Решение № 10285 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (РУО на ОПИК) чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование Б. Менцел, против Решение 129/23.03.2022 г., постановено по адм. дело 465/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено Решение РД-16-669/11.05.2021 г. за отказ от верификация на сумата от 50 422,20 лв., от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 40 337,71 лв., включени в искане за окончателно плащане от 09.11.2020 г. по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-2.024-0737-C01, с бенефициер Център за иновативни технологии ООД. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е мотивирал правните си изводи въз основа на разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), които имат отношение към производството по определяне на финансова корекция, а не към това за верификация. Алтернативно се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че съдът е основал извода си за изпълнение на целите на проектното предложение на Център за иновативни технологии ООД при превратно тълкуване на представените от бенефициера доказателства и констатациите на вещите лица по изготвените съдебно-технически експертизи. Счита, че не са налице доказателства за реализация на идеята на проекта, а именно, разработване и реализация на пазара на предприемаческа идея приложение за здравословен начин на живот Ай Ю Веда . Сочи, че не са налице характеристиките на иновативен продукт по отношение приложението Ай Ю Веда , както и не е доказано от страна на бенефициера, че процесният софтуерен продукт е собствена разработка на жалбоподателя или на база интелектуални права, както и че пазарната му реализация е започнала след датата на сключване на АДБФП. Счита, че не са налице предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, поради което разходите за възнаграждения на екипа не са в съответствие с изискванията на т. 14.1 Условия за допустимост на разходите , подт. 1 и т. 14.2. Допустими разходи , подт. 1 от Условията за кандидатстване да са необходими за изпълнението на проекта. Оспорва се изводът на съда, че не е установено нарушение на принципа на добро финансово управление от страна на бенефициера, в частност принципите на ефективност и ефикасност, които изискват с предоставения бюджет да се постигат поставените цели. Твърди се, че представените от бенефициера възражения и допълнителни разяснения в хода на производството по верификация не обосновават и не доказват отчетените дейности, респективно отчетените разходи. Според жалбоподателя, изложените в оспорения административен акт фактически основания съдържат конкретни нарушения на разпоредбите, водещи до недопустимост на заявените разходи поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, тъй като същите не попадат в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в одобрения проект разходи, както и не са в съответствие с изискванията на т. 14.1 Условия за допустимост на разходите , подт. 1 и т.14.2 Допустими разходи , подт. 1 от Условията за кандидатстване по б.р.1.1., 1.2, 1.3., и 1.4, 1.5 и 1.6. и не са в съответствие с изискванията на т. 14.2. Допустими разходи , подт. 5 от Условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на БФП. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се остави в сила административния акт. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В допълнително представено писмено становище се поддържа касационната жалба, претендира се присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение в зависимост от изхода на спора, както и се прави искане за намаляване разноските на ответника за адвокатско възнаграждение като прекомерни. Ответникът Център за иновативни технологии ООД, седалище гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. С. Маринова от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването и неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че предмет на оспорване по образуваното първоинстанционно дело е Решение РД-16-669/11.05.2021 г., издадено от главния директор на главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност в Министерство на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 год., с което е отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер от 50 422,20 лв., от които БФП в размер на 40 337,71 лв., по АДБФП BG16RFOP002-2.024-0737-C01. Договорът е сключен в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 Насърчаване на предприемачеството по приоритетна ос 2 Предприемачество и капацитет за растеж на МСП , Инвестиционен приоритет 2.1. Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството за изпълнение на проект с наименование Развитие и стабилност на фирма Център за иновативни технологии ООД в сферата на компютърното програмиране , с бенефициер Център за иновативни технологии ООД, гр. Плевен. Съдът е посочил, че реализацията на проекта има за цел да постигне устойчивост и стабилност на дружеството чрез създаване на работни места и постигане на ръст чрез реализиране и предлагане на пазара на предприемаческата идея приложението за здравословен живот Ай Ю Веда . За реализиране на идеята е предвидено сформирането на екип от експерти в областта на програмирането, дизайна, мобилните технологии и анализа на данни, както и закупуването на хардуер и софтуер, които ще са необходими за разработването на приложението и впоследствие събирането и обработка на данни от потребителите в реално време. Срокът за изпълнение на проекта е до 03.11.2020 г., а общата му стойност 200 200 лв. Съдът е установил, че във връзка с подадено на 09.11.2020 г. от бенефициера искане за окончателно плащане по АДБФП и извършена документална проверка и проверка на място на 01.12.2020 г., от административния орган са констатирани следните обстоятелства: Бенефициерът отчита като резултат от изпълнението на проекта разработено приложение за здравословен начин на живот Ай Ю Веда . При извършената проверка на мястото на изпълнение на проекта са демонстрирани уеб платформа на адрес http://iuveda.io и разработеното мобилно приложение IUVeda за операционните системи Android и IOS като локална инсталация на мобилно телефон. При проверка на данните за приложението в Google Play магазин е констатирано, че посоченият адрес на програмиста не съвпада с този на бенефициера, като в тази връзка е поискано представянето на доказателства относно заявката и качване на приложението в Google Play магазин (за операционна система Android) и в App Store (за операционна система IOS), относно разработчика/притежател на авторските права/продавач на приложението, дати на актуализацията, версии на приложението, брой инсталации. Към датата на проверката на място апликацията Ай Ю Веда , изписана на кирилица, не е била качена в Google Play магазин и в App Store, като в дадените от бенефициера допълнителни обяснения е посочено, че на 12.12.2020 г. и 13.12.2020 г. са подадени формуляри за одобрение в Google Play магазин и в App Store, заедно с необходимата визуализация. При извършена проверка в ТРРЮЛНЦ е констатирано, че единият от управителите на дружеството бенефициер С. Григорова е представител и в Съвета на директорите на Селф Дивелопмънт платформс АД, което до 27.11.2019 г. е с наименование Ай ю веда и с адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], който адрес е посочен като такъв на програмиста/разработчика на приложението IUVedа. Съдът е установил, че до момента на проверката по окончателното искане за плащане, на бенефициера са изплатени общо 116 895,44 лв. по две искания за междинно плащане, а безвъзмездната финансова помощ по искането за окончателно плащане по проекта възлиза на 40 337,71 лв. Съдът е приел, че въз основа на горните факти, органът е достигнал до извод, че отчетеният по проекта продукт Ай ю веда е бил наличен преди датата на сключване на административния договор и се е предлагал за търговско разпространение от друго дружество, имащо общи връзка с бенефициера. Това е породило съмнения в добросъвестността на Център за иновативни технологии ООД при отчитането на дейностите и разходите по проекта, което е основание органът да сезира правоохранителните органи. В представените от бенефициера разяснения за дата на качване на мобилното приложение Ай Ю Веда в Google Play се посочва 12.12.2020 г., а за App Store 13.12.2020 г., тъй като към датата на приключване на проекта 03.11.2020 г. и подаване на финален технически и финансов отчет, от екипа по проекта е постигнат резултат подготовка за публикуване в Андроид и IOS сторове . Въз основа на горните факти екипът по проверката е достигнал до извод, че бенефициерът е отчел като резултат от изпълнението на проекта програмен продукт, който е разработен преди стартиране изпълнението на проекта, което се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В издаденото в резултат на извършените проверки Решение РД-19-669/11.05.2021 г. предмет на оспорване в производството пред АС Плевен, органът сочи, че съгласно депозираното искане за плащане, бенефициерът претендира възстановяване на средства в размер на 40 337,71 лв. БФП средства във връзка с наем на офис помещение и възнаграждения на експерти, разработвали софтуера, необходим за реализиране на пазара на предприемаческата идея. При извършена служебна проверка във връзка с искането за плащане в App Store електронен магазин за приложения за устройства, работещи с операционна система IOS, са свалени едновременно приложенията IUVeda и Ай Ю Веда , като чрез направената за IUVeda регистрация с потребителско име и парола, е достъпно безпрепятствено и приложението Ай Ю Веда . В раздела на мобилното приложение IUVeda в операционна система IOS е установено, че е налична връзка към уеб сайта на разработчика на приложението, отварянето на която води до демонстрираната при проверката на място уеб платформа на адрес http://iuveda.io. В мотивите си органът излага всички установени в хода на извършените проверки факти и обстоятелства, както и породеното впечатление за визуално сходство в дизайна на двете приложения еднакви икони на менютата и функционалностите. Въз основа на така установените факти, органът е направил извод за противоречие на процесните разходи с чл. 125, § 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013), както и с раздел V, т. 9 от Ръководството, тъй като отчетеният по проекта продукт Ай Ю Веда е бил наличен (създаден) преди датата на сключване на административния договор (03.06.2019 г.) и се е предлагал за търговско разпространение от друго дружество, имащо общи връзка с бенефициера. Посочил е, че за да е допустим разходът, то същият трябва да отговаря на кумулативните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и по отношение на него да не са налице изключенията по чл. 57, ал. 2 и чл. 58, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Разработването на продукта преди сключването на АДБФП води до недопустимост на извършените за него разходи на основание чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ във вр. т. 14.1. Условия за допустимост на разходите , подт. 2 от Условията за кандидатстване, съгласно която за да бъдат допустими разходите, същите следва да са извършени след датата на подписване на административния договор за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и до изтичане на крайния срок, определен за представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по проекта. Изложените от органа факти са довели до извод за липса на увереност в реалистичността на представените отчети за извършената по проекта работа и периода на извършването й. Органът е допълнил, че са налице предпоставките по т. 13.2. Недопустими дейности дейностите, които са извършени преди датата на подписване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и т. 14.3. Недопустими разходи всички разходи, които не попадат в обхвата на допустимите дейности по настоящата процедура, включително разходи за дейности, които не са описани във Формуляра за кандидатстване или за които от представеното описание не може да се прецени за коя дейност се отнасят и дали тя е допустима от Условията на кандидатстване, както са нарушени разпоредбите на посочената т. 14.2. и на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Посочил е, че от страна на бенефициера във връзка с дадената му възможност за разяснения по констатациите от извършените проверки, не са представени документи/доказателства, потвърждаващи периода на създаване/разработка на отчетения като резултат от изпълнението на проекта програмен продукт. По изложените съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, органът е отказал верификация на разходи в размер на 50 422,20 лв., от които БФП в размер на 40 337,71 лв. като недопустими, поради неизпълнение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел за установено, също така, че във връзка с уведомление от страна на РУО на ОПИК до прокуратурата във връзка с установените обстоятелства и регистриран в УО на ОПИК сигнал за нередност 586, завършил с писмена оценка за липса на нередност по смисъла на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за което бенефициерът е уведомен с писмо изх. 26-Ц-12/15.02.2021 г., в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство за това, че през периода 03.06.2019 г. 09.11.2020 г. при кандидатстване на дружество Център за иновативни технологии ООД за получаване на безвъзмездна финансова помощ при осъществяване на дейностите по АДБФП за разработване и реализация на пазара на предприемаческа идея приложение за здравословен начин на живот Ай Ю Веда по ОПИК 2014-2020 пред Управляващия орган ГД Европейски фондове за конкурентоспособност при Министерство на икономиката са представени неверни сведения за времето, през което е разработено приложението престъпление по чл. 248а, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 2, предл. 1 от Наказателния кодекс. По делото са назначени общо три съдебно-технически експертизи, заключенията по които са приети от съда като верни, обективни и компетентни, непротиворечащи на събраните по делото доказателства и взаимно допълващи се. Обобщен извод от заключенията е, че двете апликации IUVeda и Ай Ю Веда са различни и независими едно от друго, въпреки сходството в ползваните технологии за разработка, визуализация (интерфейс) и предлаганите функционалности. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и в настоящото производство, съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69 вр. чл. 27 от ЗУСЕСИФ, издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във вр. чл. 5, ал. 1, т. 13 и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, във връзка с издадената Заповед РД-16-516/05.04.2021 г. на министъра на икономиката, с която на главния директор на ГД ЕФК са възложени функциите на ръководител на УО на ОПИК по приоритетни оси 1,2,3,4 и 6. Според съда, решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като са спазени специалните административнопроизводствени правила по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и на бенефициера е осигурена възможност за представяне на възражения в двуседмичен срок. Относно материалноправната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че направеният от органа извод за липсата на доказателства за разработването от страна на бенефициера на апликацията Ай Ю Веда , както и разработването й преди датата на сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не се подкрепя от събраните в административното производство и по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по извършените съдебно-технически (компютърни) експертизи. Обосновал се е, че наличието на връзка между двете дружества, сочени за разработчици/продавачи на апликациите IUVeda и Ай Ю Веда не прави двете приложения еднакви, а заключенията на вещите лица опровергават твърдението за връзки и препратки между тях. Приел е, че разработеното от Център за иновативни технологии ООД приложение по проекта Ай Ю Веда отговаря на изискването за иновативност и попада в обхвата на едно от приоритетните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии , в областта на компютърните и мобилните приложения с образователен и развлекателен характер и не може да се приеме, че е идентично със съществуващо преди това друго приложение IUVeda. Въз основа на заключенията на вещите лица, съдът е счел, че е доказано и авторството на продукта от бенефициера. Приел е, че бенефициерът е изпълнил целите на проекта разработване и реализиране на пазара на предприемаческа идея чрез приложението за здравословен живот Ай Ю Веда , поради което и представените за верификация разходи отговарят на условието на т. 14.1 от Условията за кандидатстване да са необходими за изпълнението на проекта и да отговарят на принципите на добро финансово управление, да са в съответствие с видовете допустими разходи, да са извършени след датата на сключване на административния договор, да са действително платени от бенефициера и отразени в счетоводната му документация, както и да са подкрепени с оригинални разходо-оправдателни документи с цел документална проследимост, да са за дейности, определени и извършени под контрола на УО и съгласно критериите за подбор на операции по процедурата, да са за реално доставени продукти и услуги, както и на условието по т.14.2. от Условията за кандидатстване, съгласно което допустими са разходите за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемаческа идея, разходите за консумативи и материали, разходите за наем на работни помещения и др. Съдът е посочил, че с оглед позоваването от органа на правното основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в негова тежест е да докаже, че разработеният от жалбоподателя продукт е бил наличен на пазара преди датата на сключване на АДБФП и не е разработен от екипа по проекта, а този извод се опровергава от заключението по допуснатите експертизи. Мотивиран от горното, съдът е приел, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 год., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник . Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 год., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 год. Правилни са изводите на съда, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма за валидност и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. За да обоснове отказа си за верификация на предявения разход в размер на 40 337,71 лв. от БФП (общо предявени за възстановяване 50 422,20 лв. за периода 01.04.2020 г. 03.11.2020 г.), РУО на ОПИК сочи като правно основание нарушение на нормата на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и т. 14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 Насърчаване на предприемачеството Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ (в приложимата към датата на издаване на административния акт редакция на закона), не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. Следва да се отбележи, че съгласно одобрените от ръководителя на УО на ОПИК документи по чл. 26 от ЗУСЕФСУ, т. 14.2. от Условията за кандидатстване има осем подточки, в които детайлно са посочени допустимите разходи по видове: 1) разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, който е необходим за реализация на предприемаческата идея, и който в зависимост от това дали се отнася за персонал обект на оценка или друг персонал, е предмет на регламентация в два отделни раздела на подт. 1; 2) разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи; 3) разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (вкл. разходи за разработване на софтуер), необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи; 4) разходи за материали и консумативи, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи; 5) разходи за наем на работни помещения; 6) разходи за външни услуги; 7) разходи за участие в събития в страната и чужбина (семинари, конференции, изложения) за представяне на кандидата и на неговите продукти; 8) разходи за визуализация. Видно от установените от първоинстанционния съд факти, в окончателното искане за плащане на бенефициера Център за иновативни технологии ООД са включени разходи за възнаграждения и разходи за наем на помещение. Тези разходи са включени като необходими за реализация на предприемаческата идея още в бюджета на одобреното проектно предложение, което е неразделна част от административния договор за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. В решението си органът не сочи никакви относими към твърдяното от него нарушаване на посочената норма от Условията за кандидатстване факти, които да обосновават извода за недопустимост на така предявените разходи, като липсва и уточнение на приложимата подточка с оглед вида разход. В действителност, доколкото изложените от органа факти целят да обосноват извод за осъществяване на проектната идея преди датата на сключване на АДБФП, то по-скоро може да се твърди нарушаване на нормата на т. 14.1., подт. 2 от Условията за кандидатстване, т.е. че не е налице условието за допустимост на разходите същите да са извършени след датата на подписване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и до изтичане на крайния срок, определен за представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по проекта. Нарушение на посочената норма, обаче, не е изрично посочено като основание от административния орган, макар да е коментирано в мотивите на административния акт, а сами по себе си предявените от бенефициера разходи за възнаграждения на квалифицирания персонал и наем на помещение, не представляват недопустим разход. В оспореното пред АС Плевен решение не се съдържат и достатъчно убедителни факти, които да обосновават твърдението на административния орган за недопустимост на разходите поради осъществяване на предприемаческата идея преди сключването на административния договор. Заключенията на вещите лица по допуснатите от съда две единични и една тройна съдебно-технически експертизи категорично опровергават извода на органа за идентичност между двете приложения, а оттам и за осъществяването на идеята за разработването на приложението Ай Ю Веда преди сключването на административния договор. Установеното от органа визуално сходство в приложенията и предлаганите от тях функционалности не са достатъчни за категоричния извод на органа, че бенефициерът е отчел като резултат от изпълнението на проекта програмен продукт, който е разработен преди стартирането му. Това твърдение се опровергава от заключенията на вещите лица, които приемат, че по изследваните от тях критерии дизайн и бизнес логика на приложенията, програмен (изходен) код (source code), структура на използваната база данни, хостване и идентификация на разработчика, двете приложения са различни и независими едно от друго. Сам органът сочи в акта си, че на 29.12.2020 г. към окончателен технически отчет версия 2, бенефициерът представя разяснение, че към датата на приключване на проекта 03.11.2020 г. и подаване на документацията за финално отчитане, като последен етап и постигнат резултат е отбелязано Подготовка за публикуване в Андроид и IOS сторове , както и че на 12.12.2020 г. и 13.12.2020 г. към съответните магазини за приложения на двете операционни системи са подадени заявки за одобрение за публикуване. Това сочи, че към датата на подаване на финалния отчет, разработеното от бенефициера приложение, в неговия завършен вид, дори не е публикувано в магазин за мобилни приложения, т.е. не е осъществена окончателна реализация на предприемаческата идея в съответствие с т.1 от специфичните цели на проекта, установявания в каквато насока не се съдържат в административния акт, но е факт, който опровергава твърдението за нейната реализация преди датата на сключване на административния договор 03.06.2019 г. Определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната. Изложените от органа фактически основания не обосновават соченото от органа правно основание, а именно, че предприемаческата идея е била реализирана преди сключване на административния договор в нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до незаконосъобразност на акта му основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. До същия извод е достигнал и АС Плевен, от което следва, че е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. На ответника, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените по делото доказателства Договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 11.05.2022 г. с уговорено възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева, фактура и платежно нареждане, следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер. По отношение заявеното от касатора възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като договореното от ответника адвокатско възнаграждение е под минимума, съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на административния акт, следва да бъде осъдено да заплати сторените от Център за иновативни технологии ООД разноски в касационното производство в размер на 1 000 (хиляда) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,