Решение № 7612 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11041/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД енд Ко КД ЕИК 131071587 със седалище село Равно поле, община Елин Пелин, област София срещу Решение 1093 от 29.09.2023 г. по адм. дело 733/2023 г. на Административен съд София-област. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 11/06.01.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на Лидл България ЕООД енд Ко КД е забранено при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Твърди, че квалификацията на нарушението по чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е неправилна, тъй като в случая приложението на посочената разпоредба на ЗЗП е изключено от Директива 98/6/ЕО. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски по представен списък. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че производството пред КЗП е започнало по жалба на потребител във връзка с обявяването на две различни цени за една и съща стока. Потребителят е приложил към жалбата си снимков материал на касовата бележка и потребителската опаковка на стоката. От касовата бележка е видно, че е закупил варено-пушен свински бут (0,631*12,99 лв.) за сумата от 8,20 лв., а на потребителската опаковка е отбелязана цената за килограм 11,99 лв. и 7,57 лв. за съответната разфасовка от 631 гр. При извършена проверка на 08.11.2022 г. в търговски обект на Лидл България ЕООД енд Ко КД, находящ се в гр. Бургас, ул. Пирин 8, е установено, че продуктът е наличен за продажба с обявена цена 12,99 лв./кг, артикулен 5545391 и опакован в различни разфасовки. Извършена е контролна покупка на разфасовка от 707 гр. с обявена цена върху потребителската опаковка от 11,99 лв./кг. и съответно 8,48 лв. за разфасовката от 707 гр. От издадената за покупката касова бележка се вижда, че цената за разфасовката (0,707*12,99) е 9,18 лв. Установено е, че в близост до стоката има поставена табела с цена 12,99 лв./кг за пушен свински бут Baroni с артикулен 5545391, както и втора табела, на която е описано, че реалната цена на артикула за килограм е посочена върху ценовата табела и че актуална цена за отделната разфасовка може да бъде проверена чрез уреда за проверка на цена (прайс чекър), като за целта клиентите следва да помолят служител на магазина да ги упъти до уреда. Установено е също така, че продуктът е произведен за Лидл. Въз основа на резултатите от извършената проверка и представените документи от търговеца председателят на КЗП издава процесната Заповед 11/06.01.2023 г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП на Лидл България ЕООД енд Ко КД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: да представя невярна и подвеждаща информация относно продажните цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки (включително варено-пушен месен продукт) в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща). Въз основа на горната фактическа обстановка административният съд е формирал извод от правна страна за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. I. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Искането е по следния въпрос: Дали нормата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар изключва прилагането на Директивата в случай, като разглеждания в главното производство, при който съществува разминаване между обявената от производителя цена върху опаковката на един продукт и обявената от търговеца посредством цена на същия продукт посредством табела в нарушение на изискванията на Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите? Върховният административен съд, като се запозна с поставения в касационната жалба въпрос, намира следното: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Разпоредбата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директивата за нелоялни търговски практики) е ясна, същата е надлежно транспонирана в националното законодателство и не налага извод за необходимост от тълкуването й от Съда на Европейския съюз. Тя предвижда, че в случай на противоречие между разпоредбите на директивата и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Разпоредбата е транспонирана с § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно която при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че Директива 98/6/ЕО урежда специфични аспекти на процесната нелоялна търговска практика, които изключват прилагането на Директива 2005/29 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Първо, касационният жалбоподател не уточнява в коя точно разпоредба на Директива 98/6/ЕО се уреждат такива специфични аспекти. Второ, видно от нейното заглавие Директива 98/6/ЕО действително има за предмет на регулация защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. Съгласно чл. 1 от директивата нейната цел е да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените. Става въпрос обаче за сравнение не на цените на една и съща стока, обявени на различни места в търговския обект, а за сравнение на цените на стоките от един и същи вид. В подкрепа на този извод е съображение 6 от преамбюла на Директива 98/6/ЕО, в което се посочва, че задължението да се обозначава продажната цена и цената за единица мярка допринася значително за подобряване информацията, предоставяна на потребителите, тъй като това е най-лесният начин да се даде възможност на потребителите да оценят и сравнят цените на стоките по оптимален начин и следователно да направят информиран избор, основан на обикновеното сравняване. В допълнение трябва да бъде отбелязано, че нито в административния акт, нито в останалите доказателства по делото има данни, че стоката е пакетирана и етикетирана от лице, различно от търговеца, поради което редакцията на поставения въпрос не съответства на установените обстоятелства по делото. По горните съображения не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставения от касационния жалбоподател въпрос. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. II. По касационната жалба: Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С цел защита на потребителите от нелоялни търговски практики и техните вредни последици разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява използването на такива. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗПП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Съобразявайки установените по делото и неоспорени от страните факти, административният съд е формирал правилен извод, че Лидл България ЕООД енд Ко КД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, доколкото е установено, че предоставената информация върху опаковката на стоката е невярна и подвеждаща. Поставянето на етикета на стоката на цена, която е различна (по-ниска) от продажната, представлява предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителите в заблуждение и правилно е прието, че същата има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което същият не би взел без нейното използване. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба, че средният потребител ще формира своето търговско решение, като обърне внимание на цената, поставена от търговеца на ценова табела, като и наличието на втора пояснителна табела, в която е указано, че цена за отделната разфасовка може да бъде проверена, като се използва уредът за проверка на цена (прайс чекър). Потребителят следва да има цялата информация, за да може да вземе своето търговско решение, като не е задължен на проверява цената посредством уреда за проверка на цена (прайс чекър). Цената на предлаганата стока следва да е ясно обозначена на етикета, като е недопустимо да има разлика между обявената и платената на каса цена. Посочването на по-ниска цена от реалната мотивира потребителя за вземане на търговско решение за сделка. Неоснователно е оплакването за приложимост на Директива 98/6/ЕО и неправилна правна квалификация на нарушението. Както беше посочено по-горе, в настоящия случай няма основание за приложение на Директива 98/6/ЕО, съответно за изключение от приложението на Директива 2005/29 и ЗЗП. Директива 2005/29 е основният нормативен акт в законодателството на Съюза, който урежда нелоялните търговски практики при сделки между търговци и потребители. Тя се прилага за всички търговски практики преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока (чл. 3, пар. 1 от директивата). Съгласно § 13а, т. 12 ЗЗП законът въвежда разпоредбите на тази директива. Процесната заблуждаваща търговска практика е регламентирана в чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, който дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Такъв елемент съгласно предложение първо на б. г на чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО е именно цената. Цитираната разпоредба е транспонирана в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, чието предложение 1 е посочено като правно основание за издаване на административния акт. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът няма право на разноски. На ответника също не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение