Решение № 12232 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2018 г.

Решение № 12232 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Пилчев срещу решение № 2125 от 8.12.2017 г. по адм. дело № 2119 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Бургас. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 3743 от 19.07.2017 г. на директора на Агенция "Митници" относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт С. Кирилова, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. на държавния служител Т. Пилчев, на длъжност "старши митнически инспектор" в митница Бургас, с ранг I-ви младши, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 2.11.2016 г. в МП "Лесово" е била извършена полицейска операция под ръководството на Специализираната прокуратура, в хода на която са били задържани митнически служители. Въз основа на изнесените в средствата за масова информация данни за нарушение на етичните норми от служители на митническата администрация са били образувани дисциплинарни производства. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административнопроизводствените правила по издаването й. Събраните по делото доказателства установяват извършването на описаните в заповедта деяния, които представляват неизпълнение на служебните му задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл., и е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Правилни и съответни на закона за констатациите на съда относно спазване на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност. Административният съд е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, при отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. В хода на съдебното производство е установено, че Т. Пилчев е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 55/2015 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, а именно, че в периода от края на м. септември 2015 г. до 1.11.2016 г., в Лесово, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор е участвала в организирана престъпна група, с цел да върши в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, с други тринадесет индивидуализирани участници и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел. В наказателното производство са събирани доказателства за установяване на престъплението, в което е обвинен. Административният съд е цитирал част от показанията на разпитани в наказателното производство свидетели, от които пирема, че те и другите събрани в досъдебното производство доказателства "несъмнено обосновават извод, че с поведението си жалбоподателя е нарушил редица правила на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация". Настоящият съдебен състав намира за погрешен извода на съда относно извършеното от наказания държавен служител, а именно, че е достатъчно обобщаващо описание поради продължителността и вида на нарушението. Видно от съдържанието на оспорената заповед в нея липсва описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи нарушения на етичните правила, установени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и на служебните задължения, а е посочено само участието в организирана престъпна група, за което е образувано, но не е приключило наказателно производство. На практика нарушението, за което е наложено наказанието е описано като извършване на престъпление, което обаче не е доказано с влязла в сила присъда, а е само предмет на доказване във висящо наказателно производство. Този начин на формулиране в оспорената заповед противоречи на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - не съдържа описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Описаната хронология на действията на Специализираната прокуратура и частичен преразказ на актовете й не могат да заместят изискуемото от закона описание на конкретен фактически състав на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Не се твърди, че е постановен акт, който е задължителен по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което дисциплинарнонаказващият орган е следвало да извърши собствени фактически установявани (дори и при използване на допустимите доказателства, събрани в други производства). Действително съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, незаконосъобразно е прието, че лицето е извършили престъплението, за което е привлечена като обвиняем и точно това представлява дисциплинарно нарушение и без да бъде установявано по несъмнен начин в дисциплинарното производство конкретните действия, които съставляват дисциплинарни нарушения (решение № 9242/6.07.2018 г. по адм. дело № 14006/2017 г. на ВАС, V отд., на настоящия съд. състав). Обжалваното решение следва да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 552. 00 лв., на основание чл. 143 от АПК, представляващи адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение