Решение № 3003 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2018 г.
ВАСПетчленен състав28.02.2019 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на ТП на НОИ - Сливен за отмяна по реда на чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 4708/12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 10338/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3003 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 239 и сл. във вр. с чл. 246, ал. 1 от АПК, образувано по искане на директора на ТП на НОИ - Сливен за отмяна на влязло в сила решение № 4708/12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 10338/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение. В искането се твърди, че с процесното решение е отменено решение № 94/28.07.2016 г. по адм. д. № 98/2016 г. на Административен съд – Ямбол и е уважен установителния иск на С. Канева срещу Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, гр. София за служебният й стаж, считано от 1.05.2001 г. до 12.12.2012 г, като приетото в мотивите на решението е в противоречие с предходно влязло в сила съдебно решение № 36/29.04.2013 г. по адм. д. № 286/2012 г. на Административен съд-Сливен, оставено в сила с решение № 15786/28.11.2013 г. по адм. д. № 8930/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Твърди се също, че искателят не е конституиран като заинтересована страна в съдебното производство, приключило с решението, чиято отмяна се претендира, което е отделно основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК. Ответницата С. Канева, в писмено възражение, оспорва искането за отмяна и моли за оставянето му без уважение като неоснователно. Ответникът Българска агенция по безопасност на храните, чрез юрк. Кулишев ангажира становище за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за процесуално допустимо като подадено в максималният преклузивен срок по чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения. С решението, чиято отмяна се претендира /решение № 4708/12.04.2018 г. по адм. д. № 10338/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение/, е отменено решение № 94/28.07.2016 г. по адм. д. № 98/2016 г. на Административен съд – Ямбол, постановено в исково производство по предявен от С. Канева срещу БАБХ установителен иск за служебният й стаж за периода 1.05.2001 г. до 12.12.2012 г., като ВАС се е произнесъл по същество и е уважил иска. Изложеното сочи на липса на основанието по чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна, тъй като искателят ТП на НОИ – Сливен не разполага с гарантирано право на участие в процеса. В исковото производство са неприложими нормите на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от АПК, тъй като не участват заинтересовани страни, а силата на присъдено нещо се разпростира само по отношение страните по делото. Право да искат отмяна на влязло в сила решение по чл. 246, ал. 1 АПК имат трети лица, какъвто се явява искателят ТП на НОИ – Сливен, но само когато решението е неблагоприятно и има сила на присъдено нещо спрямо него. Последното кумулативно изискване е той да разполага с обезпечено право на участие по делото. В случая не са налице описаните предпоставки, поради което искането за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и позоваването на противоречие между решението, чиято отмяна се претендира с предходно постановено съдебно решение № 36/29.04.2013 г. по адм. д. № 286/2012 г. на Административен съд-Сливен, оставено в сила с решение № 15786/28.11.2013 г. по адм. д. № 8930/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Доводите в искането за отмяна сочат на основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК, на което може да се позовава страна, участвала в производството, каквато не се явява искателят. Освен това твърдяното противоречие е в мотивите на съдебните решения, които нямат сила на присъдено нещо. Не са налице и останалите изисквания, визирани в т. 4, чл. 239 АПК, а именно: идентичност на страните, предмета на производството и основанието на искането, с което е сезирана съдебната инстанция. Първото съдебно производство от 2013 г., приключило с решение № 36/29.04.2013 г. по адм. д. № 286/2012 г. на Административен съд-Сливен, оставено в сила с решение № 15786/28.11.2013 г. по адм. д. № 8930/2013 г. на ВАС, шесто отделение е образувано по оспорване на индивидуален административен акт, а второто от 2016 г., приключило с постановяване на решение № 4708/12.04.2018 г. по адм. д. № 10338/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение - по предявен установителен иск. Следователно не са налице изискванията по чл. 239, т. 4 АПК във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 4708/12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 10338/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, второ отделение,