Решение № 15836 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2018 г.

Решение № 15836 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от зам. -министър на културата срещу решение № 3466/25.05.2018 г. по адм. д. № 10580/2017 г. на АС – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че към проекта не се изисква представяне на част "Конструктивна", като се позовава на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. Възразява, че съдът не е съобразил изискванията, отразени в Протокола от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата за обявяване на историческата зона, в която попада процесният строеж. Оспорва като неправилни изводите на съда, че инвестиционният проект напълно съответства на предвижданията на ПУП, поради това че в него е предвидено почти цялостно премахване на сградата, а ПУП от 2012 г. предвижда запазване на съществуващото застрояване. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Виктория сити център" ЕООД редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, представено от адвокат Х. Райчева, се оспорва касационната жалба и се иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АССГ е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ЗКН към идейния инвестиционен проект за строежи в границите на групови културни ценности, не се изисква представяне на проект в част "Конструктивна". Обосновано е прието, че балюстрадата и архитектурните елементи са допустими. Инвестиционният проект отговаря на изискванията на плана и специалните правила на ЗКН. Съответно на доказателствата и приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод за незаконосъобразност на отказа за съгласуване. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано е по жалба на "Виктория сити център" ЕООД срещу Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от 30.08.2017 г. на зам. -министър на културата, в частта, в която е обективиран отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16. 91 м. /176. ЗЗ/ и кота било 20. 41 м. /179. 82 и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. Съдът е отменил обжалваното Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от 30.08.2017 г. на зам. -министър на културата в обжалваната част и е върнал административната преписка на зам. -министъра на културата за ново произнасяне по постъпилото заявление вх. № 7000-748/03.01.2017 г. от "Виктория сити център" ЕООД в 14-дневен срок от момента на влизане на съдебното решение в законна сила. Съдът е мотивирал, че оспореният отказ е издаден от заместник-министъра на културата в рамките на делегираните му със заповед № РД-09-271/19.05.2017 г. на министъра на културата правомощия, въз основа на становище № 7000-748/19.06.2017 г. на Директора на НИНКН. Приел е за незаконосъобразен извода, изложен в обжалваното становище, че заявителят е бил длъжен да представи проект по част "Конструктивна", предвид данните за статута на съществуващата сграда в УПИ І-522, 679, кв. 149 – нов /кв. 314 стар/ по плана на ЦГЧ - Пловдив. Съдът е посочил, че сградата не притежава статут на недвижима културна ценност, а попада в зона, представляваща групова недвижима културна ценност. Проект по част "Конструктивна" се изисква единствено в случай на "археологически недвижими културни ценности", за каквито няма обективни данни да съществуват в процесния поземления имот. Съдът е възприел изцяло експертното заключение на арх. Т. Господинов, който е потвърдил, че представеният за съгласуване инвестиционен проект по част "Архитектура" напълно съответства на предвижданията на действащия ПУП, а именно ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № 12 ОА-1010 от 26.04.2012 г. на Кмета на Община Пловдив и издадената Виза за проектиране от 27.12.2016 г. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че "Виктория сити център" ЕООД е подало заявление вх. № 7000-748/03.01.2017 г. за съгласуване на виза и инвестиционен проект за обект "офисна сграда с апартаменти и два подземни етажа в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. Изготвено е било становище изх. № 7000-748/15.03.2017 г. от НИНКН, видно от което, сградата предмет на преписката, не притежава статут на недвижима културна ценност, но обектът попада в границите на групов паметник на културата "Д" и е съставен елемент от Историческа зона "Филипопол – Тримонциум - Пловдив" и притежава статут на групова недвижима културна ценност. Приложено по делото е и последващо становище изх. № 7000-748/19.06.2017 г. на Директора на НИНКН, съгласно което при условията на чл. 84, ал. 2 ЗКН е предложено на министъра на културата да съгласува технически инвестиционен проект за проучване и проектиране на ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16. 91 м. /176. ЗЗ/ и кота било 20. 41 м. /179. 82 и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ - гр. Пловдив. С оспореният административен акт - Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от 30.08.2017 г., зам. -министърът на културата е отказал да съгласува техническия проект. За да откаже съгласуване, административният орган е приел, че представеният инвестиционен проект предвижда почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е спазено изискването на Кмета на Община - гр. Пловдив при одобряването на ПУП от 26.04.2012 г., а именно: "запазване на съществуващото застрояване и ново средно и подземно застрояване". Котата корниз е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита масивна балюстрада. Не е представен проект по част "Конструктивна". Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 83, т. 2, б "а" ЗКН не изисква съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН на проектите по част "конструкции", ако строежът попада в границите на групова културна ценност. В този случай на съгласуване подлежат само визите за проектиране и инвестиционните проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите. В тази част изводите на съда съответстват на закона, от което следва, че на това основание административният орган не е имал право да откаже съгласуване на техническия проект. Но при анализа на събраните по делото доказателства, съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, без да извърши съпоставка на издадената виза и на одобрения ПУП от 2012 г. с предложения за съгласуване проект, част "Архитектурна". Действащият ПУП, а именно ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № 12 ОА-1010 от 26.04.2012 г. на Кмета на Община - гр. Пловдив предвижда: "запазване на съществуващо застрояване и ново средно застрояване и ново подземно застрояване". В самото заключение, освен преценката, че са спазени плътността и интензитета на застрояване, е посочено, че планът предвижда "цялостно и частично запазване на фасадите, а именно: изцяло запазване на северозападната фасада по ул. "Иван Вазов", както и нейните контактни ъглови участъци към североизточната фасада и югозападната фасада. Запазва се и фасадата в югоизточния ъгъл на планировката и на двете фасади - североизточна и югоизточна. " Към заключението не са приложени скици, от които да е видно какво е състоянието на сградата в момента, в какъв вид съществува тя, за да се прецени каква част от нея се запазва и се вписва в новия проект. Необходимо е било съдът да укаже на вещото лице да представи скица, на която да бъде отразена сградата към момента и скица, на която върху съществуващото положение на сградата да се очертаят предвижданията на новото строителство, съобразно плана, който ще се съгласува. Само от приложеното заключение на експерта, без изготвени скици към него, изводите на административния съд за спазване на предвижданията на ПУП от 2012 г. са необосновани. В заключението е посочено само, че понастоящем сградата е четириетажна, с масивна носеща конструкция. Но по делото липсват подробни описания на съществуващата сграда, за да може да се направи сравнение между съществуващата сграда и архитектурния проект, в който тя трябва да се впише. От това не може да се направи категоричен извод, че запазването на посочените по-горе фасади изпълнява в достатъчна степен изискването на одобрения ПУП - ПРЗ за запазване на съществуващо застрояване. С оглед на това решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да назначи експертиза, която да даде заключение доколко представеният за съгласуване проект съответства на одобреното през 2012 г. изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 149 /нов/ по плана на ЦГЧ - Пловдив, като укаже на вещото лице, към заключението да се приложат скици, на които да е отразена съществуващата сграда към момента и вида, в който тя се вписва в новия архитектурен проект. При изготвяне на заключението следва да се представи и прецени одобрения със заповед № 12 ОА-1010/26.04.2012 г. на кмета на Община Пловдив Работен устройствен план на част от кв. 149 – нов /кв. 314 - стар/ по плана на ЦГЧ - Пловдив в УПИ І. Претенциите за заплащане на разноски по делото следва да се разрешат след новото разглеждане на спора по същество. Предвид посочените доводи, Върховният административен съд, трето отделение,