Решение № 8547 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2011 г.

Решение № 8547 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез пълномощници юрк. Кованджиев и юрк. Тренева срещу решение № 2782 от 24.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7211/2010 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение, с което отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-01 от 12.04.2010 г., с който на "Овергаз Юг" АД - гр. Асеновград, с предходно наименование "Газоснабдяване Асеновград"АД, е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2006 г. и 2007 г. в общ размер на 1291, 39 лева, както и лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е заключението на съда, че "Овергаз Юг" АД е спазил изискването за водене на разделно счетоводство. Изложени са доводи за нарушение на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, съобразени с изискванията на Закона за енергетиката и неговите подзаконови нормативни актове. Ответникът - "Овергаз Юг" АД-Асеновград, чрез пълномощници юрк. Шейтанова оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи са изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, становищата на страните и относимата правна уредба. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения АУПДВ първоинстанционния съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните норми и конкретно чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, регламентиращ, че таксите за лицензионна дейност, заплащани от енергийните предприятия са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Съдът, на база изслушаната и приета по делото съдебна експертиза е приел, че ДКЕВР незаконосъобразно е изчислила таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните, поради което е уважил жалбата и отменил оспорения АУПДВ. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е извършил законосъобразни процесуални действия и са неоснователни твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводството. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на годишните счетоводни отчети на дружеството и заключението на неоспорената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че дружеството-жалбоподател е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. В съответствие с чл. 37 от ЗЕ - ал. 1 "Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени", като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ - "Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности". В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията относими към начисляването на годишна такса за съответна лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретният случай ДКЕВР е начислила годишна такса за лицензионните дейности на жалбоподателя за 2006 г. -2007 г. въз основа на изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2006 и 2007 г. и начислените такси, но частично неиздължени за тези периоди и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет /ГФО/ не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата, само по отношение на лицензионните дейности, поради и което е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само за лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и събраните по делото доказателства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е съобразил относимата към случая нормативна уредба и правилно е отменил АУПДВ, като е изискал от органа да установи фактическите основания посочени в акта относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството, и законосъобразно е назначил съдебно-икономическа експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. На заседанието, в което е изслушана съдебната експертизи и чието заключение по същество се оспорва едва с касационната жалба, е присъствал процесуалният представител на ДКЕВР, който не се е възползвал от възможността да я оспори или да иска нейното допълване. Спорът обосновано е разрешен от тричленния състав на Върховния административен съд при съществуващите по делото доказателства, обосноваващи отмяна на постановения АУПДВ, включително и на база приетата експертиза. Тъй като искане за назначаване на тройна или допълнителна експертиза не е направено от касатора в първоинстанционното производство, недопустимо е същото да се използва като довод за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводството. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено е при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,