Решение № 775 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2009 г.
ВАСII отделение20.01.2010 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 368 от 08.04.2009 г., по адм. д. № 1320/2008 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Милка Вълканова срещу заповед № 2025/28.07.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас, в частта, с която е разпоредена забрана за ползване и обитаване на сградата и ограничаване достъпа на външни лица. Отменя решение № 368 от 8.04.2009 г., по адм. д. № 1320/2008 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която са осъдени Община Бургас и "Петрол холдинг" АД да заплатят на Милка Иванова Вълканова разноски в размер на 1207, 50 лв. и вместо това постановява: Осъжда Община Бургас да заплати на Милка Иванова Вълканова сумата 1847, 50 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и 50 ст.), разноски. Осъжда Милка Иванова Вълканова, гр. Бургас, ул. "Оборище" № 88 да заплати на "Петрол холдинг" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от изп. директор Орлин Тодоров сумата 640 лв. (шестотин и четиридесет лева), разноски. Отменя определение № 1225/01.06.2009 г. по адм. д. № 1320/2008 г. на Административен съд - Бургас като незаконосъобразно. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 775 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби, подадени от Милка Вълканова от гр. Бургас, чрез адв. Стойков и адв. Костов, и касационна жалба на "Петрол холдинг"АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Николова срещу решение № 368 от 8.04.2009 г., по адм. д. № 1320/2008 г. на Административен съд - Бургас. С първата жалба на Милка Вълканова се претендира отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 2025/28.07.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас досежно разпоредената забрана за ползване и обитаване на сградата и ограничаване достъпа на външни лица. Излагат се подробни доводи са липса на самостоятелно съществуване в правния мир на тази част от заповедта, поради което се претендира отмяна на решението в тази част и произнасяне по същество с отмяна изцяло на процесната заповед, ведно със законните последици. С касационната жалба на "Петрол холдинг" АД се претендира отмяна на решението само в частта за разноските, като се твърди, че в противоречие в разпоредбата на чл. 143 АПК заинтересованата страна "Петрол холдинг" АД е осъдена да заплати на жалбоподателката съразмерно и след компенсация разноските пред първата съдебна инстанция. Подадена е и частна жалба от 8.06.2009 г., неправилно наименована "Касационна жалба" срещу определение № 1225/1.06.2009 г., постановено по делото, с което е оставено без уважение искането на "Петрол холдинг" АД за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът кметът на Община Бургас не ангажира становище по касационните жалби и частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Милка Вълканова и предлага да се остави без уважение. Касационната жалба и частната жалба на "Петрол холдинг" АД намира за основателни и счита, че решението следва да бъде отменено и разноските възложени по реда на чл. 143 АПК на административния орган, чийто акт е частично отменен. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. По същество касационната жалба, подадена от Милка Вълканова срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 2025/28.07.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас досежно разпоредената забрана за ползване и обитаване на сградата и ограничаване достъпа на външни лица е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменена по жалба на Милка Вълканова заповед № 2025/28.07.2008 г. на зам.- кмета на Община Бургас, в частта, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено премахване на сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. "Възраждане" № 4, в УПИ V-1489, кв. 50 по плана на ЦГЧ и е наредено прекъсване на ел. захранването. Жалбата е отхвърлена като неоснователна в останалата й част, с която е разпоредена забрана за ползване и обитаване на сградата и ограничаване достъпа на външни лица, поради безспорната установеност по делото, че се касае за естествено износена сграда, която до нейното укрепване и заздравяване съставлява опасност за обитателите и външни лица. Така постановеното решението, в обжалваната му част е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка. В отменителната си част решението като необжалвано е влязло в сила. Правните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта в частта, с която е разпоредено премахване на сградата са неделимо свързани с тези, обосновали законосъобразност на заповедта в останалата й част. По делото е установено по безспорен начин от приетите съдебно-технически експертизи, че констатациите на комисията по ал. 2 на чл. 196 ЗУТ за състоянието на сградата са съответни на техническото й състояние - сградата и носещата конструкция са в предаварийно състояние, негодна е за ползване и съставлява опасност за живота и здравето на обитателите. В тази насока са изложени подробни мотиви от съда с описание състоянието на сградата. Възприетото от съда основание за частична незаконосъобразност на заповедта касае не състоянието на сградата, а установената техническа възможност за нейното заздравяване и укрепване, което изключва хипотезата за премахване на сградата. Предвид това извода на съда за законосъобразност на постановената със заповедта забрана за ползване и обитаване на сградата е законосъобразен, тъй като е в унисон с превенцията по отношение последиците, визирани в ал. 7 на чл. 195 ЗУТ. Този извод следва и от установената в съдебната фаза неотложна нужда от укрепване и възстановяване на сградата, което сочи на последващо влизането в сила на решението довършване на административната процедура по чл. 195 ЗУТ с издаване на нова заповед по ал. 4, чл. 195 ЗУТ от кмета на общината (въпреки липсата на изричен диспозитив в съдебното решение в тази насока). Именно във връзка с тази последица е обосновано отхвърлянето на жалбата срещу заповедта, с частта за забрана на ползването и обитаването на сградата. Неоснователен е доводът, че забраната на ползването е обвързана със срок до събаряне на сградата, тъй като изрично изложените от съда мотиви визират, че забраната е във връзка и до нейното укрепване, т. е. до отпадане на негодността й за ползване. Неоснователно е и възражението, че оставената в сила забрана за ползване и обитаване е обвързана с разпоредбата на чл. 222а, т. 2 ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима само по отношение на незаконни строежи. Предвид изложеното, касационната жалба на Милка Вълканова срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 2025/28.07.2008 г. на зам.-кмета на Община Бургас досежно разпоредената забрана за ползване и обитаване на сградата и ограничаване достъпа на външни лица следва да се остави без уважение, а решението - в сила като законосъобразно. Основателни са касационната жалба и частната жалба, подадени от "Петрол холдинг" АД срещу решението в частта за разноските и срещу определение № 1225/1.06.2009 г., с което е оставено без уважение искането на "Петрол холдинг" АД за изменение на решението в частта за разноските. "Петрол холдинг" АД е участвал в производството като заинтересована страна. С решението, в обжалваната част за разноските, са осъдени Община Бургас и "Петрол холдинг" АД да заплатят на Милка Вълканова разноски в размер на 1207, 50 лв., съобразно уважената част на жалбата. Съдът е мотивирал дължимостта на разноски с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, като е приел, че направените от жалбоподателката разноски се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Въпреки този си правилен извод обаче е направил прихващане между дължимите на "Петрол холдинг" АД разноски в размер на 640 лв. (S от общия доказан размер на разноските от 1280 лв.) и дължимите в полза на жалбоподателката разноски от 1847, 50 лв. (1/2 от общия установен размер на разноските от 3695 лв.), което е довело до незаконосъобразност на решението в обжалваната част. За установения размер на разноските, направени от жалбоподателката Вълканова, по който не се спори, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде осъден ответникът Община Бургас, съобразно уважената част на жалбата. Направените от "Петрол холдинг" АД разноски са дължими от жалбоподателката, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК и с оглед частичното отхвърляне на жалбата. Предвид гореизложеното и тъй са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението в частта за разноските следва да бъде отменено и вместо това - постановено друго, с което се присъдят по визирания по-горе начин разноските на страните, направени пред административния съд. Следва да бъде отменено и обжалваното с частната жалба определение № 1225/1.06.2009 г., с което е оставено без уважение искането на "Петрол холдинг" АД за изменение на решението в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение,