Решение № 64 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2011 г.

Решение № 64 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 321/18.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 856/10 г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105/30.06.2010 г. по гр. д. № 681/09 г. на Павликенския районен съд за отхвърляне на иска на [фирма], [населено място] против В. М. М., [населено място] за заплащане сумите от 5971.25 лв. - стойност на надвзето възнаграждение като управител и 1237.75 лв. - недължимо внесени осигурителни вноски върху по-високия размер на възнаграждението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът В. М. М. оспорва жалбата. Претендира разноски. С определение № 63/3.02.2012 г. ВКС, ТК, I отд. допуска касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Искът е предявен от [фирма], [населено място] срещу В. М. М. за връщане на възнаграждение по договор за възлагане на управлението от 1.10.2004 г. и за недължимо внесени осигурителни вноски от дружеството. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на [фирма] против В. М. Въззивната жалба е депозирана от [община]. Във въззивното производство е призовавано като страна [фирма], спрямо което дружество е постановено и решението и същото е осъдено за разноски. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въззивното решение е недопустимо. Легитимирани страни във въззивното производство са страните, спрямо които е постановено първоинстанционното решение - ищецът, от чието име се води делото и ответникът - лицето, срещу което е насочен искът - чл. 26, ал. 1 ГПК. Право на въззивно обжалване има страната, която ще е засегната от правните последици на решението. В случая, искът е предявен от [фирма], което е самостоятелно юридическо лице и предявява свои права, произтичащи от правоотношенията му с ответника. Независимо, че общината е едноличен собственик на капитала в дружеството, същата не е надлежна страна в процеса, тъй като не са предявени нейни права и не е носител на материалното право, предмет на правния спор. Общината не е участвала и в първоинстанционното производство, поради което не разполага с право на въззивно обжалване. Въззивното производство е образувано по жалба на лице, което не е легитимирано да обжалва първоинстанционния съдебен акт. По тези съображения въззивното решение е недопустимо и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото. На основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати направените за настоящото производство разноски по делото в размер на 500 лв. по договор от 10.01.2011 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд