Решение № 174 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2018 г.

ВАСI отделение07.01.2019 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 12602/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 174 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Началника на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, и на СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие", чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, против Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 12602/2016 г. по описа на Административен съд – София град.по описа на Административен съд – София град, съответно в частта за определените разноски по делото и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РЗМ – 5800 – 211/32 – 308188 от 03.11.2016 г. на началника на Митница Столична. В касационната жалба на Началника на Митница Столична се поддържа, че жалбата на СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие" е изцяло неоснователна, а решението на митническия орган е правилно и законосъобразно, поради което постановените в полза на дружеството разноски в размер на 211 лева са неоснователни. Иска отмяна на решението в тази част и определяне на юрисконсултско възнаграждение, съобразено с материалния интерес. Ответникът по тази жалба – СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие" не изразява становище по жалбата. В касационната жалба на СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие" са изложени доводи, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството, като необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба – Началника на Митница Столична оспорва същата в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирани страни, участници в първоинстанционното производство, имащи интерес от обжалването. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. От данните по делото е установено, че е извършен последващ контрол на СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие" за установяване законосъобразността на действията на дружеството за периода от 05.07.2013 г. до 05.07.2016 г. при поставяне стоки под митнически режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС". Изготвен е Доклад № BG005800/1/20/25.08.2016 г. на отдел "Последващ контрол" при Митница Столична, в който е посочено, че е установено неправилно тарифиране на 27 броя ЕАД за стока, декларирана в клетка № 31 "описание на стоките" на ЕАД като "силикагел/котешка тоалетна", декларирана в клетка № ЗЗ "тарифен код" на ЕАД с код по ТАРИК 2811220090, съответстващ на "силициев диоксид" със ставка на митото от 4. 6%. Констатирано е, че стоки с различно описание по търговски документи са декларирани с един тарифен код с общо наименование "силикагел/котешка тоалетна", като в представените при митническото оформяне фактури, придружаващи описаната стока, същата е разделена на отделни позиции по видове. Издадено е оспореното решение, с което са класирани с код по ТАРИК 3824909799/3824909699 със ставка на митото 6. 5% стоки, описани по представените при митническото оформяне по съответните декларации като "Рackage Desiccant", "Silica gel", "Connecting bags", "Cat sands", "Silica gel 1-8 mm+1% blue lump", "Silica sol JN -30" и "Silica sol JN - 40", при деклариран код по ТАРИК 2811220090 със ставка на митото 4. 6%, и е задължен жалбоподателят в 10 – дневен срок от връчване на решението да заплати на Митница Столична възникналото митническо задължение за доплащане в размер на 11094. 62 лева главница, от които 9 245. 52 лева мито и 1 849. 10 лева ДДС, заедно със съответните лихви за забава. За да постанови решението си съдът е приел, че спорът между страните е за тарифния код на процесните стоки, съобразно техните технически характеристики и спецификации. Като се е позовал на приетата по делото съдебно – химическа експертиза, съдът е приел, че решението е правилно в частта, в която за продуктите е определен код по ТАРИК 3824909699, с изключение на четири продукта, а именно: силициев гел тип С 1-8 мм 0. 51 мт., силициев гел тип А 2-55 мм 0. 5 мт, силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1- 8 мм и силициев гел тип (на гранули) 2-5 мм. Съдът е установил, че за тези четири продукта правилният код по ТАРИК съвпада с декларирания от жалбоподателя и е 2811220090. По тези съображения съдът е отменил решението на началника на Митница Столична в посочената част. Решението е правилно. По касационната жалба на СД "Алусил – Симеонова, Спасов и с-ие": Спорът между страните действително се свежда до това какъв е тарифният код на процесните стоки, предвид техните технически спецификации. Според ответника по тази жалба е налице неправилно тарифиране на 27 броя ЕАД за стока, декларирана в клетка № 31 "описание на стоките" на ЕАД като "силикагел/котешка тоалетна", декларирана в клетка № ЗЗ "тарифен код" на ЕАД с код по ТАРИК 2811220090, съответстващ на "силициев диоксид" със ставка на митото от 4. 6%. С оспореното решение на началника на Митница Столична са класирани с код по ТАРИК 3824909799/3824909699 със ставка на митото 6. 5% стоки, описани по представените при митническото оформяне по съответните декларации като "Рackage Desiccant", "Silica gel", "Connecting bags", "Cat sands", "Silica gel 1-8 mm+1% blue lump", "Silica sol JN -30" и "Silica sol JN - 40", при деклариран код по ТАРИК 2811220090 със ставка на митото 4. 6%. С оглед необходимостта от специални знания за изясняване специфичните качества на тези продукти, съдът правилно е назначил съдебно – химическа експертиза, с която вещото лице да даде заключение за всеки отделен продукт по фактурите какъв е приложимият код по ТАРИК и дали в 27 броя ЕАД, описани в решението, е вписан правилния код по ТАРИК. В заключението, отделно за всеки продукт е определен правилният код по ТАРИК – 3824909699. За силициев гел тип С 1-8мм 0. 51 мт., силициев гел тип А 2-5 мм 0. 5 мт, силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1- 8 мм и силициев гел тип (на гранули) 2-5 мм кодът по ТАРИК по заключението на вещото лице е 2811220090. Съдът, в съответствие с доказателствата по делото, вярно е преценил, че за тези четири продукта правилният код по ТАРИК съвпада с декларирания от проверяваното лице и е 2811220090. Неоснователно е оплакването на касатора относно правилността на заключението по съдебно-химическата експертиза, доколкото в съдебно заседание заключението е прието, без да бъде оспорено от страните, поради което не може дa бъде споделено възражението на дружеството за неправилна преценка на размера на гранулите. В допълнение следва да се има предвид, че 98, 3 % от гранулите са в посочените размери, отговарящи на тарифирането. По касационната жалба на Началника на Митница Столична: Не може да бъде споделена тезата на касатора за неоснователно присъждане на разноски в полза на дружеството. Предвид изхода на делото съдът е приел, че на ответника се дължи юрисконсулстко възнаграждение в размер на 168 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата, а на жалбоподателя се дължат разноски, съобразно уважената част от жалбата (за четири продукта от общо 25) в размер на 211 лева, като по компенсация ответника е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 43 лева. Решението е правилно и в тази част. При изход на спора пред първоинстанционния съд, при който решението на митническия орган е отменено в една част, а жалбата на проверяваното лице е отхвърлена в другата ? част, както и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и от двете страни, съдът законосъобразно е определил разноски както за административния орган, така и за оспорващия. С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски не се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 15, ал. 2, т. 8