Решение № 1553 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2019 г.

Решение № 1553 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 230 от 4.02.2019 г., постановено по административно дело № 622/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на "Металорежещи машини" АД, ЕИК 115115689, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. "Цар Иван Асен ІІ" № 144 против ревизионен акт (РА) № Р-16001617002872-091-001/8.11.2017 г., поправен с РА за поправка № П-16001617209183-003-001/5.12.2017 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с решение № 54/29.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП; 2) осъдил "Металорежещи машини" АД да заплати на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП сумата от 1 301. 81 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от "Металорежещи машини" АД, подадена от пълномощника адвокат С. Цолов. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени обжалваното решение на Административен съд – Пловдив, както и да се присъдят направените разноски. Допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата са изложени и в съдебно заседание както от адвокат Цолов, така и от другия касаторов процесуален представител адвокат К. Иванчев. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Бонева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита, и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втората съдебна инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея решение, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. През 2015 г. "Металорежещи машини" АД командирова работници в държава членка на Европейския съюз – Белгия, в изпълнение на сключен с белгийското дружество Moors – Interieur bvba договор за подизпълнение за извършване на строително-монтажни дейности на обекти, посочени в договора. Работниците, наети по трудово правоотношение, работят при условията на трета категория труд съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране на длъжност "дограмджия", осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Дружеството е подавало декларации обр. 6 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, начислявало е и е внасяло дължимите осигурителни вноски. Не са спорни следните факти, установени в ревизионното производство въз основа на събраните писмени доказателства: През м. януари 2015 г. четирима работници, посочени в приложение № 3 към ревизионния доклад (РД), са командировани с една заповед за обучение за период, по-малък от 30 дни (от 3.01.2015 г. до 28.01.2015 г.). На трима от работниците са издадени удостоверения А1 (удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност) за приложимост на българското законодателство според разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) за периода от 2.02.2015 г. до 30.12.2015 г., и е издадена заповед за командировка за същия период за монтаж на дограма. Независимо от това, те са командировани с друга заповед за периода 31.01.2015 г. – 22.02.2015 г. (по-малко от 30 дни) отново за обучение. Същите факти са установени по отношение на седем работника през м. февруари и м. март 2015 г. С една заповед те са командировани за периода 14.02.2015 г. – 23.02.2015 г. за обучение. След това са командировани отново за обучение за периода 7.03.2015 г. – 8.04.2015 г. За всички тях с изключение на един има издадени удостоверения А1 за периода 14.04.2015 г. – 30.12.2015 г., във връзка с което е издадена заповед за командировка за този период за монтаж на дограма. За С. Сираков е издадено удостоверение А1 за периода 4.03.2015 г. – 30.12.2015 г. и заповед за командировка за монтаж на дограма, но е командирован за обучение за по-малко от 30 дни през м. февруари и м. декември. Такива факти са установени и по отношение на изброените в приложение № 3 работници през следващите месеци от 2015 г. За И. Коройчев, Т. Димов, М. Чаушев и И. Янев са издавани последователно по три заповеди за командировки за обучение за три поредни месеци, всяка една за срок по-малък от 30 дни, преди да бъдат издадени удостоверения А1 и заповеди за командировки за монтаж на дограма за период, по-дълъг от 30 дни. За м. юли 2015 г. според представената от дружеството отчетна форма (л. 1063 от първоинстанционното дело) петима от работниците са работили един ден и 22 дни са били в неплатен отпуск, а останалите десет са работили 8 дни и са ползвали 15 дни неплатен отпуск. За установяване на посоченото обстоятелство жалбоподателят е представил и молби и заповеди за неплатен отпуск (л. 181 – л. 182 и л. 1014 – л. 1027 от първоинстанционното дело). Според обясненията на ревизираното лице ползването на неплатен отпуск е наложено от обстоятелството, че белгийската фирма – възложител не е работила в този период. За доказване на посоченото обстоятелство, както и на обстоятелството, че работниците са били обучавани в периодите, посочени в заповедите за командировки, от негова страна е представени писмо от 10.11.2017 г. от Moors – Interieur bvba, потвърждаващо последното, както и ползването на отпуск за 4 седмици през м. юли и м. август. С оспорения РА са извършени корекции на осигурителния доход на изброените работници в приложение № 3 за месеците от януари до декември 2015 г. и са установени на "Металорежещи машини" АД на основание чл. 6а КСО във връзка с чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) задължения за задължителни осигурителни вноски за посочените периоди, както следва: вноски за ДОО – 12 168. 