Решение № 5484 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 236/2019 г.

Решение № 5484 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 236/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба (с характер на касационна) на С. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. И. Маджарова, срещу Решение № 200 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 294/2018 г. от Административен съд Г. с доводи за неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закони е присъдил разноски за ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище, че обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от С. М. иск срещу ОД на МВР Г., с който, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на деловодните разноски по производството и го е осъдил да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 43 от 23.08.2018 г. постановено по НАХД № 117/2018 г. Районен съд Д. е отменил, по жалба на ищеца, Електронен фиш серия К № 1856872, с който на С. М. е била наложена глоба в размер 100 лв. Приел е също така, че в посоченото съдебно производство жалбоподателят е ползвал адвокатска защита, за което е представено "изрично пълномощно". Съдът обаче не е установил за ползваната адвокатска услуга да е договорен, респ. заплатен, адвокатски хонорар, тъй като страната не е представила доказателства за това. Въз основа на тази фактическа установеност и съгласно приетото от Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС Тълкувателно постановление по ТД 2/2014 е направил извод, че не са налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата - чл. 221, ал. 2 АПК (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при упражняване на административната им дейност; - отменени по съответния процесуален ред; - вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и отменените акт, действие или бездействие. Отсъствието на който е да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията, респ. до отхвърляне на иска. В случая, както правилно е приел съдът от първата инстанция, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството по ЗАНН, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Частните документи не доказват, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от проведеното съдебно производство по отмяна на НП и затова съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Решението на съда обаче е неправилно в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане от ОД на МВР Г. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение