Решение № 142 от 29.5.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002900232/2025 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба от Г. М. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 2538/02.11.2018 г. по в.гр.д. № 2626/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 291/16.01.2017 г. по гр.д. № 4010/2009 г. на СГС, ГО, 17-ти състав в частта за отхвърляне на иска на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ срещу молителя за солидарното му с останалите ответници осъждане да заплати на ищеца сумата от 44 713, 33 лв., представляваща стойността на 139 бр. огнестрелни оръжия, съгл. приложен списък към исковата молба е постановено друго за осъждане на Г. М. Г. да заплати при условията на солидарност на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата от 44 713, 33 лв., представляваща стойността на 139 бр. огнестрелни оръжия, съгл. приложен списък към исковата молба. В молбата се излагат съображения за наличие на отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т. 4 ГПК, предвид постановяването на окончателно решение срещу останалите ответници за отхвърляне на иска на федерацията с оглед определение № 1896/04.07.2024 г. по т.д. № 1384/2023 г. на ВКС, II т.о. за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение № 390/27.03.2023 г. по гр.д. № 1034/2022 г. на САС за потвърждаване на решение № 291/16.01.2017 г. по гр.д. № 4010/2009 г. на СГС, ГО, 17-ти състав в частта за отхвърляне на иска на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ срещу Симеон Кръстев Монев, Иван Христов Попов /с универсален правоприемник Лиляна Иванова Попова/, Тодор Стефанов Герджиков и Румен Димитров Димитров солидарно да заплатят на федерацията сумата от 44 713, 33 лв., представляваща стойността на 139 бр. огнестрелни оръжия, съгл. приложен списък към исковата молба. В писмения си отговор ответникът по молбата Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ оспорва основателността й. В открито съдебно заседание не се явява представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това, което е съществувало към момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната към същия този момент, като нейното незнание се дължи на обективна причина. Също така следва това обстоятелство да е от съществено значение за спора – ако се е знаело, би обусловило различен от постановения резултат. Необходимо е и страната да разполага с документ, който установява новото обстоятелство. Основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна е и когато страната представи новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време на висящността на делото. В случая молителят твърди, че с постановеното по касационна жалба на останалите солидарно отговорни с него ответници по исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 4010/2009г. на СГС, ГО, 17 състав решение № 60176/29.03.2022г. по т.д. № 1405/2019 г. на ВКС, II т.о., е обезсилено частично въззивно решение № 2538/02.11.2018 г. по в.гр.д. № 2626/2017 г. на Софийски апелативен съд като недопустимо. С решение № 390/27.03.2023 г. по в.гр.д. № 1034/2022 г. на САС при повторното разглеждане на иска е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение по чл.45 ЗЗД срещу Симеон Монев, Иван Попов, Теодор Герджиков и Румен Димитров, което е влязло в сила предвид определението по т.д. № 1384/2023г. на ВКС, II т.о. Счита, че установената недопустимост на осъдителното въззивно решение по в.гр.д. № 2626/2017 г. на САС представлява нов факт по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Така отнесено към горепосочената правна дефиниция на „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК соченото от молителя съдебно решение на ВКС не изпълнява изискванията на цитираното основание за отмяна на влязло в сила решение. Както изрично е посочено това ново обстоятелство трябва да е съществувало към момента на постановяване на решението, чието отмяна се иска. В настоящия казус спрямо молителя Г. М. Г. осъдителното въззивно решение по в.гр.д. № 2626/2017 г. на САС е влязло в сила след изтичане на едномесечния срок за неговото касационно обжалване, поради неподаване на касационна жалба от посоченото лице. Решението на ВКС, на което се позовава молителят, е постановено след влизане в сила на решението по в.гр.д. № 2626/2017 г. на САС в частта спрямо Г.. Тъй като касационното решение е постановено по касационна жалба само на другите ответници по иска, но не и на Г. Г., на осн. чл.293, ал.4 вр. чл.270 ГПК и чл.269 ГПК по допустимостта на въззивното решение ВКС се е произнесъл само в обжалваната част, т.е. не и във влязлата в сила част спрямо настоящия молител. Ако молителят счита, че постановеното срещу него въззивно решение е недопустимо /като конкретното основание за недопустимост според горепосоченото касационно решение – произнасяне по непредявен иск, не е свързано с ново обстоятелство, което да е било неизвестно за страната в процеса/, той е разполагал с инстанционния път за защита, но не е упражнил правото си на касационна жалба. Този пропуск не може да бъде поправен с подаването на молба за отмяна по чл.303 ГПК. Следователно, соченото в молбата за отмяна обстоятелство не се явява такова по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Второто отменително основание - по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК ще е изпълнено, когато разрешаването на спора по един иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В този случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /решение, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на обуславящия иск. Визираните от молителя и посочени по-горе влезли в сила решени е по т.д. № 1405/2019г. на ВКС, II т.о., въззивно решение по в.гр.д. № 1034/2022г. на САС и влязло в сила определение по т.д. № 1384/2023 г. на ВКС, II т.о. – от една страна и решение по в.гр.д. № 2626/2017 г. на САС – от друга страна, не изпълняват предпоставките по задължителната практика на ВКС в цитираното Тълкувателно решение. Не е налице изискуемия субективен идентитет по отношение страните по посочените съдебни актове. Г. М. Г. не е страна по т.д. № 1405/2019г. на ВКС, II т.о., по в.гр.д. № 1034/2022г. на САС и по т.д.№ 1348/2023 г. на ВКС, II т.о. и постановените по тях съдебни решения, респ. определения не го обвързват. Солидарната отговорност, която е претендирал ищецът по гр.д. № 4010/2009г. на СГС, ГО, 17 състав спрямо всички ответници, вкл. и настоящия молител, не им придава качеството необходими другари в процеса, поради което и приложение намира чл.216, ал.1 ГПК. За общи факти и как те следва да се установят спрямо обикновените другари може да се говори само спрямо участващите на една страна в исковото производство в това качество лица. Неучастващите като страна лица не са обвързани от постановеното между други лица съдебно решение. Следователно не са налице отменителните основания по чл.303, ал.1 т.1 и т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение