Решение № 1896 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2017 г.

Решение № 1896 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. Т., чрез процесуалния му представител адв. Бараков, срещу решение № 805 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 28/2017 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № № 17 - 594 от 12.12.2016 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Б., с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Б. заявено от К. Т. с вх. № 01 - 247074 от 12.08.2016 г. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не е налице спор за материално право, тъй като от СТЕ, приета в проведеното първоинстанционно производство е установено, че собствениците на съседния парцел IV - 195 нямат документ за собственост за площ от 626 кв. м. до пълната владяна от тях площ 1213 кв. м., а са я завзели без правно основание. Претендира разноски. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Б., не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Б. е образувано по жалба на К. Т. срещу Заповед № 17 - 594 от 12.12.2016 г. на Началника на СГКК - Б. с която е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР), поискано със заявление № 01 - 247074 от 12.08.2016 г., изразяващо се в нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 04279.628.651 с проектна площ 341 кв. м. по скица - проект № 15 - 612071 от 12.12.2016 г. в границите на имот с идентификатори 04279.628.182, собственост на К. Г. Н. (негови наследници). За да постанови оспореното решение АС - гр. Б. е приел, че при издаването на оспорения отказ не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Приел е, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като срещу процедираното нанасяне на имот с проекто идентификатор № 04279.628.651 е постъпило възражение от собствениците на имот идентификатор № 04279.628.182, в границите на който имот се нанася проектния имот. Приел е, че възражението е основание за отказ за изменение на КККР по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, поради наличието на спор за собственост с вписания в кадастралния регистър собственик на засегнатия от изменението имот идентификатор № 04279.628.182. Оспореното решение на АС - гр. Б. е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Установява се от СТЕ, а и от представените доказателства, че К. Н. има нотариален акт за **** идеални части от имота, т. е. неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на документ за собственост за такава площ. Действително в СТЕ е посочено, че имот проекто идентификатор № 04279.628.651 е част от бивш имот пл. № 196, за който е бил отреден парцел V - 196, кв. 30 по регулационния план от 1959 г., който е закупен от С. Т. и С. С., наследодатели на жалбоподателя К. Т. Това обаче не води до извод различен от този, до който е достигнал АС - Б. Това е така, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява, че имота проекто идентификатор номер 04279.628.651 се нанася върху вече нанесен в КК имот идентификатор № 04279.628.182. Това нанасяне върху вече нанесен имот обективира спор за собственост и е недопустимо същият да бъде разрешаван в административно съдебното производство. Решението на АС - гр. Б. е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорената заповед е издадена в хипотезата на "непълнота и грешка", която е уредена в чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното, а именно с нанасянето на имот проекто идентификатор № 04279.628.651 в границите на имот идентификатор № 04279.628.182, чиито вписани в КР собственици са възразили, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Във връзка с изложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,