74 лв. и лихва – 2 905. 24 лв.; вноски за ЗО – 5 326. 98 лв. и лихва – 1 270. 58 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ – 3 275. 45 лв. и лихва – 780. 12 лв. върху максималния месечен осигурителен доход в размер на 2 600 лв. съгласно ЗБДОО за 2015 г. с оглед установената минималната ставка на заплащане в Белгия според КТД, която е по-висока. Касаторът не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на периодите, през които работниците са били командировани за обучение за период по-малък от 30 дни, е изпълнен фактическият състав на чл. 121, ал. 3 от КТ и срокът за командироването им следва да се приеме за по-дълъг от 30 дни, независимо от прекъсването за няколко дни според заповедите за командировки, както и че на посочените правни основания се дължат допълнително задължителни осигурителни вноски за м. юли 2015 г., когато работниците са ползвали неплатен отпуск. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав преценява оспореното първоинстанционно решение на Административен съд – Пловдив като валидно и допустимо. Съдът правилно е приел, че оспорването е допустимо и че ревизията е възложена от компетентен орган – началник сектор "Ревизии", оправомощен от териториалния директор на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със заповед № РД-09-1400/4.10.2016 г. и т. 9 от приложение 1 към нея (л. 5 от първоинстанционното дело). Заповедите за изменение на първоначалната заповед за възлагане са издадени от същия орган. РА, както и РА за поправката му, са издадени от компетентни органи по приходите - от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, посочен в ЗВР в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното дружество, и налагащи отмяната на РА като незаконосъобразен. Основният спор между страните се свежда до това налице ли е по отношение на всички работници, изброени в приложение № 3 към РД, за периодите, за които с РА са установени допълнителни задължения на работодателя като осигурител за внасяне на осигурителни вноски, изискването на чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.); , но действащ към процесните периоди от време, според което срокът на командироването им в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка на Европейския съюз (в случая Белгия) е по-дълъг от 30 календарни дни. Касационната инстанция намира за правилно даденото от първостепенния съд разрешение на този спорен въпрос. Тезата на работодателя, че работниците са командировани първоначално с цел обучение, а след това и с оглед тяхното решение след запознаването им с работата са издавани удостоверения А1 и заповеди за командировки за монтаж на дограма за период, по-дълъг от 30 дни, не се подкрепят от представените от самия него писмени доказателства. "Металорежещи машини" АД командирова работници в държава членка на Европейския съюз – Белгия в изпълнение на сключения между "Металорежещи машини" АД като подизпълнител и белгийското дружество Moors – Interieur bvba договор от 5.01.2015 г. Клаузите на този договор не предвиждат обучение на работниците преди да им бъде възложено изпълнението на строителните услуги. Напротив, съгласно чл. 2 от същия, озаглавен "Изпълнение" и чл. 4. 2., работите следва да се извършват от подизпълнителя като се спазват всички правила на добрия професионализъм и инструкциите на производителя, така че след завършването на работата да се получи "перфектно изработено цяло", за което нито строителят, нито назначеният архитект могат да отправят забележка. Периодично (ежеседмично) страните изготвят отчет за извършената работа със справки за изпълнените линейни метри и бройки и го подписват като потвърждение за одобрение (чл. 4. 3.). Чуждестранните работници следва задължително да имат документ за командировка А1 (чл. 3.2.2.). "Металорежещи машини" АД е издало на Moors – Interieur bvba фактура № 430/26.01.2015 г. с приложен към нея отчет за приета работа през м. януари; фактури с номера от 432 до 447 с дати от 2.02.2015 г. до 5.03.2015 г. и приложени към тях отчети за приемане на извършената работа през м. февруари 2015 г., но според отчетната форма, изготвена от "Металорежещи машини" АД (л. 1057 и л. 1058 от първоинстанционното дело), на обектите на Moors – Interieur bvba в Белгия са работили само работници, на които са били издадени заповеди за командировка за обучение, и ако действително тези работници са били обучавани през месеците януари и февруари, то тогава остава неизяснено от страна на жалбоподателя кои негови работници са изпълнили приетите и заплатени му от белгийското дружество строителни работи въз основа на издадените от него фактури. Това, че работниците не са били командировани за срок по-малък от 30 дни за обучение и с цел да преценят характера на работата, а след това в зависимост от решението им са били командировани за по-дълъг срок въз основа на удостоверенията А1, се опровергава и от обстоятелството, че са издавани заповеди за командировка за обучение на един и същ работник за два и три последователни месеци, както и за месеците февруари и декември, при положение, че вече е имало издадено удостоверение А1 и заповед за командировка за изпълнение на работата, свързана с поставяне на дограма за срок, по-дълъг от 30 дни. С оглед на така установените факти обоснован и материално законосъобразен е изводът на административния съд, че през целия период, за който изброените в приложение № 3 към РД работници са били командировани в Белгия, независимо от основанието, вписано в заповедите за командировка, който е повече от 30 дни, дължимите в качеството на осигурител от ревизираното дружество задължителни осигурителни вноски следва да се определят по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО в приложимата редакция - ДВ, бр. 7 от 2012 г., върху максималния месечен размер на осигурителния доход. Писмените обяснения от представляващия белгийското дружество, представени от ревизираното лице в хода на ревизията, са допустимо писмено доказателство, но като частен свидетелстващ документ те следва да се преценяват в съвкупност с всички останали доказателства, доколкото не удостоверяват неизгоден за страната факт. Правилни са изводите на първостепенния съд и по отношение на ползвания от работниците неплатен отпуск през м. юли 2015 г. След като ползването на неплатен отпуск от работниците се е наложило, поради ползването на отпуск от всички, работещи в белгийското дружество, то законосъобразно е прието от съда, че на основание чл. 267, ал. 1 от КТ работниците имат право на брутното си трудово възнаграждение. Отделно от това, дори и в хипотезата на поискан от работниците неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 от КТ, не е налице законосъобразно прекъсване на командировките им, тъй като липсва заповед, издадена по реда на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл. 9 от същата наредба. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в частта му, в която са определени по-ниски размери на осигурителните вноски с оглед принципа на пропорционалност на отработените дни в месеца. Приетото от него, че принципът на пропорционалността не се прилага при определянето на максималния размер на осигурителния доход е в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, която регламентира пропорционално изчисляване само на минималния месечен осигурителен доход в случаите на неупражняване на трудова дейност през целия месец. В осигурителното законодателство обаче липсват разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на максималния размер на осигурителния доход на база отработени дни в месеца. С оглед изложеното по-горе, касационната инстанция намира, че съобразявайки нормата на чл. 6а от КСО в приложимата й редакция, Пловдивският административен съд е обосновал верен извод за законосъобразност на РА, с който са установени размерите на дължимите допълнително от осигурителя осигурителни вноски върху максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1, като по-малък в сравнение с минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава - Белгия. Неоснователен е доводът на касатора за това, че с РА са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски при неправилно приложение на действащата към процесния период от време разпоредба на чл. 121, ал. 3 от КТ. В мотивите на проверяваното решение в това отношение правилно е посочено, че приложимата за процесния период от време (2015 г.) редакция на чл. 121, ал. 3 от КТ е тази, обнародвана в ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г. Текстът транспонира чл. 3, пар. 1, б. "в" от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Според него, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Именно поради това основният спорен въпрос между страните по делото е този относно продължителността на командироването на работниците и по-точно дали те са командировани за срок, който е по-къс или който е по-дълъг от 30 дни. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и оспореното с нея решение на Административен съд – Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодните разноски. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху правен интерес в размер на 25 727. 11 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, шесто отделение