Решение № 8177 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2018 г.

Решение № 8177 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 100/18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2506/2017 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което по жалба на "Е. - И." АД - гр. П. е отменен РА № Р-16001316008021-091-001/30.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 486/17.08.2017 г. на директора на същата дирекция за отказано право на данъчен кредит в размер на 11 440 лв. и прилежащи лихви от 3 633,74 лв. по фактура № 4/20.03.3025 г., издадена от "С." ЕООД с предмет на доставката 22 000 кг полипропилен К597. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в процесния случай е налице фактуриране на стоки, без да са налице доказателства за материални, технически и трудови ресурси от доставчика, а те са предпоставка за реалното осъществяване на доставката. Освен това се твърди, че доставчикът не е представил доказателства за редовно водено счетоводство - хронологични и аналитични разпечатки на сметки, отчитащи материали, стоки, продукция и др. доказателства за наличието към датата на издаване на спорната фактура към "Е. - И." АД. Касационният жалбоподател излага оплаквания относно приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с нея не са оборени от събрания доказателствен материал констатациите на приходните органи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Е. - И." АД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 5 000 лв. Алтернативно касационният жалбоподател моли, ако настоящият съд уважи доводите на първоинстанционния съд, да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и за двете съдебни инстанции. В отделно депозирана по делото молба от юриск. С. К. с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявеното вече с касационната жалба искане за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК за двете съдебни инстанции и ако се претендира възнаграждение от "Е. - И." АД, да се приложат чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба "Е. - И." АД - гр. П. в депозирани по делото писмени бележки от адв. Д. К. я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение по подробни съображения, развити в тези бележки и с искане за присъждане на разноски в размер на 780 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от "Е. И." АД ревизионен акт, цитиран по-горе за отказано право на данъчен кредит в размер на 11 440 лв. и прилежащи лихви от 3 633,74 лв. по фактура № 4/20.03.3025 г., издадена от "С." ЕООД с предмет на доставката 22 000 кг полипропилен К597, първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставката поради представените доказателства освен фактурата, така и складова разписка, подписана от Ив. И. "за предал" и от Р. Н. "за приел". Съдът се е позовал и на писмените обяснения на Е. Ф. на длъжност "специалист доставки" и в които тя е пояснила, че плащането по доставката е извършено по банков път, а приемането и предаването на стоката в "...нашия склад". Съдът е приел, че е доказан и превоза на стоката, тъй като е представен транспортен документ, товарителница на "Спиди" за доставка на фактура № 60082929100/20.03.2014 г., партиден лист и преводно нареждане. Съдът подробно е описал цялата фактическа обстановка по делото, както и приетото от приходните органи, че относно произхода на стоката е установено, че твърдението, че доставчикът е получил полипропилена от "Nоvochem" - Унгария, е опровергано от доказателствата по делото и извършената проверка по VIES, че посоченото дружество е осъществявало ВОД към "С." ЕООД през различни периоди, следващи месец март 2014 г., но не и преди това. Съдът е приел, че приходната администрация не е доказала наличие на данъчна измама, както и че са събрани по делото писмени доказателства за реалността на доставката, които не са били оспорени за тяхната автентичност и достоверност, представляващи съпътстващи фактурата документи, като складова разписка, лимитни карти за отпускане на материали, документи за транспорт, от които дори може да се установи маршрута на транспортиране на продадената стока, откъде е натоварена, с какви превозни средства е станало това и къде е бил извършено разтоварването. Съдът е мотивирал съдебния си акт, в който е приел, че е налице реално извършена доставка на стоки и с последващата им реализация и счетоводното, заприхождаването и реализацията, са една индиция, косвено доказателство за реалността по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката на стоки е основна предпоставка, при наличието на която, се приема, че за получателя по доставката възниква и законосъобразно може да упражни правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Предвид различието в дефиницията по българския закон и по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО за понятието "доставка на стока", съдебната практика на ВАС е ориентирана към възприемане на дефиницията по посочената директива, тъй като принципно и в гражданския оборот е допустимо да се продаде материална вещ, без продавачът да се легитимира като собственик и затова в такъв случай се приема, че продажбата не е нищожна. В процесния случай освен фактура за доставката, която замества липсващия между страните договор, са представени и доказателства за транспортиране на стоката, както и от складовата разписка, двустранно подписана, се установява, че доставчикът "С." ЕООД се е разпоредил с 22 тона полипропилен К597 предвид, че от нея се установява предаването и приемането на тази стока. Приходните органи и в ревизионния акт и в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. изтъкват доводи, че не е установено доставчикът да притежава материални, технически и кадрови ресурси за осъществяване на доставката. На практика в ревизионното производство е извършено изследване за произхода на стоката, което не е необходимо условие за приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката по ЗДДС, а и в случая са налице съпътстващи издадената фактура документи, като такива за предаване и приемане на стоката и нейното транспортиране, от които се установява реалното осъществяване на доставката. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява заприхождаване при "Е. - И." АД на процесния полипропилен К597 именно с двустранно подписаната от страните по доставката стокова разписка за приемане на материални запаси № 21857/27.03.2014 г. Вещото лице е констатирало от дневника за материалните запаси при получателя за склад 218 "Сепаратори и пластмасови изделия" за наличието на полипропилен, както и лимитна карта при изписването му и мемориален ордер на месеците март, април, май и юни 2014 г. и е установило, че процесната стока е вложена в производство. В ревизионния акт е извършено изследване на прекия и предходните доставчици и основните констатации, обосноваващи отказа на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС изрично приема и това е възприето и в решенията на ВАС, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите са доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решения по дела С-80/11 и С-142/11С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС, на които правилно се е позовал и първостепенният съд. Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но при всички случаи следва да се изисква от него да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички останали, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост, вкл. и счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. Установеното от ревизиращите органи, че "С." ЕООД не е съставил протоколи по чл. 117 ЗДДС по повод доставките от унгарското дружество "Nоvochem", който е негов постоянен доставчик на полипропилен, не може да се отрази негативно на "Е. - И." АД, който е представил необходимите доказателства за реалното изпълнение на доставката от "С." ЕООД, както и е установил последващата реализация на стоките. От транспортните документи от Унгария, се установява, че стоката е предназначена за "Е. - И." АД с посочено място на разтоварването й. От тези доказателства се установява по безспорен начин транспортирането на стоката, разтоварването й при ревизираното дружество, като по този начин е установен и нейния произход макар, че такова задължение по закон за получателя не съществува. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице доказване и заплащането на стоката - данъчната основа и ДДС от получателя на доставчика, което представлява косвено доказателство за осъществяване на доставката. Следва да се подкрепят и мотивите на съда относно доказването на предаването на стоката от доставчика на получателя, като тази преценка се извършва в съвкупност с всички останали доказателства по делото и с обстоятелството, че приходната администрация в съдебното производство не се е възползвала от възможността на разпоредбата на чл. 193 ГПК да оспори частните документи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Д. К., на "Е. - И." АД следва да се присъдят разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 780 лв. Не са налице условия за прилагане на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 и 3 ДОПК, тъй като посоченото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а относно допълнително представените доказателства пред първоинстанционния съд са с оглед допълнително използваните от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза счетоводни документи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение