Решение № 7017 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2009 г.

Решение № 7017 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Христина Атанасова Динкова срещу заповед № РД 46-748 от 10.07.2009 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е отказано право на обезщетение по заявление № 94-720 от 8.02.2008 г. по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Христо Костов Сексенов. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. По съображенията изложени в жалбата се прави искане, обжалваната част от заповедта да бъде отменена. Ответника - министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Кънчева излага доводи за неоснователност на жалбата. Настоящият състав счете, че жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Христина Атанасова Динкова, като наследник на Христо Костов Сексенов е подала заявление до министъра на земеделието и храните за признаване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за земите на наследодателя й, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Министърът на земеделието и храните като е разгледал приложените към заявлението документи и на основание решението на назначената от него помощна комисия, с една обща заповед, е отказал да признае правото на обезщетение в това число и за наследниците на Христо Костов Сексенов, по подаденото заявление № 94-720 от 8.02.2008 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. При постановяването на отказа е изложил мотиви аргументирани с чл. 19а, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ и § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ изведени в съответствие с приложените доказателства. Постановената заповед, с която е отказано признаването на правото на обезщетение е законосъобразна. Административния акт е издаден от компетентен орган в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Република България и Кралство Гърция се обезщетяват: за изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общински поземлен фонд. От приложените доказателства се установява, че Христо Сексенов попада в хипотезата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. За да бъде признато правото на обезщетяване на наследниците на изселника следва да се докаже, че той не е получил облигации или не е бил обезщетен по друг начин, като това се установява и с изискуемите се по чл. 19а, ал. 2, т. 2 и 6 от ППЗСПЗЗ документи. В § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се дава легално определение на понятието "неполучили облигации", което се съдържа в чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Според този текст българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. От заверката на Централния държавен архив върху гърба на представените писмени доказателства, приложени към заявлението, се установява, че всички документи на името на изселника Христо Сексенов се намират в опис № 1, което означава, че първата положителна предпоставка за признаване правото на обезщетение не е налице. В процедурата по признаване на право на обезщетение на български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Република България и Кралство Гърция законодателят е предвидил и изрично регламентирал писмените доказателства, с които се установява правото на обезщетение. Липсата на писмени доказателства, които отговарят на изискванията на закона е основание да бъде отказано заявеното право. Обсъждането на останалите предпоставки за признаване на правото на обезщетение е безпредметно, поради изричното изискване за наличието на всички предпоставки при условията на кумулативност. При тези данни законосъобразно министърът на земеделието и храните е отказал да признае правото на обезщетяване на наследниците на Христо Сексенов. Постановената от него заповед не е в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на документи в надлежния опис № 12, което поражда правото на обезщетение. Представените документи в опис № 12 са на името на изселник Петко Костов, който не е наследодател на заявителката Христина Динкова и поради тази причина тези доказателства са ирелевантни за признаване на заявеното от нея право. По изложените съображения, настоящият състав прие, че с обжалваната заповед не са допуснати нарушения съставляващи основания отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение