпило внезапно, което е неочаквано, непредвидимо, непреодолимо и еднократно. По това трудовата злополука се различава от професионалната болест, която се дължи на по продължително въздействие на характерни за определена работа вредности. Увреждането съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО може да е и "нетравматично". Определение за такова увреждане не се съдържа в нормативната уредба и то следва да се изведе чрез тълкуване като не внезапно въздействие върху организма, болестно състояние с определено значение за функционирането на организма в конкретен момент при изпълнение на трудовата функция. Елемент на трудовата злополука е увреждане на здравето, довело до намаляване на работоспособността трайно или временно или смърт. Друг елемент е причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Временната неработоспособност, трайната неработоспособност или смъртта трябва да са последица от внезапното увреждане, а не от обостряне на симтоматика на хронично заболяване или усложнение от общо заболяване. Следва да е налице и връзка между внезапното или нетравматичното увреждане и работата. Тази връзка има функционален характер като увреждането настъпва при изпълнение на работата, макар и да не се предизвиква от него. Увреждането може да е настъпило през време на работа и във връзка с работата и по повод на работата, както и при пътуване от и до мястото на живеене, по време на почивка в работния ден, по време на хранене от и до мястото за това, както и до мястото на получаване на възнаграждение. Трудовата злополука се установява по установен от КСО чл. 57-60 КСО и започва с акт – декларация за злополука която съдържа факта на злополуката, обстоятелствата при които е станала и не съдържа квалификация дали е трудова или не. Тази декларация се подава от осигурителя или предприятието ползвател и от пострадалия или неговите наследници. Злополуката се декларира пред ТП на НОИ. Последиците от злополуката трайна неработоспособност, временна неработоспособност или смърт се установяват от органите на медицинската експертиза с болничен лист или експертно решение на ТЕЛК. Тези органи установяван причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици за здравето, а не връзката между увреждането с работата, което е правен, а не медицински извод. Трудовият характер на злополуката е правен въпрос и предмет на административно производство, което приключва с акт на длъжностното лице по чл. 60 КСО, в който се признава наличието на функционална връзка на увреждането с изпълняваната от пострадалия работа. Разследването на трудовата злополука включва обстоятелствата при които е настъпила, причините за нея и характерът на уврежданията и се съставя досие за злополуката, съхранявано в ТП на НОИ. Компетентен да квалифицира злополуката е длъжностно лице в ТП на НОИ, изрично овластен за това служител от ръководителя на ТП на НОИ. Актът с който се признава или не се признава за трудова е разпореждане, което подлежи на обжалване по реда на чл. 117 и чл. 118 КСО. Предвид изложеното по горе настоящият спор следва да бъде разрешен като се признае, че е налице трудова злополука, изразяваща се в падане на работното място, което падане е в причинна връзка са настъпилия резултат – временна неработоспособност. Налице е установена причинна връзка между това падане на работното място и настъпилите увреждания. В случая е извън предмета на доказване от какво е настъпило падането на работното място, дали то се дължи на невнимание, немарливост, временно прилошаване от някакво общо заболяване или неспазване на правилата за безопасност на труда. Предмет на доказване може да е заболяване при което има намаляване на хемоглобина в кръвта, което прави неработоспособен работника временно или трайно. Такъв предмет обаче е налице само ако следва да се установява връзка с условията на работата и това заболяване. В настоящият случай се установява, като няма никакъв спор, че временната, или трайната неработоспособност е настъпила в причинна връзка с падане на работното място, при изпълнение на работа в интерес на предприятието, като е без значение в случая причината, довела до това падане. В случая не е предмет на спор да се установи, че е налице временна неработоспособност, трайна неработоспособност в резултат на общо заболяване или професионална болест, свързани с намаляване на хемоглобина в кръвта и насочването на процеса в такава насока е отклонение от фактическия състав на конкретната злополука и определянето й като трудова. Предвид изложеното характера на злополуката е трудова и правилно административния орган се е произнесъл с такава квалификация. Органите на медицинската експертиза не определят характера на злополуката, те само отговарят на въпроси, от значение за определянето на този характер. Дали ТЕЛК/НЕЛК считат разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО за влязло в сила или не, е без значение за тях и не се отразява на изводите им медицинската страна на увреждането. Експертизата се произнася за причинната връзка между травматично и/или нетравматично увреждане и резултата от него ТНР, ВНР или смърт и връзката с условията на работа при професионалните заболявания. Отново следва да се подчертае, че в настоящия спор не е предмет наличието на някакво общо заболяване, което да е в причинна връзка с условията на труд, а връзката между падането на работното място и причинените увреждания от него довели до ТНР. Дали е налице връзка между патологично общо състояние довело до падането на работното място в случая е извън предмета на административното производство по чл. 55 и сл. КСО. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на " Е. Миролио" ЕАД Сливен срещу решение № 1029-19-66#1/12.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ в обжалваната част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора се дължат разноски на касаторите за двете инстанции както следва: В полза на М. С. в общ размер на 1510 лева и в полза на ТХ на НОИ Сливен в общ размер 450 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение