Решение № 3026 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2018 г.

Решение № 3026 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 80 от 1.12.2017 г. по адм. д. № 74/2017 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено Решение № 17/312/01279/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се излагат фактически и правни обстоятелства във връзка с издаване на отменения административен акт, като се излагат доводи за неговата законосъобразност и спазване на административнопроизводствените правила. Изложени са и доводи, които не са относими към обжалваното решение. Иска, да се отмени решението и се присъдят направените разноски. Ответникът - "Реал Асистънс" ООД, гр. Разград, чрез пълномощника адв. Йорданов, с писмен отговор оспорва жалбата и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди решението и се присъдят направените разноски. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 80 от 1.12.2017 г. по адм. д. № 74/2017 г. на Административен съд - Разград, е отменено Решение № 17/312/01279/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София, както и осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Реал Асистънс" ООД разноски по делото в размер на 18540 лева. Административният съд е приел, че оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Съдът е приел, че при постановяване на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. На първо място от мотивите на акта не става ясно за колко нередности по смисъла чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е наложена финансовата корекция. В акта от фактическа страна са описани четири деяния, но не е посочено конкретно и ясно с кое от тях, коя норми от правото на Съюза или национално право е нарушил оспорващия, нито е посочено неизпълнение на кое договорно задължение съставляват те. С оглед на употребения в административния акт израз "Общ размер на определената финансова корекция", както и на писмото, с което оспорващият е уведомен за започване на производството за налагане на финансова корекция, е очевидно, че административният орган е приел наличие на повече от една нередност. В решението обаче не е посочил какъв е размерът на финансовата корекция за отделните нередности и на каква основа е определен той. В уведомителното писмо за образуване на производството по налагане на финансова корекция /л. 536-537 том II/ е посочено, че размерът на финансовата корекция се определя въз основа на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., одобрена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но не е посочено точно и конкретно коя разпоредба или правило от тази методика е приложена. На следващо място административният орган не е посочил дали финансовите корекции за всички нередности са наложени на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ или не. Нещо повече, административният орган въобще не е посочил, въз основа на кое от лимитивно изброените основания в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., е наложил финансовата корекция по процесния договор, Съдът счел тези нарушения за съществени, защото те са довели до нарушаване правото на защита на оспорващия, в т. ч. да разбере с кое свое деяние коя правна норма е нарушил, доколкото това административно производство по същество е свързано с твърдения от страна на административния орган за нарушаване на правото на Съюза и на националното право от страна на оспорващия. Съдът е приел, че неоснователно е прието нарушение на т. 4. 17, б. "а" от договора, който текст изисква да се извърши "одобрената инвестиция" предвид на това, че реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в Бизнес плана, не води нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход. Приел е, че констатираното неизпълнение от дружеството е от такова естество, което не засяга одобрената инвестиция по Бизнес плана и за което не се предвижда финансова корекция. Приел е, че дружеството, въпреки че не е постигнало заложените прогнозни стойности в Бизнес плана и в началото на своята дейност /за 2014 и 2015 г./ не е открило предвидените работни места за производствен персонал, то това по никакъв начин не нарушава правото на ЕС, включително и националното, респ. поетите договорни задължения, респ. не нанася вреда на бюджета на Съюза. Съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение като е включил във финансовата корекция и отпуснатата помощ от националното съфинансиране, която се равнява на 20 % от цялата сума, а съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ тази сума не може да бъде предмет на финансовата корекция. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Решение № 17/312/01279/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София, с което на "Реал Асистънс" ООД е определена финансова корекция в размер на 337 016, 96 лева, представляваща 100 % от размера на отпуснатата финансова помощ. От фактическа страна съдът е установил, че на 1.12.2011 г. между Държавен фонд "Земеделие" София и "Реал Асистънс" ООД в качеството му на "ПОЛЗВАТЕЛ" се сключва Договор № 17/312/01279 /л. 9-14 от Том I/ за отпускане на финансова помощ, по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/Програмата/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В Раздел I "Предмет на договора" е посочено, че Фондът предоставя на "ПОЛЗВАТЕЛЯ", безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от "ползвателя" разходи, свързани с осъществяването на проект № 17/312/01279 от 30.06.2010. г. Фондът изплаща помощта, при условия, че "ползвателят" е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според т. 2. 5 от договора Окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Неразделна част от договора са Приложение 1 - Таблица за одобрените разходи по проект 17/312/01279 /л. 15 от Том I, л. 17, 21, 23, 26 и 27 от Том II/, Приложение 2 Застрахователни рискове /л. 16 от Том I/ и Анексите към договора / л. 17-л. 25 от Том I и л. 29-л. 34 от Том II/. Проектът е подробно разработен в представен Бизнес план за срок от 10 години /л. 110-, 166/. Като основна цел на проекта е посочено изграждането на малък семеен хотел за селски туризъм в с. Сейдол, а като специфични цели са посочени създаване на нови работни места в хотела и подпомагане развитието на интегриран туризъм в селските райони и по – конкретно в област Разград. Предвидено е изграждане на сграда, закупуване на хотелско обзавеждане, озеленяване и друга специализирана техника. Посочена е стойност на инвестицията, която е в размер на 569669, 89 лв. С писмо изх. № 01-2600/255 от 20.01.2017 г. /л. 536-537 том II/, връчено на 25.01.2017 г., съгласно известие за доставка /л. 535 том II/, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е уведомил оспорващото дружество, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ открива срещу него производство по налагане на финансови корекции. В писмото е посочено, че при извършена проверка на място е установено неспазване на т. 4, 17, буква "а" и т. 4. 12 от Договор № 17/312/01279 и чл. 45, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В четири точки административният орган е описал конкретни фактически обстоятелства, които счита за неспазване на договора и наредбата и е определил за всяка една от тях размерът на финансовата корекция, въз основа на публикуваната на сайта на ПРСР 2007-2013 и утвърдена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013", както следва: 1. придобитите въз основа на финансирания проект активи не се ползват по предназначение, тъй като заложените финансови ниво в приходната част на бизнес плана не са постигнати – не са реализирани заложените нощувки и допълнителни туристически услуги. От представените при проверката на място документи за целия период от изпълнението на проекта е установено изпълнение на приходите в размер на 3, 47 % от заложените по бизнес плана, като за 2 пълни финансови години е установено изпълнение в размер на 4, 23 % от заложените приходи; За посоченото неизпълнение е определен размер на финансовата корекция 337 016, 96 лв.; 2. Финансовите операции, свързани с подпомаганите дейности, не се водят в отделна счетоводна система или като се използват счетоводни сметки с подходящи номера в съответствие с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 29. За посоченото неизпълнение е определен размер на финансовата корекция 16850, 85 лв.; 3. Не са разкрити заложените с бизнес плана 4 броя работни места. За посоченото неизпълнение е определен размер на финансовата корекция 337 016, 96 лв. и 4. Не са установени на място 15 броя декоративни и плодни дръвчета. В случай, че същите не са възстановени, размерът на финансовата корекция е в съответствие със стойността, изплатена от РА по проекта за цитираните активи. Определил е общ размер на наложената финансова корекция от 337 016, 96 лв., като е посочил на оспорващия, че ако не е съгласен с направените констатации, изложени в писмото, има право в 14 дневен срок от получаване на писмото да направи възражения по основателността и размера на финансовите корекции и да приложи писмени доказателства. С Решение № 17/312/01279/3/01/04/01 Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е наложил на оспорващото дружество на основание чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 42, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и т. 8. 1 във вр. с т. 4. 17, б. "а" от Договор № 17/312/01279 от 1.12.2011 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова корекция в общ размер на 337016, 96 лв. Като фактически основания за издаване на оспореното решение административният орган е посочил както следва: 1. придобитите въз основа на финансирания проект активи не се ползват по предназначение, тъй като заложените финансови ниво в приходната част на бизнес плана не са постигнати – не са реализирани заложените нощувки и допълнителни туристически услуги. От представените при проверката на място документи за целия период от изпълнението на проекта е установено изпълнение на приходите в размер на 3, 47 % от заложените по бизнес плана, като за 2 пълни финансови години е установено изпълнение в размер на 4, 23 % от заложените приходи; 2. Финансовите операции, свързани с подпомаганите дейности, не се водят в отделна счетоводна система или като се използват счетоводни сметки с подходящи номера в съответствие с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.; 3. Не са разкрити заложените с бизнес плана 4 броя работни места и 4 Не са установени на място 15 броя декоративни и плодни дръвчета. В случай, че същите не са възстановени, размерът на финансовата корекция е в съответствие със стойността, изплатена от РА по проекта за цитираните активи. Съдът е приел, че не са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, поради това, че не извършено нарушение на т. 4. 17, б. "а" от договора от ползвателя на помощта. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е определил икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на обекта, както и неправилно е оценил ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Обективно е установено в производството, че съгласно Договор № 12/312/01355/05.10.2011 г. за отпускане на финансова помощ, т. 4. 12 - ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Констатациите по акта са, че ползвателят на помощта след извършване на одобрената инвестиция не е изпълнил поетите ангажименти с бизнес плана за 300 дни годишна натовареност, при която да бъдат реализирани 5400 бр. нощувки и да се получат приходи с цел доказване на икономическата жизнеспособност на инвестицията и реализирането на устойчива заетост. Видно от установените факти процесния семеен хотел започва да функционира непосредствено след изплащане на окончателно определената сума по проекта - 31.03.2014 г., независимо от констатацията, че за обекта е издадено Удостоверението за категоризация на обекта /28.01.2014 г./, като обективно и прието от съда, че от месец март 2014 г. и до постановяване на решението се развива и работи по предназначение като реализира приходи от дейността, което е видно от копия от книгата за гости, счетоводен баланс, отчети за приход и разход за 2014, 2015 и 2016 г. Също така въз основа на заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съдът е установил, че от 2014 г. до момента на извършената от него проверка, семейният хотел функционира и реализира приходи, в т. ч. и печалби, а последните са с покачващ се интензитет. Неоснователни в тази връзка са възраженията на касатора, че е налице неизпълнение на поетите в Бизнес плана финансови показатели, на база на които проектът е определен като допустим, сключен е договор и е отпусната субсидия по него, но в последствие не са изпълнени. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредбата/, Кандидатите представят бизнес план по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2, а те са: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон съдът е разграничил критериите за допустимост на Проектите и целите на Мярката, като от административния орган не е констатирано нарушение на целите на Мярката, а неизпълнение на прогнозните стойности на бизнес плана. Позоваването от страна на касатора, че Проектът е одобрен на база посочените прогнозни стойности в бизнес плана и неизпълнението му се отразява при преценка на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост е неоснователно. Съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 29 - "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а съгласно т. 19 - "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Обосновано административният съд е приел, че не е допуснато нарушение на т. 4. 17, б. "а" от договора, който изисква да се извърши "одобрената инвестиция", в съответствие с бизнес плана, като предвидените прогнозни стойности от приходи за 10 г. период са свързани с одобряването на Проекта. Всъщност от една страна бизнес планът е необходим за одобряване на проекта и за преценка на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, като оценяването му се извършва в съответствие с в Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 на Наредбата. Показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели, които обаче са относими към етапа на одобрение на инвестицията и са неприложими за период по-кратък от 10 години, предвид на това, че определят ефективността и рентабилността на инвестицията за определен период. В случая обаче административният орган не е извършил оценяване на степента на изпълнението на прогнозните приходи по бизнес плана, а се е позовал единствено на нарушение на т. 4. 17, б. "а", който не отразява неизпълнение на прогнозните стойности от приходи по бизнес плана за целия период, а изисква извършване на инвестицията съгласно бизнес плана. Не е извършена обективна преценка на "Икономическата жизнеспособност" и наличието на генерирани доходи от дейността на обекта предмет на финансиране, които бележат нарастване и не е мотивирана липса на устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съдът е приел, че не е налице нарушение на т. 4. 17, б. "а" след като самата разпоредба е насочена към извършване на инвестицията съгласно бизнес плана, което безспорно е изпълнено от ползвателя на помощта, а неизпълнение следва да се прецени по отношение на "икономическата жизнеспособност" и доколко доходите от дейността не обезпечават устойчивост на предприятието, но за целия период на бизнес плана. В случая административният орган не е извършил преценка на "икономическа жизнеспособност" при наличие на данни за приходи от дейността, като е съобразил само две пълни години на осъществяване на дейността, без да направи анализ и отчете тенденция на увеличение на приходите от дейността. В тази насока административния орган не е мотивирал нарушение във връзка с частично неизпълнение на прогнозните стойности на бизнес плана, което да обуславя налагане на финансова корекция обаче в намален размер и процентно съотношение. В съответствие с посоченото неизпълнение административният орган е приложил "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г." е наложил санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, поради това, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. В тази връзка, правилно е приел съда, че при издаване на акта и определяне базата за финансова корекция, административния орган е допуснал нарушение като е включил и отпуснатата помощ от националното съфинансиране, която се равнява на 20 % от цялата сума, а съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в редакцията му към датата на издаване на оспореното решение, тази сума не може да бъде предмет на финансовата корекция. Процента и размера на националното съфинансиране е видно от хронологичните описи за плащане /л. 220- 221 и Писмата за оторизация на плащанията //л. 386, 387 от том I и л. 451, 452 от том II/. На следващо място са неоснователни и възраженията на касатора свързани с извода на съда, че не е допуснато нарушение и по отношение на поетите ангажименти за "устойчива заетост за периода на бизнес плана". По отношение на констатацията в т. 3 от оспореното решение съдът обосновано е приел, че същата не може да бъде подведена под нито едно от основанията, посочени в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29. Оспорващият не отрича, че е разкрил в процесния обект 2 работни места вместо четири, но твърди, че с оглед на обема на работа те са достатъчни и е нерентабилно да открива четири работни места, както и че дейността на хотела не се подпомага финансово. В тази насока е и заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице е установено, че през 2014 г. са реализирани 66 нощувки в стаи при планирани 511 и 30 нощувки в апартамент при планирани 388, за 2015 г. съответно 34 в стаи при планирани 511 и 12 в апартамент при планирани 383 и през 2016 г. 17 в стаи при планирани 511 и 2 в апартамент при планирани 383 /т. 2 от заключението на л. 309/. Вещото лице дава заключение, че осчетоводяването на финансовите операции, свързани с подпомаганите дейности не са водени в отделна счетоводна система, но за тях са използвани аналитични сметки с подходящи номера и наименования /т. 6 от заключението на л. 309/. По отношение изпълнението на приходите от хотела вещото лице дава заключение, че по аналитичните регистри на сметка 703/1 приходи х-л Сейдол за 2014, 2015 и 2016 изпълнението спрямо бизнес плана е съответно 6, 8 %, 2, 5 % и 2, 9 %, а по копие от регистъра на настанените лица, налично в системата ИСАК са съответно 5, 2 % за 2014 г., 3, 3 % за 2015 г. и 2, 1 за 2016 г. – / т. 4 от заключението на л. 309/. По т. 9 от експертизата вещото лице дава заключение, че с оглед на реализираната печалба и заетост на хотела е икономически нерентабилно да се открива още две работни места. Обосновано е установено от административния съд, че като основание за налагане на финансовата корекция административният орган е посочил и чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, а именно: за неизпълнение на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2 на закона, който гласи, че решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор/заповед, който съдържа - наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази законова норма следва, че индикаторите това всъщност са обектите на финансиране - предмет на инвестицията и техните показатели / площ, брой стаи, технически характеристики, капацитет и т. н., която се реализира с отпусната финансова помощ. В договора тези индикатори са упоменати в т. 4. 