Решение № 10766 от 24.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Вангелова, подадена чрез адвокат Е. Жечев, против Решение 193/25.03.2022 г., постановено по административно дело 251/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 120/27.01.2021 г. на Кмета на Община Свиленград, за одобряване на ПУП ПРЗ за поземлен имот 65677.701.9467 по КК на Свиленград, м. Речните лозя, като имотът се урегулира и за него се обособява УПИ III в кв. 326 за жилищно строителство и е определено свободно нискоетажно застрояване до 10 м., съгласно приложените проекти. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на трите основания по чл. 209, т. 2 АПК, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд, евентуално да се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Жечев, който моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмена защита. Ответните страни Кмета на Община Свиленград и Община Свиленград посредством отговор и писмена защита, изготвени от процесуален представител оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът С. Манев се представлява от адвокат Георгиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити писмено. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Останалите ответни страни - М. Тончева и А. Йонашчъ, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган Кмета на Община Свиленград, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план в обхват до един квартал и по-конкретно в обхвата на един имот. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в него, така и в документите, предхождащи издаването му. Посоченото правно основание на чл. 129, ал. 2 ЗУТ съответства на установените по делото факти, а именно касае за одобряване на подробен устройствен план план за регулация и застрояване на един имот, по инициатива на неговия собственик, така, че имотът да се урегулира, да се отреди за жилищно застрояване и да се одобри застрояването му като свободно нискоетажно застрояване до 10 метра. Спазени са административно-производствните правила в процедурата по одобряване на плана, а именно : производството е започнало по инициатива на собственика на имота, който се е легитимирал с надлежни документи за собственост; налице е влязла в сила заповед, с която е допуснато изработването на проекта; проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него са постъпили възражения; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което са разгледани възраженията и са оставени без уважение; съгласуван и приет е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на Община Свиленград. Правилно съдът е приел, че дори да не е било извършено редовно съобщаване на проекта на жалбоподателката, това не би могло да се квалифицира като съществено нарушение, доколкото тя е реализирала съдебната си защита срещу одобрения проект и е имала възможност да изложи пред съда всичките си доводи и възражения, както и да ангажира съответните доказателства. При издаване на заповедта не са допуснати и нарушения на материалния закон. Изслушано и прието е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което е установило, че при изработване на подробния устройствен план са спазени правилата и нормативите по ЗУТ, по Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и по Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както относно плана за регулация, така и относно плана за застрояване. Установено е, че към момента на издаване на процесната заповед, имотът граничи с две улици от трети клас и е ъглов парцел, поради което са спазени минимално изискуемите разстояния към уличната регулация и към страничните регулационни линии, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 27, ал. 1 ЗУТ. Установено е също, че имотът е включен в обхвата на Общия устройствен план, като процесният план напълно съответства на предвижданията относно устройствена зона и устройствени показатели съгласно изискванията на ОУП и на Наредба 7/2003 г. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице нарушение от страна на съда, отказал да допусне до разпит двама свидетели на последното заседание по делото, тъй като в неговия ход са били събрани достатъчно доказателства, поради което поисканият разпит е бил излишен. Правилно съдът е дал хода на делото на едно от проведените открити съдебни заседания, въпреки молбата за отлагане на същото от страна пълномощника на оспорващата, тъй като не са били налице предпоставките за това съгласно чл. 139, ал. 1 АПК. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да се присъдят разноски както следва : в полза на Община Свиленград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като следва да се отчете, че са поисканите разноски и за първа инстанция, но същите са присъдени вече с оспореното решение; в полза на С. Манев разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,