Решение № 9854 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2013 г.

Решение № 9854 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 1584 от 10.07.2013 г. по адм. дело № 2819/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което по жалба на "ФИС - М" ООД - гр. Смолян, с ЕИК 200399875, с адрес на управление гр. Смолян, ул. "Спортна" № 8, представлявано от Мирослав Минчев Фисински, е отменен Ревизионен акт № 211201129 от 17.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 951 от 01.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който не е признато право на данъчен кредит в размер на 8060.85 лв. и са начислени лихви в размер на 87.07 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че именно посоченият издател на фактурите е извършил процесните СМР. Съдът не е обсъдил всички представени доказателства, а приетите по делото експертизи, установяват само безспорното наличие на резултата от предмета на доставките и счетоводното отразяване на фактурите при ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесния ревизионен акт изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно ако касационната жалба бъде отхвърлена, моли на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК да се присъдят направените разноски по делото в тежест на ответника, предвид представените пред първоинстанционния съд нови писмени доказателства, защото са могли да бъдат представени още в хода на ревизионното производство. Ответникът - "ФИС - М" ООД - гр. Смолян, чрез адв. Маргаритова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По делото не е било спорно, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), свързано с притежаването на данъчен документ (фактура) от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневниците за продажби и справките - декларации и е начислен данъка по смисъла на чл. 86 ЗДДС. Спорният въпрос по делото е реалността на направените доставки от "Реал Билдинг" ЕООД, по фактури с предмет на доставка аванс и строително монтажни работи (СМР) в размер на 1666.67 лв. за м. 08.2011 г., 2952.53 лв. за м. 09.2011 г. и 3441.65 лв. за м. 10.2011 г., ведно със съответните лихви. За да издаде процесния ревизионен акт, административният орган е приел, че липсва облагаема доставка между прекия доставчик и ревизираното лице. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства по делото, реалността на доставките по процесните фактури е доказана. От заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза (СТЕ) е доказано, че СМР по процесните фактури безспорното са осъществени и материалите по спорните фактури са достатъчни за извършването на посочените СМР. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), която е установила наличието на достатъчно материали при доставчика за извършване на СМР. От доказателствата по делото е доказано по безспорен начин, че доставчикът - "Реал Билдинг" ЕООД е разполагал с кадрови и технически потенциал да извърши услугите. Прието е, че липсата на доказателства точно кои работници са работили на обекта през лятото на 2011 г. и как са транспортирани строителните материали и работниците до обекта не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на добросъвестния получател. Съдът е намерил, че случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производства по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския Съюз (СЕС). Решението е правилно. Правният спор по делото се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. В ЗДДС няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. В хода на съдебно - административното производство пред Административния съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при така ангажираните доказателства - договори, приемно-предавателни протоколи, наличието на доказателства за назначени от доставчика работници, на доказателства за собствена и наета техника, не само за превоз, видно от представената справка за наличните активи на доставчика, органите по приходите незаконосъобразно са приели, че процесните фактури не обективират реално извършени доставки. Ангажираните писмени доказателства съответстват и на изслушаните свидетелски показания на свидетелите Бончо Костов и Иво Топалов и поради това съдът правилно е приел, че удостоверяват извършването на СМР по процесните фактури. Поради изложеното съдът правилно е приел, че процесните фактури, издадени от прекия доставчик, удостоверяват осъществени облагаеми доставки, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановения отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Поради това съдът е приел ревизионния акт в тази част за незаконосъобразен и правилно го е отменил в частта, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 8060.85 лв. и са начислени лихви в размер на 87.07 лв. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на приложимата по делото практика на СЕС. Неосчетоводяването на разходи за командировки в счетоводството на доставчика и недоказването на начина по който строителните материали са доставяни и наетите от доставчика работници са пътували до обекта, не може да се възложи в тежест на ревизираното лице. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Представените допълнителни доказателства пред първоинстанционния съд от "Реал Билдинг" ЕООД, като трето неучастващо лице, действително е могло да бъдат представени по време на ревизията. Тези доказателства обаче не са били на разположение на ревизираното лице и поради това то не е длъжно да отговаря за действията на доставчика си. Пред ревизиращия орган са били представени всички относими доказателства, от които се доказва по безспорен начин, че доставките по процесните фактури са осъществени реално. Поради изложеното първоинстанционният съд, правилно е присъдил разноски по делото на "ФИС - М" ООД - гр. Смолян в размер на 1280 лв. Оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски по делото, защото такива са присъдени от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение