Решение № 14628 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2009 г.

Решение № 14628 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ГЕТ" ЕООД гр. Свиленград, подадена чрез Управителя Георги Георгиев, срещу решение № 357/20.03.2009 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 645/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ППСПДВ № 2/26.02.2007 г. на Началника на Митница Свиленград, с което "ГЕТ" ЕООД е задължено да заплати мито в размер на 4440 лв., ДДС - 5157 и лихва за просрочие, начислена от първия ден след датата на възникване на задълженията - 18.02.2005 г. до датата на плащане, потвърдено с Решение № 1-4414-0094 от 21.04.2007 г. на Директора на РМД - Пловдив. От съдържанието на касационната жалба и от писмените бележки на адв. Г. Хорозов могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, представляващи неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ППСПДВ, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Началникът на Митница Свиленград не изразява становище по жалбата. Заинтересуваната страна - Директорът на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. В производството по адм. д. № 645/2007 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на ППСПДВ № 2/26.02.2007 г., издадено от Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0094 от 21.04.2007 г. на Директора на РМД - Пловдив. С постановлението "ГЕТ" ЕООД е задължено да заплати мито в размер на 4440 лв., ДДС - 5157 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2005 година. Съдът е установил от фактическа страна, че на 17.02.2005 г. на територията на РБ, ПОСТАНОВИ: По делото не е имало спор, че именно тези фактури са представени при въвеждането на процесната стока на територията на Р България. Посочено е, че в товарен списък № 2, неразделна част от процесното ЕАД, представени пред органите на МП "Капитан Андреево", процесните стоки също са описани като 1348 чифта обувки, като тези документи също са скрепени с подпис и печат на съответния митнически служител от Митница Свиленград. Пълната идентичност на данните съдържащи се в цитираните документи, които са били предмет на проверка както от служители на митническата администрация на Р Турция, така и от митническата администрация на Р България, е дала основание на съда да обоснове извода, че на територията на България са били въведени 1348 чифта обувки от естествена кожа, с единична цена 1 евро и общата стойност 1348 евро. Според съда останалите документи и данни по делото не разколебават така възприетия извод. Нито констатациите на вещите лица, нито свидетелските показания за начина, по който се подлага на проверка въведената на територията на страната стока, както и за това, че не е възможно 1348 чифта обувки да тежат 15 кг, както и да бъдат поместени в 2 колета, както това е вписано в товарен списък № 2, дават каквото и да е задоволително обяснение на обстоятелствата - кое лице, при какви условия и поради какви причини е извършило корекцията в броя на обувките от 1348 чифта на 13 чифта в екземпляр от Товарен списък № 2 и във фактура № 003690-91 от 16.02.2005 г., както и корекцията на общата стойност на стоките в последно посочената фактура от 3798 евро на 2 463 евро. По отношение на тези обстоятелства, по делото не са заявени никакви твърдения, нито са ангажирани каквито и да е конкретни доказателства. Според съда констатациите на вещите лица и показанията на свидетелите действително могат да послужат за формирането на някакво предположение, че на територията на страната са въведени 13, а не 1348 чифта обувки, но те сами по себе си не могат да обосноват категоричен и несъмнен извод в тази насока. Същите не дават и отговор на въпросите - кое лице, при какви обстоятелства и поради какви причини е извършило корекцията в цитираните документи. Във връзка с възражението на дружеството, че същото не е било уведомено в срока по чл. 227, ал. 1 от ППЗМ, след анализ на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 на ЗМ, съдът е приел, че "ГЕТ" ЕООД е отговорно лице по процесния режим транзит, което е представило общо обезпечение, покриващо повече от една транзитна операция, съставляващо обща банкова гаранция № 9999-97/9 от 30.09.2004 г., с поръчител "ОББ" АД, поради което дружеството не може да бъде освободено от заплащането на процесните митнически задължения, при условията на чл. 227, ал. 3 от ППЗМ, поради неуведомяването му в срока по чл. 227, ал. 1 от ППЗМ. Съдът е приел, че при условията на чл. 102 от ЗМ, жалбоподателят в качеството си на отговорно лице и титуляр на процесния режим транзит е било длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идетифициране, както и да спазва разпоредбите за режима транзит, но тези задължения не са изпълнени. Според първоинстанционния съд, представения по делото Сертификат за движение на процесните стоки EUR 1 № 0041299, в който е отразено, че въпросните обувки са с произход Република Турция, не променя възприетия извод за дължимостта на определеното задължение за заплащане на мито от жалбоподателя. Отклоняването на процесните стоки от режим транзит е нарушение на посочените вече задължения на отговорното за режима лице по чл. 102, ал. 1 от ЗМ, което се субсумира в хипотезата на чл. 201, ал. 3 от ЗМ. Що се отнася до възраженията на жалбоподателя основани на посочените различни дати на въвеждане на стоките на територията на страната и номера на ЕАД в постановлението и в потвърждаващото го решение на Директора на РМД, съдът е посочил, че в случая са налице технически грешки, които сами по себе си не основават извод за незаконосъобразност на нито един от двата акта. Съобразно изложеното, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против процесното ППСПДВ. Така постановеното решение е неправилно поради следните съображения: Първото оплакване на касатора за наличието на съществени разминавания в ППСПДВ и в решението на директора на РМД, които са повлияли върху правото на защита на "ГЕТ" ЕООД, е неоснователно. Това е така, защото сочените от пълномощника на дружеството неточности не са ограничили това право след като дружеството е направило своите доказателствени искания и те са уважени от административния съд. В случая основният спор е кой от двата варианта на товарен списък № 2 и фактура № 003690-91 от 16.02.2005 г. следва да бъде възприет за верен, а именно този, в който стоките по позиция № 32 в двата документа, са описани като: "обувки ест. кожа", 2 колета, 1348 чифта, държава на изпращача Турция, бруто тегло 15 кг, съответно във фактурата като: "обувки", 1348 чифта, цена 1 евро, обща сума 1348 евро или този, в който стоките по позиция № 32 са описани като: "обувки ест. кожа", 2 колета, 13 чифта, държава на изпращача Турция, бруто тегло 15 кг, съответно във фактурата като: "обувки", 13 чифта, цена 1 евро, обща сума 13, 00 евро". Както е посочено в касационната жалба отговорът на въпроса предопределя резултата по делото, тъй като ако се приеме, че е верен коригираният вариант на списъка, то тогава няма отклонение на стоките, в следствие на което не се дължат нито мито, нито ДДС в размера, определен в оспореното постановление. Настоящият касационен състав след съвкупен анализ на събраните доказателства счита, че верен е коригираният вариант на списъка, а не както е възприел административният съд - некоригираният и следователно не е извършено отклонение на стоки от режима "транзит". Поради това процесния ЕАД следва да бъде обсъден въз основата на данните от варианта на списък № 2, в който е посочен по - малък брой на внесените стоки. В подкрепа на този извод са следните аргументи: 1. Коригираният вариант на товарния списък също е подписан и подпечатан от митнически служители. 2. Извършена е щателна митническа проверка, приключила с протокол в който е записано, че е свалена пломба с ненарушена цялост и са проверени стоките. Установено е още, че броят на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. 3. В клетки № 31 на приложените митнически декларации са описани видовете стоки и броя на колетите, а в клетки № 35 и 38 са описани брутното и нетното тегло. Корекция в теглото на стоките не е направена в декларациите и във варианта на списък № 2, описващ по - малък брой стоки. Тяхното тегло логически съответства на по - малката им бройка. 4. Количествата на стоките, посочени в турските фактури кореспондират на количествата от коригирания товарен списък. 5. Събрани са гласни доказателства, също подкрепящи извода за нанесени корекции от митнически служители в товарния списък, макар това да е извършено не по установения ред. Свидетелят Кисов описва начина за извършване на документалния и на фактическия контрол. Свидетелят е обяснил, че корекцията в товарния списък е извършена от митническите служители и е заверена най-отдолу с подпис и печат, а самият товарен списък се заверява най-отгоре в дясно. Уточнил е, че в случай на различия, които не могат да се изяснят се извършва физически контрол. Настоящият касационен състав кредитира показанията на Кисов, защото те се подкрепят от данните, описани в приложеното по делото НП № 435/05/18.01.2006 г. на Началника на Митница Пловдив (л. 171), в което е отбелязано, че на 17.02.2005 г. е извършена митническа проверка на стоките, като е свалена една пломба в цялост, ненарушена, и са проверени стоките. За осъществената ЩМП е съставен протокол № 319/17.03.2005 година. При проверката е установено, че броят на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. Протоколът от ЩМП не е приложен по делото, (въпреки задължението на административния орган да представи в цялост окомплектованата преписка). Доколкото обаче обсъжданата част от неговото съдържание е възпроизведена в друг акт на митнически орган, то следва да се приеме за установено, че констатациите от митническата проверка са такива, каквито са описани в наказателното постановление. В подкрепа на твърдението, че верният вариант е този, в който стоките по позиция № 32 са описани като: "обувки ест. кожа", 2 колета, 13 чифта, държава на изпращача Турция, бруто тегло 15 кг, съответно във фактурата като: "обувки", 13 чифта, цена 1 евро, обща сума 13, 00 евро" е и заключението на в. л. Маринова по назначената СТЕ, според което процесната фактура е издадена за 13 чифта, а теглото на 1348 чифта обувки от естествена кожа е 876, 2 кг. При тези мотиви липсва отклонение на стоки и жалбата на "ГЕТ" ЕООД като основателна следва да се уважи. Относно установеното задължение за внасяне на мито в размер на 4 440 лв. следва да се посочи, че според чл. 4 от Решение № 1/95 г. на Съвета за асоцииране ЕС - Турция от 22.12.1995 г. относно установяване на заключителната фаза на митническия съюз, от датата на влизане в сила на решението между общността и Турция се премахват вносните, износните мита, както и таксите с ефект, равнозначен на мито. Следователно стоки с произход от Турция имат право да се ползват от преференциален митнически режим при положение, че за тях е представен сертификат за движение EUR 1. С оглед изложените по-горе съображения, че в случая не е допуснато отклонение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, то следва да бъде прието, че процесните стоки са с преференциален произход и за тях не се дължи мито. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на Административен съд - Пловдив трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на "ГЕТ" ЕООД, а ППСПДВ - отменено като незаконосъобразно. С оглед на резултата по делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 595 лв. (включващи 75 лв. - ДТ, 400 лв. - депозити за вещи лица, 120 лв. - депозит за свидетели). Разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани, тъй като в приложеното пълномощно пред АС - Пловдив (л. 227) липсва уговорено възнаграждение, а в договора за правна защита и съдействие от 27.10.2009 г. (л. 13), представен пред касационната инстанция, е уговорен адвокатски хонорар - 300 лв., но не е посочен размерът на "внесената сума". Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение