Решение № 4333 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2015 г.

Решение № 4333 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на ТД на НАП гр. Бургас срещу Решение № 2257 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 1577/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, 17 състав. С обжалваното решение е отменен Акта за установяване на задължение по декларация № 306 от 18.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 60 от 26.04.2014 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с който на Д. И. И. са установени задължения за довнасяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 14104 лева и лихви за забава в размер на 1154,25 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извършеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като се излагат доводи, че тази норма е неприложима в случая, тъй като от приложното й поле са изключени физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които не са еднолични търговски, в която категория попада ревизираното лице. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Диана Иванова Иванова срещу посочения АУЗД. Ответната страна - Диана Иванова Иванова, представлявана от адв. Андреева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила като правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Основният спор между ревизираното лице и приходната администрация е по приложението на материалния закон и е свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма в приложимата й редакция за процесния данъчен период, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б от ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО /в приложимата й по време редакция/ предвижда, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации и 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. В конкретния случай, не е било спорно, че лицето е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и е формирал годишната данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2012 г. по реда на чл. 29а, съответно по чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ като едноличен търговец. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е приел, че към процесния данъчен период от приложното й поле не са изключени земеделските производители, регистрирани като земеделски производители, но нерегистрирани като еднолични търговци. Въз основа на този извод АУЗД като незаконосъобразен, правилно е отменен от АС Бургас. Граматическото и логическо тълкуване на посочената норма не обосновава извода, че правото на преотстъпване на данъка е предоставено единствено на регистрираните като еднолични търговци земеделски производители, тъй като понятието "едноличен търговец" е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец", а субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Законодателят не е уточнил, че в кръга на субектите на държавна помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, поради което стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ /доп. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, тъй като тази разпоредба е материалноправна, т. е. тя е приложима за правоотношенията, възникнали след нейното приемане при условие, че не й е придадено обратно действие. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ - ДВ. бр. 95/09 г., преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е обусловено от нотификацията му с положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи до 31.03.2011 г. Това е сторено с Решение № С /2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Тези разяснения, съотнесени към разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, сочат, че към 2012 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения АУЗД, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските: В полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 750 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.01.2015 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение