Решение № 8130 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 69/2017 г.

Решение № 8130 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 69/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 636/16.11.2016 г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д. № 698/2016 година. С обжалваното решение е уважен частично иска, предявен от Н. В. С. за присъждане на неимуществени вреди, претърпени от него по време на престоя му в затвора П. за периода от 17.02.16 г. до 16.08.16 година, изразяващи се в неудобства, причинени от лошите битови и хигиенни условия, при които е изтърпявал наказанието си, които са резултат от бездействието на длъжностните лица от администрацията на затвора. Искът е уважен за сумата от 800 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска, като за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева, искът е отхвърлен. Със същото решение ответника – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъден да заплати на ищеца, направените от последния разноски по делото, в размер на 10 лева. Подадената касационна жалба от Н. С. е срещу размера на уважения иск. Излагат се съображения, че той е неправилно занижен. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло. Подадената касационна жалба от ГДИН е срещу решението в частта, в която частично е уважен предявения иск. Твърденията са за неправилност на решението в тази част. Навеждат се доводи за необоснованост на решението в обжалваната част и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на иска. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на ГДИН и за неоснователност на жалбата на физическото лице. Евентуално се сочи, че ако съдът счете за приложима разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС и съгласно § 49 ЗИД ЗИНЗС, решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по спора в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното: пред административния съд е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства в резултат на пренаселеността на килията, в която ищецът е изтърпявал наказанието си, липсата на достатъчно чист въздух и светлина, лошата хигиена, както и от лошото качество и недостатъчната храна, и от неосигуряването на работа. Ищецът е твърдял, че условията са му влияли зле и поради лошото му здравословно състояние – цироза и пареза на дясната ръка. При преценка на исковата претенция, съдът е кредитирал справката, представена от ответника и свидетелските показания на свидетеля, посочен от ищеца. Приел е за безспорно, че през исковия период, ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора П., където последователно е настаняван в килии, както следва -206( приемно отделение), 503, 402 ( преместен по негова молба), 404. Въз основа на данните за площта на килиите и настанените хора там през исковия период съдът е формирал извод за пренаселеността им, тъй като на един лишен от свобода се падало средно около 2, 60 кв. м. площ. Въз основа на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, който е пребивавал с ищеца в една килия-404 приблизително около месец, съдът е приел за установено, че помещението е с лоши хигиенни и битови условия – имало е счупени прозорци, както и мишки, хлебарки и дървеници. Въз основа на установеното, съдът е формирал изводи, че ответникът е бездействал през исковия период за осигуряване на нормални битови и хигиенни условия в помещенията, в които е пребивавал ищецът. Приел е, че установените неблагоприятни битови и хигиенни условия са довели до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, както и до заплаха за здравето им. Съдът е определил размера на обезщетението вземайки предвид периода на престоя, естеството и степента на претърпените вреди. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като частично неправилно, а именно в осъдителната му част относно размера на присъденото обезщетение. При постановяване на решението в тази част, съдът не е взел предвид, че ищецът е доказал исковата си претенция само за 1 месец от 6-месечния исков период. Разпитаният по делото свидетел е посочил, че са пребивавали заедно с ищеца около 1 месец и то по отношение на едно от помещенията, в които ищецът е пребивавал по време на изтърпяване на наказанието си в Затвора П.. За останалите помещения, в които ищецът е пребивавал, не са ангажирани доказателства по делото относно твърденията му за лоши битови и хигиенни условия. Действително, в резултат на аритметични изчисления въз основа на данните от справката, представена от ответника, се установява, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора П., в помещенията, в които е бил настаняван, на ищеца се е падала индивидуална площ, която е под приетия от практиката на ЕСПЧ стандарт. Само това обстоятелство обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е изпитвал неудобство и страдание, надхвърлящи минималния праг на суровост, присъщ на самото изтърпяване на наказание. Не е доказано по делото, че през цялото денонощие, ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност. Видно от съдържанието на самата искова молба е, че самият ищец твърди, че на част от лишените от свобода е осигурявана работа, което значи, че ако е имало такива лишени от свобода в спалните помещения, в които и ищецът е пребивавал, то за част от денонощието, пребиваващите в спалните помещения са били по-малко от броя на настанените там, т. е. пренаселеността не е с еднакъв интензитет през цялото денонощие. Също така, съдът не е взел предвид, че са останали недоказани част от причините, които ищецът сочи като формиращи кумулативния негативен ефект върху личността му. Не е установена по делото липсата на достатъчно свеж въздух и слънчева светлина в помещенията, в които е пребивавал ищецът. Също така ищецът не е доказал твърденията си относно количеството и качеството не предоставяната му храна. При липсата на данни по делото за тези обстоятелства, присъденият размер на обезщетението се явява необосновано завишен. Предвид доказаното по делото обстоятелство относно краткия престой на ищеца в спално помещение под № 402, което е било с лоши битови условия, мишки, хлебарки и дървеници, и счупени прозорци, както и предвид здравословното състояние на ищеца – страдащ от цироза на черния дроб и пареза на дясната ръка, което е установено с представени по делото медицински документи, справедливият размер на обезщетението, съответстващ на претърпяното страдание се преценява на 200 лева. По тези съображения, решението на административния съд, по жалбата на ГДИН следва да се отмени за разликата над 200 лева, а решението в останалата му част се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд