Решение № 588 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2011 г.

Решение № 588 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венелин Добрев Атанасов от гр. Добрич против решение № 94 от 1.07.2011 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 222/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СИР-49/8.03.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Гараж" в УПИ ХV-237, кв. 51 по действащия план на ЖК "Балик - Йовково - Юг", гр. Балчик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна началник на РДНСК Североизточен район оспорва жалбата. Ответниците Йордан Няголов Костадинов и Димитър Иванов Тодоров не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга техни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Органите на ДНСК упражняват законните си правомощия служебно, а не в защита на права на граждани и организации. Те не са обвързани дори от основателните сигнали за незаконно строителство, а лицата, които са ги подали не са надлежни страни в производството. Решението постановено спрямо Йордан Няголов Костадинов и Димитър Иванов Тодоров е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо тези лица. Касационната жалба спрямо другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да го постанови, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. По делото е установено, че процесният строеж представлява новоизграден гараж на етап "груб строеж", на мястото на съществуващ гараж, който е напълно съборен. Тези фактически констатации са направени от административния съд въз основа на неоспореното по надлежния ред заключение на вещо лице, което кореспондира на другите събрани по делото доказателства. Материалите, които са вложени в строителството, начинът на изпълнение и състоянието, в което се намира обектът, определят време на изграждането му през 2010 г., както е посочено и в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Не са налице твърдяните от касатора нарушения при съставянето му, тъй като в закона липсва задължение това да се извърши в присъствие на извършителя на строежа. Освен това последният е упражнил правото си на защита като е направил възражение срещу него и е представител доказателства, които обаче не опровергават констатациите на контролните органи. Твърдението на касатора, че процесният гараж е изпълнен до 1983 г. въз основа на приложеното разрешение за строеж и съществува в същите вид и размери, е недоказано и неоснователно, в противоречие с установеното по делото. Дори и за твърдените от жалбоподателя като извършени през м. март 2010 г. укрепване на ограждащите стени и покрива на гаража, представляващи реконструкция на строежа, е необходимо разрешение за строеж и изпълнението им без такова го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Извършеният през 2010 г. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж нов гараж, в значително увеличени размери спрямо съществуващия и разрешен през 1981 г. гараж, не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Като е потвърдил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила в допустимата му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,