Решение № 14002 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2009 г.

Решение № 14002 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК. Образувано е по жалба на Планич Алмаса, гражданка на Босна и Херцеговина, лично и като законен представител на Йована Шкорич, срещу решение № 413/9.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че Планич Алмаса е родена на 16.05.1963 г. в гр. Сребърница, Босна и Херцеговина, гражданка на Босна и Херцеговина, народност - босненка, вероизповедание: мюсюлманка. Неомъжена. Преди настоящото производство, чужденката е подавала предходни молби по Закона за бежанците (отм.) и ЗУБ. Последната е била с вх. № 593 от 7.02.2008 г., по която интервюиращият орган на ДАБ при МС е постановил отказ, обективиран в решение № УП-67/2.06.2008 г., с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Планич Алмаса и двете й малолетни деца. Административният акт е обжалван от кандидатката и е потвърден с решение на Административен съд - София-град. Настоящото производство е образувано по молба с рег. № 407/12.05.2009 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С нея жалбоподателката е поискала закрила по реда на ЗУБ за себе си и за малолетната си дъщеря Йована Шкорич, родена на хх.хх.хххх г. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденката са проведени интервюта на 3.06.2009 г. и на 8.06.2009 г. На тях пред интервюиращия орган жалбоподателката е посочила, че е пристигнала легално в РБългария през 1994 г. Преди това е работела като медицинска сестра в Сиера Леоне, Западна Африка. В България са се родили двете й деца, които са от различни бащи. И с двамата жалбоподателката се е разделила и в момента е самотна майка. В административното производство кандидатката заявява, че не иска да се завърне в страната по произход, тъй като "няма къде и при кого да отиде". Майка й е починала, а баща й се е оженил повторно и има свое семейство. Въз основа на фактите от изложената от Планич Алмаса бежанска история, причините, поради които същата е напуснала страната по произход, както и приложената справка с вх. № 1931/10.07.2007 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към ДАБ при МС, е изготвено становище от старши експерт в РПЦБ - София с рег. № 3683/17.06.2009 г. Предложено е на кандидатката и нейната дъщеря Йована Планич да бъде отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Планич Алмаса и дъщеря й Йована Планич статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващата и дъщеря й не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От заявеното от Планич Алмаса по време на интервюто следва извода, че спрямо нея няма реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за убежището и бежанците. Самата тя потвърждава в интервюто на 8.06.2009 г., че нищо лошо няма да й се случи в Босна, ако се завърне. Единствената причина, която жалбоподателката изтъква е, че няма къде и при кого да живее, след като се завърне. В интервюто чужденката не се позовава на други причини от хуманитарен характер. Не се позовава и на нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход. Планич Алмаса изтъква едва с жалбата доводи, че ситуацията в Босна е неблагоприятна за жена, която е самотна майка. Тези доводи са неоснователни. Видно от приложената по делото справка на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към ДАБ при МС, няма съобщения за груби нарушения на правата на човека в Босна и Херцеговина. Според ВКБООН с особено внимание следва да се разглеждат молбите на очевидци на военни престъпления, които свидетелстват пред Международния наказателен съд за бивша Югославия, както и лица, преживели особено тежки форми на физически или психически травми (оцелели от лагери, жертви или свидетели на геноцид, мъчения и крайни форми на сексуално насилие като систематични изнасилвания и т. н.). Посочено е също, че в Босна и Херцеговина вече няма етническо преследване. Полагат се целенасочени усилия за преодоляване на тежки травми от войната и установяване на нормално съжителство и взаимно зачитане между представителите на отделните общности. Не се споменава и не се откриват данни в информационните източници за прилагане на дискриминационни или други нехуманни мерки по отношение на жените и конкретно самотните майки. Настоящата съдебна инстанция съобразява доказателствата по предходното решение на ДАБ за отказ на статут, което е обжалвано и е потвърдено от Административен съд - София-град, и че посочените от оспорващата факти и обстоятелства от семеен и икономически характер са били обсъждани на предишното административно производство. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидатката и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,