12. като Таблица на одобрените инвестиционни разходи, а неизпълнение на изброените там индикатори не е установено. Приходите от дадена дейност, не са и не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, те са възможна прогнозна и динамична, а не и статична, цел на бизнес плана и няма механизъм, включително и правен, който да гарантира постигането на такъв показател. Бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от активите и техните показатели, които са обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол обекти. С оглед на гореизложеното правилно е прието от съда, че и откриването на по-малко от предвидените в бизнес плана работни места също не може да се приеме като индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, тъй като те също не са залегнали като договорно задължение и не са включени в предмета на инвестицията. В съответствие с чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от ЗУСЕСИФ, каквито правни основания са посочени в административния акт, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; за неизпълнение на одобрени индикатори. Правилно административният съд е приел, че не е установено нарушение на посочените принципи като административният орган не е извършил цялостен икономически анализ на дейността на дружеството, който включва всяко едно движение на паричните потоци /навътре и навън/, за да може при определени налични факти да направи извод дали има нарушение, на кой точно от изброените принципи и в какво се изразява същото. По чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори е установено от съда, че са посочени в договора в т. 4. 12. като Таблица на одобрените инвестиционни разходи, но в акт не е посочено неизпълнение на изброените там индикатори и не е установено. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Съгласно ал. 2 размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи, а съгласно ал. 3 когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. В случая административният орган е приложил процентен показател при определяне степента на неизпълнение на Бизнес плана, който е съпоставил с процент на неизпълнение по "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г." Съгласно чл. 72, ал. 4, във връзка с чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, тези показатели се определят с акт Министерски съвет, а в случая са определени от административния орган по прилагане на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията. Независимо от действащата правна уредба към момента на издаване на оспорения административен акт - Методиката за определяне на санкциите следва да бъдат отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, естеството и сериозността на допуснатото нарушение. Действително административният съд от една страна е приел, че не са налице нарушения, които да обуславят наложената финансова корекция, а от друга е приел, че е налице незначително неизпълнение и възможност за изпълнение на прогнозните приходи по бизнес плана, като се е позовал и на експертизата на вещото лице. Приел е, че констатираното неизпълнение от дружеството е от такова естество, което не засяга одобрената инвестиция по Бизнес плана и за което не се предвижда финансова корекция съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. Правилно съдът е приел, че в административният акт не са изложени факти и обстоятелства, които да обуславят нарушение на ЗУСЕСИФ или Наредба № 29, нито са изложени мотиви и факти свързани с това, че от неизпълнението на прогнозните приходи по Бизнес плана се нанася вреда на бюджета на Съюза респ. следва да се наложи финансова корекция. В тази връзка, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административния орган не е посочил въз основа на кое от основанията по чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 налага финансовата корекция на оспорващия, но в т. 1 от мотивите на оспореното решение е посочено, че придобитите въз основа на финансовия проект активи не се ползват по предназначение, което кореспондира с основанието посочено в чл. 46, ал. 3, т. 4 от същата наредба. Това основание пък съответства на задължението на оспорващия по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29, а именно за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Оспорващият е поел това задължение и с. т. 4. 17. б. "а" от договор № 17/312/01279. Съдът правилно е приел, че в случая не е налице нарушение на това задължение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че придобитите активи се ползват от оспорващия по предназначение. Съдът правилно е приел, че оспорващият е отстранил описаната в т. 4 от оспореното решение липса на 15 броя декоративни дръвчета. Самият административен орган не е бил убеден, че такава липса е налице, тъй като е посочил, че ако същите не бъдат възстановени, то тогава ще бъде наложена финансова корекция. Такова предупреждение е било отправено към ползвателя с уведомителното писмо за образуване на производството по налагане на финансова корекция /л. 536-537 том II/, но първо не е даден едномесечен срок за отстраняване на нарушението и няма данни да е била извършена проверка дали тези дръвчета са възстановени или не. Както правилно е приел съдът във фактическите си констатации след извършване на проверката на място в подходящия сезон – есента на 2016 година, липсващите дръвчета са възстановени чрез засаждане отново на 15 плодни дръвчета. Ето защо е обоснован изводът на съда, че описаното в т. 4 нарушение е отстранено преди започване на производството по издаване на оспореното решение и не може да бъде основание за налагане на финансова корекция. Във връзка с прилагането на ЗУСЕСИФ и Наредба № 29 съдът правилно е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон, след като административният орган не е обосновал финансовата корекция с фактически обстоятелства за прилагане на посочените в решението разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 7, чл. 71, ал. 1 и ал. 2, чл. 72, ал. 1, 2 и 3 от ЗУСЕСИФ, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29. Съдът е разгледал всяка една от посочените разпоредби и обосновано е приел, че в оспорения административен акт не са посочени обстоятелствата които обуславят налагане на финансова корекция, поради което правилно е отменил административния акт. Също така законосъобразно съдът е приел, че е допуснато нарушение като е включил в базата за финансова корекция и отпуснатата помощ от националното съфинансиране, която се равнява на 20 % от цялата сума, предвид на това, че съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ тази сума не може да бъде предмет на финансовата корекция. Настоящата инстанция намира, че административният съд след като е отменил като незаконосъобразен административния акт в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК е следвало да изпрати преписката на административния орган с указания по прилагане на ЗУСЕСИФ, Наредба № 29 и "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. ", като бъдат изложени фактически обстоятелства относими към прилагането на посочените разпоредби чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, от ЗУСЕСИФ, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 42, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29. Предвид на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради това, че съдът правилно е отменил оспорения административен акт за налагане на финансова корекция, поради нарушение на материалния закон и несъответствие са целта на закона. С касационната жалба се оспорва и решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, за което настоящия състав намира за основателно по следните съображения: Със съдебния акт, административният съд е присъдил разноски в размер на 18540. 00 лв., от които 16640. 00 лева адвокатско възнаграждение в полза на "Реал Асистънс" ООД. Според чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, което става само по искане на насрещната страна. В случая процесуалния представител на Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е направил искане за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, поради което съдът е следвало да обсъди и съобрази така претендираното възнаграждение със фактическата и правна сложност на спора. Освен това от приложената на лист 393 по делото разписка 6.05.2017 г. се установява, че между "Реал Асистънс" ООД като клиент и адвокат Д. Йорданов от Адвокатска колегия - Варна, за процесуално представителство и адвокатска защита против Решение № 17/312/01279/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София е договорено възнаграждение в размер на 16640. 00 лева, за която сума е отразено, че е платена в брой. Тази договорка обаче противоречи на разпоредбата чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, според която разпоредба, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: "на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.". Следователно не може да се извършва реално плащане на сума над 10 000 лева, каквато е в случая договорената написана цифром и словом сума. При този изход на настоящия спор, на ответника по касация "Реал Асистънс" ООД представляван от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие 2.02.2018 година възлизат общо на 8200 лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е представена разписка с която е направено отбелязване, че сумата е платена в брой за производството пред касационната инстанция. От страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" своевременно е направено възражение за прекомерност. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на спора и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано по отношение на претендирания размер на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд в размер на 5000. 00 лева, а по отношение на претендирания размер за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 4000 лева, който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 248 ГПК Върховният административен съд, четвърто отделение