Решение № 6174 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 468/2014 г.

Решение № 6174 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 468/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Георги Василев Герговски, жив. в гр. София, срещу заповед № К-2377/24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ поради служебна необходимост, е разпоредено преместване на жалбоподателя за срок от една година от водач на патрулен автомобил в група на сектор "Охрана" към "Сигнално-охранителна дейност" по допълнителен щат към щата на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, категория Е - I степен, на длъжност водач на оперативен автомобил I степен /домакин/ в група "Оперативна дежурна част" към 2-ро РУП при СДВР, считано от датата на встъпване в длъжност. В жалбата, в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител, се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон, постановена в несъответствие с административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със заповед № К-10283/14.09.2012 г. жалбоподателят - старши полицай /водач на патрулен автомобил/ във втора група на сектор "Охрана" към отдел към "Сигнално-охранителна дейност" по допълнителен щат към щата на СДВР, категория Е - I степен, на длъжност водач на оперативен автомобил I степен /домакин/ в група "Оперативна дежурна част" към 2-ро РУП при СДВР, считано от 28.09.2012 г. Към датата на изтичане на едногодишния срок - 28.09.2013 г. преместването на служителя не е било прекратено. Видно от приложен акт за сдаване на длъжност Герговски е сдал длъжността на която е бил преместен на 5.11.2013 г. С предложение с рег. № Я-48806/03.10.2013 г. директорът на СДВР е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване преместването на държавния служител и за ново преместване. Със заповед № К -2373/24.10.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил преместването, разпоредено със заповед № К-10283/14.09.2013 г. /с погрешно посочена 2013 г. вместо правилната 2012 г., видно от писмо с удостоверителен характер от ответника на страница 33 от делото/ и на същата дата е издал заповед № К-2377/24.10.2013 г., предмет на настоящето производство, с която отново е преместил жалбоподателя Герговски на същата длъжност и място. Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е постановена от компетентния орган по чл. 192а от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - същата е издадена след предложение по чл. 60, ал. 4 от Наредба Iз -2525/2012 г. за преминаване на държавната служба в МВР на органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, но същата е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съгласно правилото на чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Следователно законът разпорежда преместване за срок от една година. В случая жалбоподателят е бил преместен за срок от една година и преместването му е прекратено след едногодишния срок, като е издадена нова заповед за преместване със срок от още една година или преместването вече е за повече от две години, което е в нарушение на закона. Посоченото нарушение на материалноправната норма е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като срокът на преместването е определен императивно в законовата норма . Основателни са възраженията на жалбоподателя, че обжалваната заповед не съответства на целта на закона. Съгласно текста на чл. 192а от ЗМВР преместването се извършва при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка. Видно от приложеното предложение до министъра с рег. № Я-48806/3.10.2013 г. преместването е мотивирано с необходимостта от служител, който да поеме длъжностните задължения и да отговаря за съхранението на имуществото в РУП, снабдяването на отчетността, своевременното материално-техническо осигуряване, отчет на стоково-материалните ценности, съобразно изискванията на нормативните документи, като преценката за подбора на служителя не е направена въз основа на обективни критерии, преценка на необходимата квалификация и съвместимост на длъжностните характеристики. В този смисъл, предоставеното на административния орган публично право е упражнено не за осъществяване на интереса, установен от закона. С оглед на изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, платими от Министерство на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основани е чл. 172, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, пето отделение,