Решение № 326 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2015 г.

Решение № 326 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Н. Ж. Ж. против решение от 15.12.2014 г. на Д. к. на К. на ч. с. и. по д. № 25/2014 г. Ответниците по жалбата я оспорват, КЧСИ с писмен отговор и становище, а М. на п., чрез своите процесуални представители в открито съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на Д. к. на К. на ч. с. и. е приел, че частния съдебен изпълнител е смесил фигурите на множество взискатели и на присъединени кредитори. Приел е, че в конкретния случай по соченото нарушение се касае за частно правоприемство по вземане по един изпълнителен лист, а не за вземания на различни взискатели по различни изпълнителни листи, поради което ЧСИ неправилно е събрал такса за присъединяване по т. 11 от ТТР към ЗЧСИ, така и по т. 26 от тарифата за всяко присъединяване на взискател, по представените договори за цесия. Комисията е приела, че ЧСИ е допуснал особено тежко нарушение, както и злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като е налице прехвърляне на части от едно и също вземане, като по всяко прехвърлено вземане /за много малки суми/, ЧСИ е признал адвокатски хонорар на един и същ пълномощник, а и се представляват от едно и също лице. Въз основа на горното, ДККЧСИ е приела, че ЧСИ е допуснал нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Прието е също така, че е допуснато нарушение на чл. 79 ЗЧСИ, като на един взискател са издадени сметки за платени от други взискатели авансови такси. В жалбата се твърди, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност, като в тази връзка се иска прекратяване на производството, след отмяна на решението на Д. к. на К. на ч. с. и. Дисциплинарното наказание може да изпълни предназначението си да възпира или поправи извършителя, ако бъде наложено в разумен срок след извършването или след откриването на нарушението. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание обикновено е един или повече месеци от откриване на нарушението и една или повече години от извършването му, но какво погасява този срок - възможността да бъде наложено наказание (дисциплинарната отговорност) или възможността да се иска налагането му (дисциплинарното преследване) зависи от това как е организирано дисциплинарното производство. Когато няма нормативно уредено дисциплинарно производство и дисциплинарното наказание се налага от наказващ орган, без да е необходимо сезирането му от друго лице, като наложеното наказание подлежи на оспорване пред съд, който не може да наложи друго - по-леко или по тежко наказание, срокът е за налагане на дисциплинарното наказание. Когато има нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, но трябва да бъде сезиран от друго лице и още повече когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган нито на бързината, с която правораздава съдът. Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от С. на к. на ч. с. и. В случая, не се спори по делото, че искането за образуване на дисциплинарното производство е постъпило в Д. к. на КЧСИ в рамките на шестмесечния давностен срок, поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност. Искането е постъпило на 10.06.2014 г., а нарушението е открито на 20.03.2014 г., като дори да се приеме датата, която се твърди от жалбоподателя - 17.02.2014 г., то отново давностния срок не е изтекъл. Спорен е въпроса, относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, както е приела дисциплинарната комисия. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Безспорно е, че след издаването на изпълнителния лист, лицето, на което е признато вземането, е прехвърлило многократно малки части от дълга си по него в полза на юридически лица, представлявани от едно и също физическо лице, представлявано от един и същ пълномощник. Разделянето на дълга на части е довело до признаване многократно на адвокатско възнаграждение, в полза на едно и също лице, за един дълг. В случая, частния съдебен изпълнител е следвало да образува едно изпълнително дело, по представения за пръв път пред него изпълнителен лист, на първия от взискателите по него, като последващите молби с представени договори за цесия и уведомления, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, доколкото се касае за едно и също вземане, да се считат за искания за изпълнение на частни правоприемници по едно и също изпълнително дело. Доколкото се касае за едни и същи физически лица, представляващи юридическото лице, както и до един и същ пълномощник, ЧСИ е следвало, съблюдавайки общия принцип за добросъвестност при упражняването на процесуалните права по чл. 3 ГПК, да не признава претенцията по всички молби, последващи първоначалната за образуване на изпълнително производство, за събиране на адвокатско възнаграждение. Като е нарушил принципа на чл. 3 ГПК, разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, чл. 78 ГПК, ЧСИ е допуснал тежко дисциплинарно нарушение. Налице е и соченото нарушение на чл. 79 ЗЧСИ, тъй като се установява от приложените изпълнителни дела, че са издадени сметки на един взискател, за заплатени от други взискатели авансови такси по изпълнителни дела. Горните нарушения обосноват извода, че правилно на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 68 ЗЧСИ. Настоящия състав счита, че допуснатите нарушения от ЧСИ са тежки, предвид нарушението, свързано със нарушението на чл. 3 ГПК, като в тази връзка счита, че е неоснователно искането за намаляването на наложеното наказание - глоба в размер на 10 000 лева. В полза на КЧСИ и МП следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия