Решение № 15434 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2016 г.

Решение № 15434 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет В. против решение № 14 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 114/2016 г. по описа на Административен съд Р.. Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата, кмет на О. В., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Р. е образувано по оспорване от кмета на О. В. на решение на Общински съвет В., прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, с което е задължен кмета на О. В. в седемдневен срок да заплати дължимия за 2013, 2014 и 2015 г. членски внос в общ размер 6000 лева към Сдружение "Регионална енергийна агенция " - Р.. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното пред него решение, като е приел, че същото е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби Решението е валидно, допустимо и правилно. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. В съответствие с приетата за установена фактическа обстановка съдът е извел правилни правни изводи, подробно изложени в мотивите на решението, които мотиви настоящата инстанция изцяло споделя. Съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 9 и т. 15 ЗМСМА, на които от правна страна се основава обжалваното пред съда решение, общинския съвет приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избира представителите на общината в техните органи, както и за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и чужбина, в други юридически лица с нестопанска цел, като определя и представителите на общината в тях. Правилно е прието в обжалваното решение, че тези разпоредби в случая са неотносими към вмененото с обжалваното решение задължение на кмета на О. В. за целево разходване на средства. В касационната жалба не се оспорват правомощията на кмета на общината относно изпълнението на общинския бюджет, както и факта, че с оспореното пред съда решение не се осъществява допустимия от чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА контрол върху изпълнението на същия бюджет. Намесата на органа на местното самоуправление в задълженията на кмета на общината, осъществяващ изпълнителната и дейност е неправомерно и основава незаконосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Твърдяната в касационната жалба недопустимост на оспорването не е налице при упражнените правомощия по чл. 45, ал. 8 ЗМСМА и то спрямо акт вменяващ изрични задължения на оспорващия. Ирелевантни са доводите в същата жалба относно обстоятелствата, препятствали приемането на бюджета на О. В. за 2015 и 2016 г. Решението на общинския съвет, предмет на обжалване пред съда вменява разходване на средства, без да се основава на възложените му от закона функции по контрол на бюджета на общината и без да дава отговор в какво се състои неизпълнението му. Законосъобразността на приетото от касатора решение не произтича и от твърдяните евентуални последици от неизпълнение на поето от общината задължение. Като е приел незаконосъобразност на оспореното пред него решение на Общински съвет В. и го е отменил, съдът правилно е приложил закона и решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение