Решение № 13576 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2013 г.

Решение № 13576 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Илия Сотиров Сотиров, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника му - адв. Пейчев, за отмяна на влязлото в сила Решение № 689/21.12.2011 г. по адм. дело № 788/2011 г. на Административен съд - Пазарджик и на влязлото в сила Решение № 16179/18.12.2012 г. по адм. дело № 2017/2012 г. на 3-чл. състав на Върховен административен съд, пето отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е приложено заверено копие на съдебно решение по адм. дело № 9581/2012 г. на Върховен административен съд - 5 чл. състав, II колегия. От ответника - директора на ОД на МВР - Пазарджик, чрез гл. юрисконсулт Стоянов, е постъпило възражение, с което оспорва искането като недопустимо, респ. като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1. да са съществували към момента на решаване на делото; 2. да не са били известни на страната и след полагане на дължимата активна грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, не е могла да ги представи по обективни причини; 3. да са от съществено значение за правилното му решаване. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позоваваки се на друго влязло в сила решение № 15836/11.12.2012 г. по адм. дело № 9581/2012 г. на ВАС, 5- чл. състав, с което е разрешен, идентичен на решенията, чиято отмяна претендира, спор, но по отношение на друг правен субект. Счита, че мотивите на това друго решение и въобще това решение представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 239, т. 1 от АПК, даващо му право да иска отмяна на влезлите в сила решения спрямо него. С първото от тези решения, Административен съд - Пазарджик е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на искателя срещу Заповед № 3-2597/27.09.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение на държавен служител е прекратено. С второто от тези решения 3-чл. състав на Върховен административен съд, пето отделение, е оставил в сила това решение на първата инстанция. Решението по адм. дело № 9581/2012 г. на ВАС, 5- чл. състав, на което се позовава искателят, не е ново обстоятелство, нито пък е ново писмено доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същото не е съществувало в правния мир към момента на решаване на делото в първата и след това в касационната инстанция, тъй като е постановено на 11.12.2012 г., а устните съзтезания пред касационният съд, до който момент искателят е могъл да представи това доказателство, при полагане грижата на добросъвестна страна, са приключени на 5.12.2012 г. Следвателно не са налице две от посочените по-горе, кумулативно дадени предпоставки за приложение на чл. 239, т. 1 от АПК. В случая не е налице и третата предпоставка, а именно това друго решение да има съществено значение за правилното решаване на делото, касаещо законосъобразността на уволнението му. Това е така, защото няма тъждество между страните и предмета по адм. дело № 9581/2012 г. на ВАС, 5-чл. състав, със страните и предмета по делата, по които са постановени решенията, чиято отмяна се иска. Страни по първото дело са били Стоян Георгиев Илиев и министърът на вътрешните работи, с предмет - заповед № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, а по процесните дела страни са били искателят и директорът на ОД на МВР - Пазарджик, с предмет - друга заповед № З-2597/27.09.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик, обусловена от настъпили юридически факти по съвсем друго административно правоотношение. Останалите доводи, развити в искането, са неотносми към посоченото отменително основание - чл. 239, т. 1 от АПК. Същите представляват касационни основания за отмяна, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, относими към касационното производство, а настоящето не е такова. Настоящето производство е извънинстанционно, за отмяна на влезли в сила решения, за което са приложими основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Ето защо, като неотносими към производството за отмяна, съдът не дължи произнасяне по тях. От изложеното се налага краен извод за отсъствие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна на влезлите в сила решения, се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Съобразно този изход по делото неоснователно е искането на страните за разноски. Искането от ответника е направено от юрисконсулт, при липса представителна власт, поради което и разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Пълномощното, ведно с писмените бележки, са постъпили във ВАС след датата на обявяване на делото за решаване, поради което не следва да се вземат предвид от съда. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, втора колегия,